Растителна защита

Лозарство - растителна защита. Всичко за лозарството.

Филоксерата е дребно насекомо, констатирано за първи път в Америка през 1854 г. Оттам тя е пренесена в Европа чрез вкоренени лози, които са били внесени за обогатяване на лозовите сортименти и ботаническите градини. По това време никой не е подозирал каква голяма опасност представлява за световното лозарство този неприятел. Само за няколко десетилетия филоксерата унищожила почти напълно насажденията, заети със сортовете на културната (европейската) лоза. Това е било истинска катастрофа за европейското лозарство. В България тя е намерена за първи път в Северозападна България през 1884 г. Оттам бързо се разпространява и унищожава всички стари неприсадени лози, с изключение на засадените в дълбоки песъчливи почви.

 

Кои лози напада филоксерата

Филоксерата напада както културната така и американските (дивите) лози. Пълно развитие насекомото обаче има само върху американските лози. В развитието му се наблюдават пет различни форми, от които по-важни са две – листната и кореновата.
Листната форма напада подложките (дивачкнте) в маточника. Особено силно се нападат подложките Монтикола и нейните хибриди. По долната страна на листата се образуват малки брадавици (гали). Броят им на един лист може да достигне 500 и повече. Силно нападнатите листа се деформират и не са в състояние да изхранят нормално леторастите.
Кореновата форма се развива върху корените на културната лоза и на подложките, обаче вреди само на културната лоза. С хоботчето си насекомото смуче хранителни вещества от корените и вкарва слюнка в тях, която ги унищожава. Лозите постепенно се изтощават и загиват. Корените на подложките не загиват от убожданията на филоксерата.Затова ги наричаме още филоксероустойчиви лози. Това тяхно качество дава възможност да се отглеждат с успех културни сортове чрез присаждане в райони, заразени вече от филоксерата.

 

Как се води борба срещу филоксерата

Листната филоксера се среща само по дивачките в маточниците и там се води борба с нея. За културните сортове тя не представлява опасност. Кореновата филоксера пък е страшна за европейската лоза. Въпросът за борба с нея чрез химични средства още не е решен. Внесените в почвата химични вещества не са в състояние да унищожат всички насекоми. Оцелелите индивиди, макар и малко, бързо се размножават и наново обхващат корените. Практически сега борбата се води чрез присаждане. Облагородените лози притежават корени, устойчиви на кереновата филоксера, и листа, устойчиви на листната филоксера. В райони, където филоксерата още не е проникнала (Пелопонес – Гърция и някои средноазиатски републики в бившия СССР), се спазва много строга карантина.
У нас неприсадени лозя се срещат само в местата със силно песъчлива почва. Новите лозя обаче се създават почти навсякъде с облагородени лози.

, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));