Растителна защита

Специфични инструкции за основните видове култури

Полски култури и ливади

Тревопасни видове: Обикновената полевка Microtus arvalis, двойникът и източноевропейската полевка M. rossiaemeridionalis и източносредиземноморската полевка Microtus guentheri.

Биологични особености на обикновената полевка.

Полевката е активна и вреди целогодиш­но. Възрастните полевки са с дължина на тя­лото от 90 до 130 мм и дължина на опашка­та от 25 до 45 мм. Късата опашка е характе­рен признак, по който лесно се отличават от останалите мишевидни гризачи.

Живее в просто устроени подземни обитания, в които на дълбочина 20-30 см устройва гнездата си. Колониите се характеризират със скупчени 2-3 до 50 и повече дупки, около които растенията са изгризани до земното ниво. Често в дупките има напъхани растителни стъбла. С течение на времето дупките в колонията и съседни колонии се свързват с пътечки, постепенно вдълбавани в земята. Храни се с надземните зелени час­ти на растенията, сочни корени , кореноплоди и клубени. През пролетта и лятото с изра­стване на растенията по пътечките и в места­та на хранене около колонията се наблюдават хранителни площадки - купчинки от над­робени остатъци от стъбла. След изкласяване до жътва се изхранва с влажните семена и повредите са идентични с тези на семеядните видове домашни и горска мишки.

Размножителният период е от март до но­ември, а при температури над 5°С и през зи­мата. Полова зрелост достига на възраст 35-45 дни. Бременността продължава 19-21 дни. Плодовитостта е от 2 до 13, средно 6-8 малки от 1 раждане. Чувствително нараства­не на числеността и разселване настъпва през юни и юли. При благоприятни условия - мека зима и прохладно лято с наднормени валежи, периодично се намножава във висо­ка численост на обширни площи.

Зони на силна периодична вредност с ма­сови намножавания на 3-4 години: Североиз­точен район, обхващащ Лудогорието и Доб­руджа; Северозападен - Врачанска, Монтанска и Видинска области; високите полета на Западна България в Софийска и Пернишка област.

Сродните видове източноевропейска полевка и източносредиземноморска (гюнтерова) полевка вредят по същия начин и срещу тях се прилагат същите методи и средства за борба.

Семеноядни видове: Степна домашна мишка Mus spicilegus и източносредиземноморска домашна мишка M. macedonicus, горска мишка Sylvaemus sylvaticus

Степна домашна мишка: Окраската по гърба е бледо сиво-кафява. Коремът е сиво-жълт. Опашката е дълга колкото тялото или малко по-къса. Към края на лятото и есента събира зимни запаси от семена, като ги зат­рупва със земя в характерни купчинки, нари­чани „мишини". Разпространена е само в Се­верна България.

Източносредиземноморска домашна ми­шка: Окраската по гърба е сива, а по корема бяла до пепеляво. Опашката е дълга колкото тялото или малко по-къса. Разпространена е в Южна България.

Обикновена горска мишка: Окраската е жълто-кафява по гърба и бяла до бледосива по корема. Опашката е дълга колкото тяло­то. Очите и ушите са големи. Разпростране­на е повсеместно.

Мишките живеят в дупки под земята. Ак­тивни са през нощта. Хранят се със семена на житни култури и плевелна растителност. За зимата събират хранителни запаси в подзем­ни камери. Размножителният период е от март до октомври. Бременността трае 20-24 дни. Раждат няколко пъти през годината от 3 до 8 малки. Вредят от сеитбата до поникване, като се хранят и запасяват за зимата със засе­тите семена. В района на колонията посевът е разреден, но почти няма нагризани растения.След восъчна зрелост до жътва се хранят и запасяват със семената.Между дупките в колонията няма пътечки.

Сляпо куче - Spalax leucodon

Сериозен вредител в люцерните. Храни се с подземните части на люцерната, като изгризва корените и стъблото под повърхността на земята. Борба: (както при зеленчуковите култури).

Лалугер - Citellus citellus

Обитава сухи, целини, необработваеми площи, пасища и ливади. От септември до март прекарва в зимен сън. Числеността му не е висока и не е важен неприятел. Вреди напролет, като след сеитба изравя и се храни със засетите семена, и през лятото и ранна есен, когато се храни обилно с оронени семе­на, за натрупване на телесни резерви преди заспиване.

При необходимост борбата с него се води чрез поставяне в дупките на отровни при­мамки, фумигация на ходовете с фосфин, от­делящи продукти или димки. Възможна е механична борба чрез поставяне на примки или наливане на вода в дупките и убиването на гризача при излизане.