Растителна защита

Растително защитни мероприятия през текущия месец - бюлетин по растителна защита.

Зърнени и технически

култури

житни през февруариАзотното подхранване на житните е най-важната практика на зърнопроизводителите през февруари. В краен случай, наторяването може да се измести и в първи дни на март, ако времето е неблагоприятно. Метеорологичните прогнози за февруари 2015 г. обаче сочат, че през месеца ще има идеални условия за подхранване с азотни торове. За целта е необходимо снежната покривка да не е по-голяма от 5 см, времето да е влажно, а температурите да не са толкова ниски, че повърхността на почвата да е замръзнала.

Правилото при подхранване е да се започна от по-слабите посеви, а последни да се подхранят най-силно развитите. Азотът е необходим на житните, тъй като те са изтощени от зимата, въглеродните им запаси са изчерпани. Наторяването им през февруари е една от гаранциите за по-високи добиви.

За да се определи точното количество амониева селитра, от което имат нужда посевите, трябва да се направи почвен анализ. Наблюденията на агрономите са, че това се прилага от по-малко от половината производители. Анализът ще покаже и запасеността на почвата с фосфор и калий. Фосфорното торене повишава добивите, подвижния и усвоим фосфатен запас в почвата. Той, както и калият, се внасят предсеитбено. Фосфорът спомага за вкореняването на пшеницата, като ускорява растежа на кореновата система, повишава студоустойчивостта и сухоустойчивостта ѝ, прави растенията по-устойчиви на полягане, увеличава продуктивната им братимост, намалява отрицателния ефект от едностранното азотно торене. При недостиг на калий растежът на пшеницата се задържа, студоустойчивостта й намалява, засилва се опасността от полягане. Добивът също намалява. Калият подобрява и усвояването на азота.

При определяне на торовата норма се има предвид и дали е извършено азотно подхранване при сеитбата. Правилото е, че при засяването се внася 1/3 до 1/2 от азотния тор.

Примерните норми за подхранване на пшеницата са 30-35 кг/дка амониева селитра (около 15 кг/дка при извършено предсеитбено торене). При ечемика са 25-30 кг. Използването на карбамид е оправдано само при кисели почви, като внасянето му не бива да става, ако температурите са над 5 градуса. Този тор е по-добре да се използва при сеитбата, отколкото за пролетно подхранване.

Февруари е подходящият агротехнически срок за сеитба на овес, фий, грах. Освен като самостоятелни посеви, те могат да бъдат отгледани в смески за получаване на висококачествено сено. Най-популярната едногодишна бобово-житна смеска е фиево-овесената. Единично или в смеска, засяват се при първа възможност за работа на машините на полето.

Пролетният фий има слабо полягащо стъбло и затова често предпочитани са фиево-овесените смески, в които овесът играе и ролята на опора. Смеската на семената в теглово отношение 3:1 на по-богатите почви и 4:1 на бедните или 14-16 кг фиево и 4-5 кг овесено семе. Най- добре е сеитбата на двата компонента да се извършва едновременно, но с две сеялки, поради физическите особености на семената. Ако почвата не е подхранена със суперфосфат предишната година, със сеитбата се внася гранулиран суперфосфат.

Зеленчуци

В края на януари и началото на февруари се засяват семената на доматите и патладжана, предназначени за ранно полско производство. Засяването става в топли парници и с предварително обеззаразени здрави и с висока кълняемост семена. Когато разсадът образува два същински листа (когато се кръстоса), трябва да се пикира в малки саксии или кофички. Ако се пикира в култивационното съоръжение, той трябва да е през разстояние 10х10 см.

разсадТемпературата на въздуха в парника се поддържа от 20-25°С, а след поникването се понижава до 10-15°С. Полива се често с затоплена вода и с малки норми. При по-висока температура и влажност разсадът прераства и се изнежва. Регулирането на температурата се постига чрез повдигане рамката на парника.

Патладжанът за ранно полско производство започва да се засява от началото на месеца в по-топлите райони на страната и завършва към 20 февруари в по-хладните райони на Северна България. Сеитбената норма е 4-5 г на кв. метър. С толкова разсад може да се отгледа патладжан на 100 кв. метра.

В началото и към средата на месец февруари се засяват семената за производство на разсад за пролетно засаждане на главесто зеле.

Спанак и репички може да се засеят в студени или подвижни парници, стига почвата да не е замръзнала. Ако е подходящо времето в края на месец февруари и началото на март може да се засее спанак на открито.

В средата на месец февруари може да се засее в студен парник и главестата салата. Предзимно засетите марули и главеста салата са подхранват с амониева селитра при норма 20-30 г/м2.

Към края на месеца се засяват семената за ранно производство на моркови и средно ранното производство на пипер. Поникналият гъст разсад на ранния пипер се пикира на разстояние 8х8 см.

При благоприятно време в края на февруари и началото на март е добре да започне засаждането на арпаджик за производство на лук за глави. Той развива слаба коренова система и трябва да хване, както се казва, пролетната влага. За засаждане се изплават луковички с диаметър 10-15 милиметра. Когато са толкова дребни, ще са ви необходими около 800 г арпаджик за 10 кв. метра. Ако са по-едри, отива повече.Приготвяте произволно дълга леха и широка толкова, колкото ще ви е удобна за робата. Мястото маркирате през 15-20 см и оформяте браздички, дълбоки 3-4 сантиметра. Луковичките засаждайте чрез леко притискане на разстояние 8-10 см една от друга. След това ги засипете с изровената пръст. Това може да стане като с пръстта от всяка следваща браздичка засипвате предната.

Овощни

През февруари голяма част от овощните видове и сортове са в принудителен покой. Ненормалните затопляния през този месец могат да доведат до активизиране на жизнените процеси, отслабване на закалката и при повторно понижаване на температурите – до повреди на вегетативните и плодните органи. Най-бързо реагират на затоплянето лешникът, дрянът, кайсията, бадемът, прасковата, джанката и сливата, следвани от черешата, вишнята, крушата, ябълката, дюлята и мушмулата.

резитбаРезитбата е най-важната грижа на овощаря през февруари. Това важи най-вече за костилковите видове и то, ако времето е пролетно топло. Започва се с по-рано цъфтящите видове – бадем, кайсия, праскова, череша, вишна и др. При семковите продължава зимната резитба за производство и подмладяване.

През февруари продължава дълбокото внасяне на фосфорни и калиеви торове, ако има условия за това.

До края на месеца трябва да приключи и резитбата на касиса, който също рано започва да се развива. Новозасадените и младите дръвчета се режат за оформяне на короната, а възрастните и застарелите – за плододаване и подмладяване.

Където ябълките страдат от брашнеста мана (особено по-чувствителни сортове като Джонатан и др.), с резитбата трябва да се отстранят заразените клонки и пъпки. Лесно се разпознават, защото са покрити с бял налеп. Освен това пъпките са много дребни, а люспите им са изсъхнали. Така може да бъде предотвратена първичната зараза до над 60%, което повишава ефективността на следващите растителнозащитни мерки.

Успоредно с резитбата може да се подбират калеми за присаждане. До момента на използването им се съхраняват при подходящи условия, а този момент вече настъпва.

До началото на сокодвижението малоценни сортове овошки може да бъдат подменени чрез присаждане на калем по някой от следните начини: на копулация, на кози крак, на седло и на страничен зарез. Условия за тези начини на присаждане възникват през втората половина на месеца.

През февруари може да продължи изкореняването на изсъхнали дървета, почистването на короните от изсъхнали клони, изрязването на клонките с мумифицирани плодове, както и отстраняването на различни други повреди.

Костилковите овощни видове трябва да се напръскат с еднопроцентов бордолезов разтвор. Препаратът действа профилактично срещу различни