Растителна защита

Отглеждане на зеленчуци.Неотложни растителнозащитни грижи за доматите.

Доматите се нападат от

многобройни икономически важни вирусни, бактерийни и гъбни болести и при отделните производства те са различни. При ранното полско производство преобладават черните листни петна, белите листни петна, фитофторното гниене, вътрешното потъмняване на плодовете.

 

При средно ранното полско производство се развиват най-често бактерийното изсъхване, картофената мана /особено при безколовото отглеждане/, пиперовата мана, брашнестата мана, столбурът, бронзовостта.

При късното полско производство се появяват картофената мана, краставичната мозайка, листната плесен, брашнестата мана.

Бронзовостта е повсеместно разпространена болест по културите от сем. Картофови и по много други културни и диви растения. Болестта е най-вредна за тютюна, но загубите от нея по доматите, а също и по пипера нарастват ежегодно. Бронзовостта се проявява в две форми – некротична бронзовост, която се среща по-често в Североизточна България и класическа бронзовост, разпростране на в Южна България.

При некротичната бронзовост първите признаци се наблюдават по връхните части на доматеното растение. По нарастващите листа се появяват сравнително малки, но многобройни петна, които причиняват нагърчване и засъхване на малките листенца, а после и на целите листа. Некрозата е дълбока и петната са по-скоро черни, отколкото бронзови. Подобни черни петна се появяват и по листните дръжки, стъблата, младите клонки и колтуци. Листата остават да висят по изсъхналите дръжки. По напълно развитите листа петната са малко на брой и имат концентрична структура, подобно на петната, причинени от гъбната болест "черни листни петна". За разлика от нея бронзовостта започва от връхните листа, докато алтернарията – от най-долу разположените. Болните растения се набиват на очи с почернелите и засъх-нали връхни части.

По зазряващите плодове се образуват некротични пръстенчета или дъги, кафяви или черно оцветени. Некрозата е дълбока и засегнатите плодове имат лошо качество.

Петната при класическата бронзовост са дребни, повърхностни петна по горния епидермис на листата, с бронзов цвят, който по-късно става кафяв. Нерватурата на по-силно заразените листа спира да нараства и те се завиват надолу, силно се накъдрят и нагърчват. По плодовете се появяват концентрични пръстенчета с оранжев, жълтеникав или бледочервен цвят.

Болестта се причинява от вируса на доматената бронзовост (Tomato spoted wilt virus TSWV), един от най-рано откритите и проучени растителни вируси, който се пренася от тютюневия трипс (Trips tabaci) и от калифорнийския трипс (Frankinella occidentalis). След като са смукали сок от болни растения трипсите го пренасят върху здравите.

Заболяването вреди по-често на средно ранните домати за полско производство и силно – на доматите за късно производство.

Степента на развитие на бронзовостта е в зависимост от презимуването на трипсите преносители. При меки зими и сухи лета те презимуват успешно и развиват по 8 – 9 поколения, което води до по-големи размери на болестта през следващата вегетация.

 

С настъпване на горещините прегарянето на листата намалява, но некрозата по плодовете продължава до прибиране на реколтата и така болестта нанася големи загуби.

Всички мерки за борба с бронзовостта са насочени към ограничаване на числеността на трипсите, затова се съчетават агротехнически и химически мерки. От агротехническите особено значение имат: унищожаване на растителните остатъци от болни растения; дълбока оран след прибиране на реколтата; вегетационни обработки за поддържане на посевите чисти от плевели. А от химическите – пръскане на растенията с един от инсектицидите: Конфидор 200 СЛ-0,06%, Конфидор енержи ОД – 0,08%, Маврик 2 Ф – 0,02%, Талстар 10 ЕК – 0,03%, Пикадор 20 СЛ – 0 ,06% и други.

Столбурът е най-опасна болест за средно ранните домати, но понякога може да се развие в по-силна степен и по късните домати, ако те са разсадени по-рано, през втората половина на юни. Няма устойчиви сортове домати на столбура. Болестта. нанася големи поражения и на пипера, патладжана, морковите, целината и някои диви растения, най-често на поветицита.

До средата на лятото растенията се развиват нормално и дават плодове. След това заразените започват да изостават в растежа си. Новообразуваните листа са дребни, хлоротични, антоцианово оцветени по периферията, силно деформирани, понякога като отделни люспи. При високи температури се наблюдава прегаряне на върха. От долната страна на листата нерватурата е виолетово оцветена.

Най-характерните признаци на болестта са деформациите по цветовете, чиито венчелистчета не се развиват, а чашелистчетата силно нарастват и по този признак болестта е позната като едроцветие. Всички части на цвета -венчелистчета, плодник и тичинки позеленяват и силно се редуцират. Нов завръз не се образува. Плодовете, формирани след заразяването, са твърди и със силно вдървесинено месо, оранжево-червени, безвкусни, негодни за консумация в прясно състояние и за преработка.

Столбурът се причинява от фитоплазмен организъм (PhLO), който се пренася от насекомото цикада (Hyalesthes obsoletus). Летежът й започва около средата на юни, с максимум през юли и продължава 2 – 2,5 месеца. При сухо и горещо време неприятелят силно се намножава. Цикадата заразява, като смуче сок от болни плевелни и културни растения и после отива при здрави.

Борбата със столбура е насочена срещу насекомото преносител по време на летежа с един от инсектицидите: Моспилан 20 СП-0,025%, Релдан 40 ЕК – 0,12%, Децис 2,5 ЕК – 0,05% и други.

• От бактерийните болести много вредна за доматите, особено за средно ранното полско производство, е бактерийното изсъхване (Clavibacter michiganensis subsp Michganensis (Smith) Jensen.). Първите признаци на заболяването най-често се появяват на полето в периода непосредствено преди зачервяване на плодовете или по време на началните беритби. По най-долните листа започва да изсъхва едната половина, а листните пластинки от другата страна на листната дръжка все още са нормално зелени. Листната дръжка се извива дъгообразно към страната на изсъхналите пластинки. Болестта постепенно обхваща и по-горните етажи на растението и после клюмва върхът на болното растение. Накрая цялото растение изсъхва.

Много характерен признак на бактерийното изсъхване е потъмняване на проводящите съдове, което се вижда при напречен пререз на стъблото или при откъсване на лист. Те са кафяви, разрушени и тази некроза стига до върха на растенията. Увредената проводяща система затруднява сокодвижението и заразените растения изостават в растежа си.

По зелените вече наедрели плодове се появява много характерно петносване наподобяващо "птиче око".

Болестта се причинява от патогенна бактерия, която прониква в растенията през рани, развива се в проводящите съдове, прониква и в плодовете и заразява семената. Патогенът се запазва в растителните остатъци до 2 години.

За борба с бактерийното изсъхване е необходимо да се унищожават заразените растителни остатъци след прибиране на реколтата; да се прилага 2 – 3 годишно сеитбообръщение; да се обеззаразява торопочвената смес за разсада. За предпазване на семената от вторична инфекция те трябва да се напрашват с Каптан 50 ВП – 2 г/ 1 кг семена.

През този период доматите се атакуват и от болести с гъбни причинители – пиперова мана, брашнеста мана, черни листни петна и други.

да се появи и по доматите и признаците й да се смесят с тези на картофената мана.

Пиперовата мана (Phytophthora capsici Leon.) вреди силно на пипера, но може да се появи и по доматите и признаците й да се смесят с тези на картофената мана.

В основата на стъблото, в областта на кореновата шийка, по-често при младите растения, засадени върху заразена почва, се появява гниене и растението загива. По стъблото, листните и плодни дръжки се образуват продълговати, тъмни петна, които изцяло обхващат нападнатата част. По-късно на това място растението се пречупва и вегетативната част над повредата загива. Тези признаци трудно се отличават от пов-редите, нанесени от картофената мана. Характерно за пиперовата мана е, че по повредените стъбла, листни и плодни дръжки не се образуват обилно спори, докато при картофената мана, ако има голяма влага, спороносттният налеп е силно изразен.

По плодовете отначало се появяват кафявосиви, неясно ограничени, бързо нарастващи петна, които се покриват със слабо забележим налеп. След това спороношението става по-плътно и почти изцяло покрива гнилата част на плода. В повечето сл