Растителна защита

Описание на болестта склеротийно гниене по фасул - Sclerotinia sclerotiorum

Склеротийно гниене по фасул - Sclerotinia sclerotiorumРанната проява на болестта склеротийно гниене по фасул - Sclerotinia sclerotiorum е свързана със загиване на кълновете и пониците. Нападнатите органи на фасула (стъбла, разклонения, листа и бобове) загниват. Отначало тъканите са воднистозелени, постепенно придобиват охрен цвят. При влажно време се покриват с бял памуковиден мицел, който образува черни, полусферични грапави склероции. Загнилите листа стават кафяви. Стопанското значение на болестта склеротийно гниене по фасула в България се определя не само от преките щети, които тя нанася , но и от включването на тази култура в повечето ротационни схеми. Гъбата има голям брой гостоприемници-фасул, грах, бакла, слънчоглед, домати, пипер, моркови и др.

S. sclerotiorum няма конидийна форма. Склероциите варират по големина и съхраняват гъбата в болните растителни остатъци и почвата. Заразяването и развитието на болестта склеротийно гниене по фасул - Sclerotinia sclerotiorum се благоприятства от влажни и хладни (20-250С) условия по време на цъфтеж. Разпространението на гъбата през вегетацията се осъществява чрез дъждовните и поливни води и при допир на здрави до заразени тъкани.

Борба с болестта склеротийно гниене по фасул - Sclerotinia sclerotiorum

Спазването на 3- до 4-годишен сеитбооборот с житни и други ненападащи се от гъбата култури е основното средство за болестта склеротийно гниене по фасул - Sclerotinia sclerotiorum. Добрата гарнираност, както и използването на сортове с по-рехава листна маса и изправен храст създават условия за по-добро проветряване на посевите, а оттук и за предотвратяване развитието и разпространението на болестта. Не са известни устойчиви сортове.