Растителна защита

За България болестта огнен пригор е с най-голямо икономическо значение. Това заболяване нанася големи загуби предимно на семковите овощни видове - круша, дюля, ябълка. Препоръчва се санитарна резитба за отстраняване на заразени леторасти и клони. Болните части на заразените дървета се изрязват на 20-50 см под границата между болната и здравата тъкан и се изгарят по възможност на място. Раните от резитбата се замазват с бял латекс или блажна боя с добавка на 1% медсъдържащи фунгициди.

Внимателно се изстъргват с остър нож раковините по стволовете и дебелите клони и раните също се замазват с бял латекс или блажна боя с добавка на 1% медсъдържащи продукти за растителна защита. Стърготините от почистените раковини се изгарят. Инструментите след всеки отрез се обеззаразяват с 10% белина или формалин, както и спирт за горене - разреден с вода в съотношение 3:1. Химична борба през зимата се извежда с разрешените за целта медсъдържащи фунгициди.

Есенно-зимни грижи при трайните насаждения

През невегетационния период на овощните видове се извършват редица профилактични растителнозащитни мероприятия, като основно се използват агротехнически и механични методи. С провеждане на същите се намалява значително броят на третиранията с пестициди през следващата вегетацията, а това допринася за опазване на полезната фауна и получаване на качествена продукция без пестицидни замърсявания.

Някои от задължителните мерки за този период са следните:

1. Закържавелите и изсъхнали дървета се изкореняват, изнасят и изгарят, с което се унищожава натрупаната зараза от корояди, дървесинояди, шарка по сливата, бактериално изсъхване и множество други вредители. 2. Старата и напукана кора на ствола се премахва и изгаря - там зимуват плодовите червеи, някои видове акари и др.

3. Гъсеничните гнезда и изсъхналите и мумифицирани плодове, останали по дърветата, се събират и унищожават. Те са източник на зараза от някои листогризещи гъсеници, бадемов семеяд , кафяво гниене и др.

4. Изсъхналите и нападнати стъбла и издънки на касиса и малината от стъкленка, агрилус, галица, малинов молец, сиви листни петна, антракноза, дидимела и др. се изрязват, изнасят и изгарят.

5. Обработката на почвата има съществена роля в борбата с болестите, неприятелите и плевелите. След провеждане на механичните растителнозащитни мероприятия, площите се изорават или прекопават на дълбочина 18-20 см в реда, а в близост до стволовете - на 8-10 см. По този начин се заравят листата и намиращата се върху тях зараза (гномониоза по кайсията, струпясване по ябълката и крушата, червени листни петна по сливата и др.), унищожава се значителна част от зимуващите форми на редица вредители и се създават неблагоприятни условия за зимуването им.

6. В котловинните, полупланинските и планински райони, където има опасност от измръзване, стволовете и дебелите скелетни клони на дървета се варосват до настъпване на студовете. Така се избягва неравномерното нагряване през денонощието и се намалява риска от измръзване.

7. За предпазване на младите дръвчета от зайци, полски мишки и други гризачи, те се обвиват с подръчни материали - велпапе, полиетиленови материали и др. 8. Местата за съхранение на овощен посадъчен материал на открито се ограждат с телена мрежа срещу зайци, а за борба с мишките, които повреждат корените и кореновата шийка, се залагат подходящи готови примамки.

9. Костилковите овощни видове да се третират с разрешените медсъдържащи продукти за растителна защита (при 70% окапали листа), за да се предпазят от бактериално изсъхване, сачмянки, къдравост по прасковата, кривули по сливата, ранно кафяво гниене и др. Пръскането да се провежда в тихи, слънчеви дни, при температура на въздуха над 5 градуса. Разходът на работен разтвор да е от 100 до 180 л/дка, за да се постигне добро обливане на короните.