Грахът е култура, която в първите дни след поникването си се развива бавно и лесно се заглушава от плевелите.В посевите се развиват главно раннопролетни плевели" />

Грах - борба с плевелите - Agro-CONSULTANT.net

Растителна защита

Грах',,,0,0);" ><strong class=Грах" align="left" title="Грах" style="margin: 5px; border-color: #000000; float: left;" />Грахът е култура, която в първите дни след поникването си се развива бавно и лесно се заглушава от плевелите. В посевите се развиват главно раннопролетни плевели (див синап, фасулче, дива ряпа) и по-ограничено къснопролетни (бяла куча лобода, обикновен щир). От многогодишните видове с най-широко разпространение и най-голяма плътност са повитица и паламида. Важно мероприятие при отглеждането на граха е отстраняването на плевелните видове, които пренасят зараза (подрумче, паламида, мак), и частично на тези, които са отровни (черно куче грозде, саморасли картофи).

Борба с плевелите при граха

Агротехническите мероприятия включват: сеитбообращение-засяване след житни, което улеснява борбата с късните пролетни и многогодишни плевели; дълбока оран и предсеитбени обработки, съобразени с характера, степента на заплевеляване и сроковете на сеитба на културата.

При зимния грах задължително се извършва ранна, дълбока оран и допълнителни плитки обработки за поддържане на площта чиста от плевели. Ако площта е заплевелена с коренищни и кореновоиздънкови плевели, предсеитбените обработки трябва да се извършват с оръдия с подрязващи, а не с нарязващи работни органи, за да не се стимулира намножаването на тези видове.

При пролетния грах за провеждане на ефективна борба с плевелите, задължително дълбоката оран трябва да се да се извършва по-рано и по-дълбоко. Пролетните предсеитбени обработки на почвата се свеждат до едно култивиране или брануване с цел унищожаване на едногодишните плевели.

Площите, заплевелени с многогодишни плевели, се изорават предсеитбено и след поникването им се третират с неселективни хербициди, последвано от плитка почвена обработка.

В периода след сеитба, преди поникване на граха посевите се брануват напречно на посоката на сеитба, за да се унищожат на пониците на току-що поникналите плевели. Второ брануване се препоръчва при поникване на граха при силно заплевеляване с едногодишни видове, но само в начални фенофази.

Химическата борба се осъществява със селективни хербициди (почвени и вегетационни)

.

Хербицидите при добрата растителнозащитна практика трябва да се подбират в зависимост от състава на плевелните асоцииации , , съпътстващи граховата култура. В предсеитбения период с инкорпориране срещу едногодишни, житни и широколистни видове може да се използва почвен хербицид, но поради ранния срок на засяване, когато почвената влажност обикновено е висока, това е най-често технически неосъществимо. Химическата борба срещу плевелите при граха може да бъде изведена успешно чрез самостоятелна или съвместна употреба на почвени хербициди срещу едногодишни, широколистни и при прогноза за смесено заплевеляване с едногодишни, житни и широколистни видове в периода след сеитба преди поникване. Сеитбата на подходяща дълбочина е важно условие за защита на културата от почвено приложени хербициди.

През вегетацията срещу двусемеделните в ранните им фенофази може да се използват листни хербициди. Трябва да се знае, с тях не се третират посевите при висока въздушна температура и влажност С балурициди се пръска срещу всички видове едногодишни и многогодишни житни.

Десикантите се прилагат в края на вегетацията за унищожаване на плевелната растителност.

Ефективната борба с плевелите в граха се води, като се използват препарати за растителна защита със следните акгивни вещества:

Преди поникване

- преди сеитба-срещу едногодишни, житни и широколистни видове: трифлуралин (с инкорпориране, почвено)

След сеитба

- срещу широколистни: линурон, метобромурон, тербутрин, прометрин, имазетапир (почвено);

срещу едногодишни и многогодишни житни: метолахлор, пропизахлор (почвено).

След поникване

- срещу широколистни: бентазон, пиридат, имазетапир, пендиметалин (вегетационно);

- срещу едногодишни и многогогодишни, житни: клетодим, циклоксидим, диклофоп-метил, феноксапроп-Р-етил, флуазифоп-Р-бутил, халоксифоп-метил, пропаквизафоп, квизалофоп, сетоксидим (вегетационно).

Десиканти - дикват, глюфозинат, глифозат.