Растителна защита

Растително защитни мероприятия през текущия месец - бюлетин по растителна защита.ОДБХ: Забелязани са инфекции от огнен пригор по семковите овощни! Действайте!.

 

 

 Резитбите и почвените обработки при овощни и лозя, извършени сега, ще ограничат опасни вредители по трайните насаждения. При житните не са установени икономически важни болести и неприятели.

 

ЗЪРНЕНО ЖИТНИ   КУЛТУРИ

житни, братене Фитосанитарното  състояние на житните в областта е добро. Преобладаващите посеви от ечемик и пшеница, които са засяти навреме, са добре гарнирани и са във фенофаза масово братене. Не са установени прояви от икономически важни  болести и неприятели, които да нанесат  съществени повреди с икономическо значение.

Подобряването на агрометеорологичните условия  и своевременното извършване на азотно подхранване на зимните житни култури значително ще подобри  тяхното  състояние.

Обикновена полевка. От извършените обследвания в посевите от пшеница и ечемик на областта констатирахме, че плътността от обикновената полевка към момента се е задържала до и малко над  ПИВ. Праг на икономическа вредност през пролетта: една активна колония на дка.в есенници; люцерни – 2 акт. кол/дка. При повторки: 1-2 активни  колонии  на дка, а на площи  с окопен предшественик – царевица и слънчоглед 3-4 активни  колонии  на дка.

Висока остава  плътността от полевката в старите люцернови площи  в областта.

Необходимо е да продължат редовните седмични обследвания на посевите, засяти с есенници, рапица и люцерна и при регистрирана плътност над ПИВ (една активна колония на  дка), да се изведе химична борба  с готови примамки. Да се обърне особено  внимание на площи с предшественици слънчоглед и царевица.

При  доказана плътност от една   активни колонии/дка да  се третира с разрешените за употреба родентициди: а.в  алуминиев фосфит ФОСТОКСИН ПЕЛЕТИ* -  2-5   пелети/обитаем ход;

Залагането на отровни примамки е най- ефикасно да се извършва през  есента или  напролет до края на  мартЗадължително е борбата срещу  полевката да включва и колониите по синорите и крайпътните ивици. 

Внимание:  Площното третиране е строго забранено! Готовите примамки да се залагат само в обитаемите ходове на полевката и леко да се заравят!

Обикновен житен  бегач /Zabrus tenebrioides/. Пролетен праг на  икономическа вредност: 5 броя ларви на кв.м.

Запазва се  тенденцията през последните години за проява на слаба степен на нападение и свит ареал на разпространение от обикновения житен бегач за всички  АЕР от областта. Тази тенденция е в резултат на нарастване на площите  включени в редовен сеитбооборот  и  подобрена  агротехника .

Химичната борба на този етап е оправдана само на повторки и късни есенници до “трети лист - начало на четвърти” и установяване на плътност над регистрирания праг на вредност.

За постигане на  оптимален ефект  третирането да  се  извършва в дни  с положителни, дневни  температури. Препоръчва се  избор на разрешени ПРЗ, имащи  по-дълго  последействие.

Плевели. При отглеждане на житни култури важен момент в растително-защитната практика е изборът на точния  хербицид за борбата с плевелите, конкретно за всеки отделен масив, съобразно типа, вида  и степента на преобладаващото заплевеляване. Преди третиране с даден листен  хербицид е важно да се вземат прецизни решения, като се имат предвид фенофазите на развитие на културата  и плевелите  и  видовият  им  състав, за да се избегне  некомпетентна (ненавременна и безрезултатна) употреба на  ПРЗ.

При  слабо заплевелени и сравнително чисти  от  плевели посеви, не  е необходимо да  се прилагат хербициди.

ТРАЙНИ  НАСАЖДЕНИЯ

лозова резитба Агротехнически мероприятия. След преминаване на зимните студове започват масово резитбите по трайните култури овощни, лозя и рози,  които включват:

* Санитарна и  формираща резитба –  изрязване, задължително изнасяне и изгаряне на всички  болни, счупени клони, мумифицирани плодове, яйчни  купчинки и  пръстенчета ,  зимуващи  гнезда от листогризещи гъсеници, щитчета на щитоносни въшки и т.н.

* Оздравителната резитба при  трайните насаждения  ограничава инфекциозния фон от причинителите на: Ранно кафяво гниене по семковите и костилковите, Сачмянка  по костилковите, Струпясване по   ябълка и круша, Брашнеста мана  по ябълката, Огнен  пригор  по семковите видове, Оидиум и мана по лозата, Дидимела по малините и т.н.

Непосредствено след  резитбите входните рани  е желателно да се замазват с паста ТЕРВАНОЛ Ф или с блажна боя, към която се добавя фунгициден  р-р от ФУНГУРАН - 1% или ШАМПИОН  - 1%.

Комплексът от агротехнически практики включва задължителна обработка на почвата в междуредията и вътре в реда. Голяма част от зимуващите стадии на неприятелите са разположени на средна дълбочина от 10-15 см. Редовното преораване на 18-20 см или дискуване на 12-15 см дълбочина, намалява плътността от Листни и Плодови оси, Плодови червеи, Плодови, Листни мухи.

* Маслодайната роза – пролетните резитби при маслодайната роза са основно средство за  ограничаване плътността на икономически най-важния неприятел по  културата Розовия агрилус. За целта се изрязват и изгарят всички стари  клони с видими признаци  на  нападение. Засегнатите части от главината са лесно различими по вретеновидни подутини  – тумори, в които зимува ларвата.

РАСТИТЕЛНО ЗАЩИТНИ  МЕРОПРИЯТИЯ  В  ТРАЙНИТЕ  КУЛТУРИ

КОСТИЛКОВИ  ОВОЩНИ   ВИДОВЕ

В интервала от“набъбването до разпукване на пъпките” е необходимо да се третира срещу: Къдравост по  прасковата, Ранно кафяво гниене, Гъбна  и Бактериална сачмянка, Самодивски метли по  череша и кайсия, Ръжда по костилковите, Червени листни петна и Кривулки по сливата, Ръжда по  розата с БОРДОЛЕЗОВ р-р - 1%.

Борбата с къдравостта  по прасковата се води чрез есенно-зимни пръскания. Ако е пропуснато есенното пръскане, може  да се проведе двукратно такова, от набъбване до разпукване на пъпките. В посочената фенофаза освен Бордолезов р-р може да се приложи един от медсъдържащите препарати: ШАМПИОН  -0.3%,  ФУНГУРАН ОН  50 ВП  - 0.15%. За постигане на  оптимален ефект е необходимо третирането да се повтори десет – дванадесет дни след  първото, с един  от посочените ПРЗ.

Забележка:  Посочените ПРЗ са включени в схемата за подпомагане на ЗП за контрол на  вредители при Прасковата през зимния период при набъбване на пъпки.

За засилване на ефекта от използваните фунгициди към тях може  да се добави адювант: Елект  90  ЕК в концентрация 0,2%, Трифолио-S форте в концентрация 0,3%, Текнофит пауър  – 2–2,5%, Акарзин – 3% или Масло РЗ 85П – 50мл/дка.

Ранно-пролетните пръскания  за всички овощни видове, трябва да се извършват в интервала между  фенофазите от  “набъбване на  пъпките до разпукване”. Необходимо е да се работи при температура на въздуха над 5°С, при тихо време и скорост на вятъра до 2-3 метра в секунда.

СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

огнен пригор Огнен пригор по  семкови /Erwinia amylovora/. Бяха  констатирани и силни  прояви от болестта и по чувствителни сортове круши и дюли. През изминалата вегетация през първата десетдневка на месец май регистрирахме цъфтежна инфекция по чувствителни сортове ябълки от огнен пригор в община  Родопи  – с. Цалапица и община Марица. Болестта се благоприятстваше от хладното и дъждовно време, което доведе до удължен  цъфтеж  на ябълките.

Огненият  пригор е заболяване по семкови овощни видове круша, дюля, ябълка. Бактерията презимува в раковините, образувани по клоните и стволовете на дърветата. През зимните месеци болестта се  открива сравнително  лесно, поради наличието в короните на неопадали листа  и куковидно извити леторасти. При по-внимателен оглед на дървесината се откриват язвени повреди – хлътване на болна  тъкан и напукване на границата със здрава.

През този   период е необходимо да  се вземат следните фитосанитарни мерки за борба:

* при установяване на нападение по семковите овощни видове резитбата да се извърши в периода на покой (месеците декември, януари  и февруари) в сухо  време.

* резитбата на  здравите дървета се  извършва преди тази на болните;

* изсъхналите растителни части  се  отстраняват чрез резитба до здрава тъкан – при едногодишния прираст се реже на 30-40 см под болния  участък, а при стария на 10-15 см; изрязаните заразени клони, а при необходимост и цели  дървета се събират и изгарят на място;

* инструментите за резитба да се обеззаразяват след  всеки отрез с 10% р-р на белина, формалин или спирт  за горене, разреден с вода 3:1.

* препоръчва се  късно  зимно пръскане с 2% Бордолезов р-р или други медсъдържащи фунгициди: БОРДО МИКС  20ВП  - 375-500г/дка;  ФУНГУРАН ОН   50   ВП-110-500  г/дка,   КОСАЙД   2000   ВГ  -  155-680г/дка,   ВИТРА 50ВП/КУПРОХАЙ   50   ВП/  –  150г/дка  и др., но  преди    разтварянето на пъпките.

* ранно пролетното подхранване с азот като листен  тор или хранителен разтвор в почвата да се  направи двукратно с цел възпрепятстване късният растеж на вегетативните клонки. Да се поддържа оптимален N-P-K баланс, като  не се допуска излишък от азот.  Ранно пролетното подхранване с азот да бъде разделено, като половината от необходимото количество се внесе един  месец преди  началото на растежа, а другата  половина, в  случай че  няма масова проява на  болестта, след падане на венчелистчетата. Поддържане на рН на почвата в границите 5.5-6.5 чрез варуване.

ЛОЗЯ

Пролетните резитби в лозовите масиви са  и основно средство за намаляване  плътността от икономически най-важните заболявания  по културата.

бактериален рак при лозя Бактериален рак/род Agrobacterium/. Симптомите причинени от род Agrobacterium са  характерни подутини по всички  вдървесенени части  близо до  повърхността на почвата . Туморите могат да се развият и непосредствено под почвената повърхност или на височина до 1 м над  нея. Заразените растения изостават в развитието си. Леталният изход  от заболяването е разтегнат във времето. С течение на годините насажденията се изтощават и загиват. Бактерията навлиза през входни рани, причинени от измръзване, резитби или  други механични обработки. Основен  източник  на зараза по млади новосъзданени насаждения е посадъчния материал.

Стратегията  за борба е изключително превантивна:

* Засаждането на  здрав  посадъчен материал на  терени свободни от зараза.

* Практики,  ограничаващи пораженията от измръзване, като загребване при  младите лози   и  балансирано торене с  калиеви торове през  есента ограничават повредите.

* В плододаващи масиви, където  е установено заболяването, резитбата трябва да  се  извърши преди  започване на  сокодвижението, като  първо  се режат здравите, след  това  болните растения.

Нападнатите  главини   се   отстраняват  последни ,  като   режещите инструменти задължително се дезинфекцират след  всеки отрез с 0,5% калиев перманганат, 70% спирт или 1:4 разтво