Растителна защита

eriosoma lanigerum.jpg','кръвна въшка-Eriosoma lanigerum',,,0,0);" >eriosoma lanigerum_images_stories_Zemedelie_Rastitelna_zashtita_thumb_medium250_0.jpg" alt="кръвна въшка-Eriosoma lanigerum" title="кръвна въшка-Eriosoma lanigerum" style="margin: 5px; border-color: #000000; float: left;" align="left" />Неприятелят кръвна въшка - Eriosoma lanigerum е икономически важен неприятел по ябълката, който се храни предимно по клоните и леторастите на дървото. Затова се разглежда отделно от другите листни въшки. Тя е внесена от Северна Америка и сега е разпространена повсеместно в повечето райони на Европа, където се отглежда ябълката. Развитието на неприятеля кръвна въшка - Eriosoma lanigerum е непълно и тя зимува като ларва в разклоненията, цепнатини и рани по стъблото, клоните и корените.

През студени зими, оцеляват само въшките, които се намират по стъблото или по корените. E. lanigerum развива няколко поколения годишно. При храненето си въшките отделят слюнка съдържаща ензими , които предизвикват хипертрофия (прекомерен растеж) на нападнатите растителни тъкани. Така се усилва притокът на хранителни сокове, а в мястото на повредата се образуват подутини (гали, тумори). Повредените растения изостават в развитието си поради нарушаване на нормалното сокодвижение. Особено голяма е повредата в овощните разсадници. Въшките се пренасят главно чрез посадъчния материал.

Безкрилите партеногенетични женски въшки имат яйцевидно черно тяло, покрито отгоре с восъчни памукоподобни бели влакънца. Антените са 6-членни. Дължината на тялото е 2 мм. Крилатите партеногенетични женски въшки са тъмнокафяви до черни, с тънки и нежни бели восъчни власинки, но само в края на коремчето, а останалата част на тялото е гола.

Кръвната въшка развива в годината до 17 поколения. Зимува като млада ларва или възрастна женска под напуканата кора по раните, причинени от резитбата или от други причини, както и по кореновата шийка, непосредствено под почвената повърхност и върху най-плитките корени на ябълката. У нас въшката се размножава само партеногенетично.

Рано напролет, когато времето се затопли и започне сокодвижението в ябълковите дървета (обикновено след като средната денонощна температура се задържи над 5°С), презимувалите кръвни въшки се раздвижват и преминават върху младите леторасли, по наранените места на клоните и стъблото и започват да се хранят, като смучат сок. Колониите се струпват в гъсти маси, които поради восъкоподобния памуковиден налеп върху тялото изглеждат като обвити с памук. При смачкване те изпускат червеникава течност, което е дало и името й. В резултат от усиленото смучене камбиалната тъкан на нападнатите клони и клонки се раздразва, което води до образуването на туморовидни подутини. Повредените клони са неустойчиви на студа и измръзват.

Едно поколение се развива 10-20 дни. Една женска ражда 150-200 ларви, които подрежда при раждането около тялото си. Зимуващите по клоните и под кората на дърветата индивиди са чувствителни към зимните студове и при температури от -17 до -32°С умират до 100%. След тежки зими обикновено през следващите една-две години нападението от кръвната въшка силно се редуцира

Ларвите на кръвната въшка се паразитират от Aphelinus mali. Паразитираните кръвни въшки почерняват. Паразитът намалява силно плътността на неприятеля при суха и топла пролет.

Борбата с неприятеля кръвна въшка - Eriosoma lanigerum се води, чрез провеждането на редовни растителнозащитни мероприятия в овощната градина оказва голямо значение върху развитието на популацията на E. lanigerum и нейните естествени врагове. С най-голямо значение от тях е Aphelinus mali. Може да се приложи механично унищожаване на колониите по ствола и клоните. Лятната резитба често елиминира нуждата от третиране, тъй като се отстраняват предпочитаните места за хранене и се предотвратява образуването на нови колонии. Самостоятелна химична борба срещу неприятелят кръвна въшка - Eriosoma lanigerum се провежда рядко. Няма установен ПИВ, но ако плътността е висока може да се наложи едно третиране с инсектицид. Трябва да се предпочитат селективни инсектициди, които не засягат полезните видове. Третирането да е насочено към ствола и скелетните клони, при по-голямо налягане, за да може силната струя да разкъса восъчния налеп върху въшката.