Растителна защита

тютюн-борба-с-плевелите-растителна-защита.html" itemprop="url"> Тютюн-борба с плевелите(растителна защита)

Агроекологичните условия, при които се отглеждат тютюните у нас, определят и ви­довия състав на плевелите в тютюневите ле­хи и тютюневите насаждения. Преобладават предимно къснопролетните плевели. От ранно пролетните плевели по-масово разпрост­ранение имат само някои видове като полс­ки синап. Многогодишните плевели са - балур и троскот.

Почти всички разсадопроизводствени площи са силно заплевелени - над 500 плевелни растения на квадратен метър. Най-опасни при производството на тютюнев раз­сад са плевелите обикновен щир, тученица, кощрява бяла куча лобода и лападоволистно пипериче.

В началните фази от развитието си след разсаждане на полето тютюнът е извънредно чувствителен към заплевеляването. Освен вредното влияние, което оказват върху доби­ва и качеството на тютюна, плевелите затрудняват и оскъпяват обработките на почва­та и беритбите на тютюна. Твърде голямо е и значението им като гостоприемници на ре­дица неприятели и „депа“ за разпростране­ние на голям брой заболявания. Почти всич­ки тютюневи райони са масово заплевелени с обикновен щир и кокоше просо. Макар и в по-малък размер, повсеместно се срещат бя­ла куча лобода и кощрява. В отделни райони основен плевел е полският синап. Тученицата представлява проблем предимно при ня­кои късни тютюни. В Сандански, Петрич и др. значително са разпространени кръвното просо и циперусите. През последните години в някои райони голямо разпространение имат балурът и черното куче грозде. Някои видове, известни само като бурени, започват да се очертават като опасни заплевелители (татул, абутилон).

Борба с плевелите при тютюн

Агротехническите мероприятия са добро средство за борба с плевелите. Важно значе­ние имат подборът на площите, прилагането на сеитбообръщения с окопни житни и жит­ни със слята повърхност, есенна дълбока оран след предшественика, редовни вегета­ционни почвообработки в междуредията без обръщане на орния пласт и ръчни окопава- ния вътре в реда. Най-ефективен контрол върху плевелите се постига чрез система от културно-стопански и химични методи на ба­зата на конкретни данни за потенциалното и реално заплевеляване в площите чрез мето­дите на прогнозата.

Тютюнът е чувствителен към триазинови хербициди, използвани при предшественика, и хербициди, внасяни на съседни посеви, но отвявани от вятъра към тютюневите ниви като глифозат, 2,4-Д, дикамба, МЦПА, пиклорам и др.

Активни вещества за борба с плевелите(растителна защита) при тютюн

В разсада: метам-натрий, дазомет (за обеззаразяване разсадопроизводствени пло­щи), Напропамид

На полето:

Внасяне на почвени хербициди преди раз­саждането на тютюна:

Срещу едногодишните житни и някои широколистни плевели като кокоше просо, кръвно просо, видове кощрява, обикновен щир, бяла лобода, тученица и др. борбата се извежда с хербицидите: пендеметалин , пропизохлор, S-метолахлор, напропамид, диметенамид, оксадиазон, оксидиаржил, етофумизат, оксифлуорфен, метазахлор.

През вегетацията на тютюна:

Тази растителнозащитна практика е не­обходима и икономически изгодна най-вече за едролистните тютюни. Срещу едногодишните житни плевели (кокоше просо, кръвно просо, видове кощря­ва), както и срещу балура от семе и корени­ща и троскот се прилагат:

- квизалофоп-П-тефурил, квизалофоп-П- етил, флуазифоп-П-бутил, холопсифоп-Я-ме- тил.