Растителна защита

Информационен бюлетин за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение, начини и средства за борба с вредителите по земеделските култури за периода април 2013 година

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Фенофази : „братене - начало на вретенене"

Основни вредители за периода:

♦ Обикновена полевка

♦ Житни пиявици

♦ Вредна житна дървеница

Брашнеста мана и Септориози

Обикновена полевка

Засушаването през лятото и есента на 2012 г. депресира размножаването на мишевидните гризачи и намали прираста в популациите. В началото на зимата, в развитието на неприятеля се очерта тенденцията на намалена плътност и ареал на разпространение в районите на Добруджа, Западната и Централната част на Дунавската равнина и Южна България. Във високите полета на Пернишко, районите на Варна, Търговище и Шумен полевката е в неустойчив подем и разселване.

Меката зима, сравнително краткотрайната снежна покривка и ранното пролетно затопляне обусловиха успешното презимуване на полевката. Със затопляне на времето през месец март активността на популациите се повиши. Очаква се пролетният размножителен период да доведе до увеличаване на плътността, предвид благоприятните метеорологични условия и голямата плодовитост на женските от 2 до 13, средно 6-8 малки от едно раждане.

При проведените обследвания се наблюдава разселване на полевката във вътрешността на посевите. Единични ходове на неприятеля до 1 акт. кол./дка са установени в областите: Габрово, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Перник, Разград, Сливен. Плътност около и малко над прага на вредност до 1-2 акт. кол./дка е отчетена в областите: Видин, Разград и София-област. В някои от площите вредителя е над приетия ПИВ - Враца и Перник до 4 акт. кол./дка, Търговище 2-3 акт. кол./дка и Шумен до 8 акт.кол/дка.

Необходимо е редовно обследване на посевите с есенници, рапица и люцерна и при регистриране на плътност над прага на икономическа вредност, да се изведе химичен контрол с готови примамки.

• Есенници - 1 брой активни колонии/дка;

• Люцерна - 2 броя активни колонии/дка;

Химичният контрол върху популацията е добре да приключи до началото на активната вегетация на културите, когато дупките се виждат добре и примамките се приемат с по-голяма охота след дългата зима.

Житни пиявици

През 2012 г. е установено завишаване на плътността и по-силна степен на нападение в някой посеви от възрастни и ларви, в сравнение с предходните години. С повишаването на температурите през пролетта, възрастните нападат посевите с пшеница, ечемик и овес. Икономическо значение имат обикновената житна пиявица и синята житна пиявица.

Установена е поява на първите презимували възрастни индивиди в областите Велико Търново, Видин и Търговище. Бръмбарите се хранят няколко дни, след това копулират и снасят яйцата си от горната страна на листата, наредени във верижка. Нападението обикновено е на хармани. Химично третиране срещу възрастните индивиди се провежда преди яйцеснасяне, на нападнатите части от посева, но само при установяване на плътност над прага на икономическа вредност с разрешените за употреба инсектициди.

• 30 бр. възрастни/кв. м при суха пролет и редки посеви;

• 50 бр. възрастни/кв. м при хладна пролет и гъсти посеви;

Вредна житна дървеница

Съществено влияние върху популационната плътност на житните дървеници оказват метеорологичните условия през пролетта. Температурата по време на пролетната миграция определя плодовитостта на възрастните, а количеството и характера на валежите влияят на половата продукция и на коефициента на размножаване.

През топлите часове на деня възрастните дървениците смучат сок от листата, убождат и се хранят с най-долната част на главното стъбло и страничните братя, в резултат на което централният лист изсъхва. Смучат сок от неизкласилите растения, като над мястото на повреда класът побелява и не образува класчета. Вретеното се изкривява, а осилите се накъдрят. Тази повреда се нарича „частично белокласие". След изкласяване смучат сок от стъблото над последното коляно - класът побелява изцяло и остава изправен. Тази повреда се нарича „ пълно белокласие ".

Химичен контрол срещу презимувалите дървеници се провежда при завършена миграция на възрастните, когато съотношението на мъжки към женски е 1:1 и при отчетена плътност над прага на икономическа вредност:

• 2 бр/кв. .м при суха пролет, слаби и редки посеви ;

• 4 бр/кв. м при нормален посев и благоприятни климатични условия;

• 6 бр/кв. м при хладна пролет и гъсти посеви ;

• 1-1,5 бр./кв. м. за семепроизводните посеви;

Възрастните индивиди от двата пола се различават по устройството на осмия и деветия коремен сегмент.

Брашнеста мана

Брашнестата мана се среща почти ежегодно в страната. Развитието и започва от долните етажи на растенията и напада всички зелени органи. Предимно по повърхността на листата се образуват сиво белезникави брашнести налепи. През последните години се наблюдава непрофесионален подход по отношение контрола на болестта по житните култури. Предприемат се много ранни третирания с фунгициди преди проява признаците на патогена по растенията, съчетани с внасянето на хербициди. Съчетаването на пръсканията макар и да е практично, не винаги съвпада с най- подходящият момент за фунгициден контрол. Когато не са установени поява и нападение от брашнеста мана, приложението на фунгицида се оказва излишен разход. Фунгицидните пръскания трябва да се основават на анализ включващ точна диагностика, сортова чувствителност, фенофаза на житните и гъстота на посева, състояние на патогена - разпространение, степента на нападение и очаквано развитие през следващите седмици.

Праг на икономическа вредност:

• 30% степен на нападение, във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури;

Наблюдават се единични петна по листата до средна степен на нападение при пшеница в областите: Велико Търново, Видин, Плевен, Разград, София-област и Търговище.

Септориози

Намаленият брой на отглежданите земеделски култури, затруднява правилният сеитбооборот и заедно с минималният брой почвообработки са основните причини за развитие на болестта през последните години. През 2012 г. ареала на разпространение на септориозите се разшири. При обследванията през месец март се наблюдават единични петна по листата до средна степен на нападение в областите: Велико Търново, Видин, Плевен, Разград, София-област и Търговище.

В България най-разпространени са два вида септориози по пшеницата. Листните петна (Septoria tritici) се откриват по най- долните листа. Отначало петната са дребни сивозелени, след това нарастват, а периферията тъканите пожълтяват или покафеняват. Когато петната са много те се сливат и причиняват прегаряне на листата. В напетнените участъци се наблюдават дребни пикнидии. Ран листен пригор (Septoria nodorum) по листата се образуват кафяви петна с пожълтели тъкани около тях. Сливането на петната води до създаването на неправилни участъци с хлоротичен венец, причиняващи пригори. Тези пригори в края на вегетацията се покриват с пикнидии. Висок рисков период за развитие на патогените се създава при валежи в продължение на 2 до 4 дни и хладно време.

РАПИЦА

Фенофази : „6-ти лист - бутонизация"

Основни вредители за периода:

♦ Рапичен стъблен скритохоботник Ф Рапичен цветояд и Сухо стъблено гниене (Фомоза)

Рапичен стъблен скритохоботник

Поява на възрастните и начало на вредна дейност е установена от средата на месец март в областите Враца, Велико Търново, Плевен Пазарджик, Разград и Търговище. Неприятелят нанася значителни повреди в посеви със слаби и недобре развити растения. Презимувалите бръмбари напускат почвата, през пролетта при средно дневна 10­12 °С. Броят на възрастните екзампляри в посевите се установява много трудно. Дори и при най-малко обезпокояване, бръмбарите падат на земята и остават неподвижни.

Праг на икономическа вредност:

• 2-4 бр./кв.м - през пролетта при температура 8-10°С;

Химичен контрол се предприема при надвишаване на прага на икономическа вредност и е насочен срещу възрастните преди яйцеснасяне. Погрешна е практиката да се изчаква с контрола на възрастните, за да съвпадне с третиранията срещу рапичният цветояд. При такива пръскания се унищожанат бръмбарите, но остават незасегнати снесените яйца.

Рапичен цветояд

Рапичният цветояд се храни само с полена. По цветните бутони се наблюдават отвори с различна големина, които възрастните прогризват, за да достигнат тичинките, респективно полена. По-малките пъпки могат да бъдат унищожени изцяло, а по-големите се сбръчкват, изсъхват и по-късно падат. Най-големи са повредите когато нападението на рапицата стане във фенофаза „бутонизация".

При температура на въздуха над 15°С рапичният цветояд навлиза в посевите. В началото се концентрира в края на полето, а ако времето е слънчево и топло много бързо напада цялото поле. Единични индивиди на цветояда са установени от 26 март в област Стара Загора.

Контролът е насочен към възрастните и се определя от състоянието на посева и прага на икономическа вредност:

• Фенофаза бутонизация - „зелен бутон":

- 2 бр./растение в посев под оптималната гъстота и по-слаб потенциал;

- 4 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал;

• Фенофаза бутонизация - „жълт бутон ":

- 4 бр./растение в посев под оптимална гъстота и по-слаб потенциал;

- 6 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал;

• Фенофаза бутонизация - „начало на цъфтеж" до 10% отворени цветове:

- над 8 бр./растение;

Сухо стъблено гниене (Фомоза)

Състоянието на посевите и климатичните условия през есента не бяха подходящи за развитие на сухото стъблено гниене по рапицата. Единични петна по долните листа са отчетени в областите Видин, Пловдив, Разград, София-област и Търговище. По нападнатите части и листните петури се появяват сиви петна, които засъхват и около тях се появява тъмен контур. Образуването на черни точки (пикнидии) по нападнатите части отличава фомозата от другите заболявания по рапицата. При влажно и дъждовно време болестта се разпространява мигновено, по околните растения. Едно заразено растение може да предизвика бързо и огнищно разпространение на инфекцията. Към химичен контрол на фомозата, трябва да се пристъпи още когато гъбата се среща по листата - под формата на листни петна.

Сухото стъблено гниене е най-вредоносно в ранните фази от развитието на растенията, до фенофаза „шести лист", по-късните инфекции не са толкова икономически опасни. Разпространението на болестта се благоприятства и от пораженията, които нанасят по рапицата неприятели (особенно рапичнят и зелевият стъблени скритохоботници), паднали градушки или заплевелени във висока степен посеви.

Да не се пренебрегват редовни обследвания на полетата рано през пролетта с тяхна помощ се определя състоянието на посевите, наличието и степента на нападение от патогена.

СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА

Основни вредители за периода:

Сив царевичен хоботник ♦ Телени червеи ♦ Плевели

Сив царевичен хоботник

Сивият царевичен хоботник е широко разпространен в районите на Дунавската равнина, части от Лудогорието и Добруджа. През 2012 г. поражения от икономическо значение по културите царевица и слънчоглед не бяха допуснати.

Химичния контрол на неприятеля се осъществява по два начина:

• чрез третиране на семената за посев. През последните години освен обеззаразяване на семената за посев от земеделските производители, започна да се налага тендеция и за предлагане на обеззаразени семена от търговските фирми.

• чрез вегетационно пръскане с инсектициди. Наблюденията за появата и популационната плътност на неприятеля да започнат от началото на поникване на културите. Специално внимание трябва да се обърне на площите, засети с нетретирани семена. Към вегетационно третиране да се пристъпи при масовата поява на хоботника и отчетена плътност от възрастните над прага на икономическа вредност.

Праг на икономическа вредност при слънчоглед за сив царевичен хоботник:

• 2 бр.възрастни/кв.м. във фенофаза „поникване ";

• 5-6 бр.възрастни/кв.м. във фенофаза „4-5-ти лист";

Праг на икономическа вредност при царевица за видове хоботници:

• над 2 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза до „5-ти - 7-ми лист"; 40-50% повредена листна маса;

Телени червеи

Ларвите на телените червеи нападат семената, кълновете, корените и стъблата на младите растения. Повредата нанесена от тях зависи от тяхната плътност, от типа на почвата, от нейната влажност и температура, от количеството на хумусните вещества, от скоростта на поникване на растенията и от възрастта на ларвите. Ларвите са активни при температура от 12-13 до 20°С и влажност 55-65% от ППВ. При по-дълбока сеитба поникването се забавя, поради което степента на повреда от телените червей се повишава. При засушаване повредите намаляват, а при по- висока влажност на почвата се увеличават. Това се дължи на обстоятелството, че при засушаване ларвите мигрират по-дълбоко и не влизат в контакт с растенията. За предпазване на младите растения от ларвите на неприятеля е необходимо да се извърши обеззаразяване на семената за посев с един от разрешените продукти за растителна защита.

Праг на икономическа вредност при слънчоглед:

• 5 бр/кв.м - при Сеитба до 10 април

• 3 бр/кв.м - при Сеитба след 10 април

Праг на икономическа вредност при царевица:

• 2-3 бр/кв.м. пунктирно; - преди, по време на сеитба и до 6-7- ми лист;

• 5-8 бр/кв.м. редово; - преди, по време на сеитба и до 6-7ми лист;

• 8-13 бр/кв.м. площно; - преди, по време на сеитба и до 6-7- ми лист;

Плевели

При контрола на плевелите в посевите със слънчоглед и царевица може да се разчита на голям брой методи (механичен, физичен, биологичен, химичен и др.) всеки от които има определени възможности и ефективност. В зависимост от заплевеляването на площта, установено през предходната година, се избира най-подходящото решение за контрол на плевелите. Това изисква да се познават много добре плевелите, техните биологични и екологични особености, както и тяхната конкурентност спрямо културните растения. Посредством агротехническите мерки се ограничава заплевеляването и се дава възможност на семената да поникнат по-бързо, за да изпреварят в своето развитие плевелните асоциации. Извършването на сеитбата на слънчогледа и царевицата в оптимални срокове, с оптимална посевна норма, при оптимално междуредово и вътрередово разстояние е необходимо условие за техният добър растеж и развитие. Засетите по-рано култури, поникват по-бавно и често плевелите ги изпреварват.

Химичният метод за контрол на плевелите по слънчогледа е важен елемент от технологията за отглеждане на културата. Изборът на хербицид трябва да е много конкретен и съобразен с видовия състав, плътността на плевелите, фенофазата на културата почвените и климатичните условия. Преобладаваща група плевели, с най-голяма икономическа значимост и най-широко разпространение в слънчогледа са едногодишните видове - полски синап, видовете щир, бялата куча лобода, овчарската торбичка, свиница, видовете кощрява, видовете просо и др.

Проблемна група плевели, която трудно се контролира са многогодишните видове - балур, паламида, поветица и др. Отглежданите през последните години хербицид толерантни слънчогледови хибриди (технологията ExspressSum и технологията Clearfield) са ефикасна възможност за контрол на най-упоритите плевели при слънчогледа. При тези технологии на отглеждане определящи за хербицидния ефект е фенофазата на културата и плевелите. Двете технологии са причина ежегодно в страната да се увеличава делът на вегетационните пръскания при слънчогледа и докато през 2007 г. с вегетационни хебициди са били обработени - 21% от засетите тогава площи, през 2012 г. вегетационни хербициди са приложени на 44,3% от засетите площи.

Между комплекса от мерки за ограничаване вредното влияние на плевелите в царевицата, химичният контрол е на основно място. Основни видове, които заплевеляват царевичните посеви са от групата на късните пролетни плевели: кокоше просо, видовете кощрява, бяла куча лобода, свиница, видовете щир, обикновено грънче, черно куче грозде, татул и др. Сериозни конкуренти на царевичните растения са и ранните пролетни плевели: синап, фасулче и др. Масовото извършване на почвени обработки с дискови оръдия, доведе до силно увеличение на площите заплевелени с коренищни и кореновоиздънкови плевели - балур, троскот, полска паламида, поветица и др. За да е в състояние царевицата да реализира огромният си потенциал за добив е необходимо да се подхожда конкретно към всека една ситуация.

Своевременното унищожаване на плевелите в царевицата е от значение за намаляване на загубите причинени от тях.

ТЮТЮН

Разсадопроизводство Основни вредители за периода:

♦ Тютюнев трипс

♦ Сечене на разсада

♦ Див огън

Черно кореново гниене ♦ Мана ♦ Тютюнев трипс

До края на месец март не е отчетена поява на тютюнев трипс. Да се извършват прегледи не само на разсада, но и на плевелната растителност.

Най-напред тютюневият трипс се концентрира по плевелната растителност (глухарче, коприва, магарешки бодил, овчарска торбичка) и културите с ранна вегетация (люцерна, лук, чесън за зелено и др.). По-късно той преминава по разсада в тютюневите лехи, а след разсажденето на тютюна и по него. Опазването на тютюна от тютюневият трипс и бронзовостта трябва да започне още в лехите. При откриване дори на един жив трипс е задължително лехите и площите около тях да се третират с някои от регистрираните продукти за растителна защита.

Сечене на разсада

Критичен период в развитието на разсада по отношение на сеченето е до 35-50 дни след поникването или от покълването на семената до образуването на дървесните тъкани в стъблото. Върху стъблата на младите растения в допир с повърхността се появява гниене, в резултат на което растенията загиват. При по-възрастните растения (след фенофаза „уши") основите на стъблата придобиват тъмнокофяв до черен цвят, изтъняват и се посичат. Сеченето се проявява масово в богати на органична материя почви при обилно поливане в началният период и недостатъчно проветряване на лехите. Болестта се провокира още при едностранчиво азотно торене с по-високи торови норми и при няколко годишно отглеждане на разсад на едно и също място.

Причинителите на сеченето са редица почвени микроорганизми от различни родове Pythium, Rhizoctonia, Phytphtora и Fusarium. Те са много разпространени в природата и в почти всички почви има повече или по-малко от тези микроорганизми.

При проява на болестта стопените от сеченето растения в лехите и части от здравите растения наоколо се изгарят с 3% р-р на син камък или амониева селитра. Здравите растения да се третират с разрешените за това системни фунгициди.

Див огън

При съвсем младите растения от покълването до фенофаза „кръстосване", признаците на болестта трудно се различават от тези на сеченето. В този случай по вегетационният връх и периферията на листенцата се появява мокро гниене, което бързо обхваща целият лист и го унищожава. Дори когато листенцата са напълно разрушени, стъблата и корените остават свежи. Болестта се развива на хармани в лехите, при това много бързо, особено след дъжд придружен с вятър.

Контролът върху заболяването се осъществява с агротехнически и химични средства. Заболелите растения в разсада се унищожават, а на полето долните заразени листа се премахват. Растенията се торят с калиеви торове. След проливни дъждове или градушка до 24 часа да се извърши пръскани с медсъдържащи фунгициди.

Черно кореново гниене

Болестта причинява жълтеене на растенията, обикновенно на петна в лехите. Растенията изостават в развитието и в последствие постепено загиват. Кореновата система на болните растения е силно намалена, коленчетата имат тъмнокафяв или черни цвят. Това и най-сигурният признак по който тази болест се различава от другите заболявания по тютюна. Черното кореново гниене се развива добре при ниски температури, студудени и тежки почви, повишена влажност и прекалено азотно торене.

Най-сигурното средство за контрол на болестта е отглеждането на устойчиви сортове. При поява на черно кореново гниене е необходимо да се направи пресипка на растенията със смес от 1 част добре угнил и обеззаразен оборски тор и 2 чисти чист речен пясък. Това мероприятие трябва да се извърши задължително, особенно при по-силно проявление на болестта. След пресипката лехите да се засушат и да не се поливат с вода 3-4 дни.

Мана

Болестта е особено опасна за младите растения в лехите. Когато заразяването настъпи още при поникването на разсада в лехите, растенията имат жълтеникав цвят, изостават в растежа и при по-влажни условия загиват. При по-късна зараза в лехите, по листата се появяват жълтеникави петна. От долната страна на листата се появява налеп, който при влажни условия бързо нараства. По-големи щети на разсада се причиняват при хладно и влажно време. Тогава листата са воднисти и изглеждат като попарени.

Контрола с тази болест е още в разсадопроизводството. Получаването на здрав разсад зависи от:

• Качеството и количеството семе засято на единица площ. Гъстият разсад се удължава, става нежен и много чувствителен на патогена.

• Навременното и правилно поливане на лехите води до по-здрав и кален разсад. Да не се извършват вечерни поливки, защото се задържа висока влажност през нощта. При облачно време поливането се прекратява.

• Извършването на предпазни третирания след фенофаза „кръстосване" на растенията с някои от разрешените за употреба продукти за растителна защита.

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ

Разсадопроизводство

Основни вредители за периода:

♦ Лъжливо сечене на разсада. Сечене на разсада

♦ Сиво гниене. Кафяви листни петна

♦ Листни въшки. Голови нематоди

♦ Доматен миниращ молец. Попово прасе. Лъжливо сечене на разсада

Лъжливото сечене е неинфикциозно заболяване. Появява се при неправилен воден режим - продължително засушаване и силно затопляне на повърхностния почвен слой. В резултат на това в областта на кореновата шийка и малко над нея стъблото изтънява и растението поляга. Часта под петното остава здрава. Контрола на лъжливото сечене се осъществява основно чрез осигуряване на оптимален режим на температура и влажност на почвата и въздуха. Разликата между почвената и въздушната температура да не надвишава 6­8 °С;

Сечене на разсада

Сеченето се причинява от почвени патогени. По стъблата в основата на растенията се появяват воднисти петна. Петната бързо обхващат стъблото като пръстен и то се прищъпва. Повреденото растение поляга като посечено. За да не се допуска това заболяване, разсада трябва да се отглежда в стерилен субстрат и при определени условия: оптимална гъстота на засяване на семената, подържане на оптимална температура (18-22°С) и влажност на почвата (около 70% от ППВ), редовно проветряване и поливане само с темперирана вода.

Сиво гниене

Силно вредоносна болест както при оранжерийното отглеждане на домати, така и при ранно полско производство. Напада всички надземни части на растенията. Патогенът се запазва в редица многогодишни гостоприемници, в растителните остатъци и като мицел и склероции в почвата. Задължително е да се поддържа добър въздушен и воден режим. При поява на признаците да се третира двукратно през 7-10 дни.

Кафяви листни петна (Алтернария)

Болестта е установена в култивационни съоражиния по разсади с домати. Отначало петната са дребни и воднисти, а при по-висока влажност се покриват с тъмен налеп от споронишението на гъбата. Когато степента на нападение е висока, листата преждевременно изсъхват. Патогена напада доматените растения при висока въздушна влажност, без да е взискателен към температурата. В местата за производство на разсад и в полиетиленовите оранжерии, трябва да се осигури добър въздушен и воден режим, като задължително се избягва излишното преовлажняване. При установена зараза да се проведат от две до три третирания през 7-10 дни с регистрирани продукти за растителна защитна.

Листни въшки

Листните въшки се хранят върху листата и образуват плътни колонии. На мястото на повреда листата пожълтяват и се деформират. При храненето листните въшки отделят „медена роса", върху която се развиват черни сапрофитни гъбички, които замърсяват листната повърхност. Освен преките повреди причинени от листните въшки, те са и вектори на опасни вирусни болести, поради което е необходимо ранното им откриване и контрол. При установяване дори и на един екземпляр в лехите с разсад, трябва незабавно да се третира с някои от регистрираните за употреба продукти за растителна защита. Последното третиране се извършва непосредствено преди изнасяне на разсада на полето.

Галови нематоди

Галовите нематоди имат силно изразен полов диморфизъм. Възрастните женски имат крушовидно тяло, в чиято стеснена част се намира устният апарат. Възрастите мъжки имат червеобразна форма на тялото. Напролет със затопляне на времето, при подходяща почвена влажност, инвазионните ларви се придвижват активно в почвата докато проникнат в растението-гостоприемник. В резултат на храненето се наблюдава изменение на клетките, те наедряват неколкократно и започват усилено да се делят. В следствие на това по кората на корените се образуват подутини и деформации, наречени - гали. При силно нападение се наблюдава забавяне развитието на растенията, пожълтяване на листата и увяхване. Изброените признаци се наблюдават, тъй като водата и хранителните вещества не могат да преминат през поразените корени. За да се намалят загубите причинени от нематоди да се направи почвен анализ на площите предвидени за отглеждане на разсад и зеленчуци. Площите предназначени за разсадопроизводство и работния инвентар да се обеззаразяват с подходящи препарати. Системното третиране с нематоциди е оправдано само в участъците за производство на разсад.

Доматен миниращ молец

За кратко време неприятелят се разпространи масово във всички основни зеленчукопроизводителни райони на страната. Нападение от доматен миниращ молец се наблюдават както в оранжериите, така и на открито. Ниските температури през зимата на 2012 г. ограничиха развитието на молеца, но запазването му се осъществява предимно в оранжериите, където има постоянен достъп до храна. Разпространението се осъществява основно чрез активно прелитане на възрастните индивиди от оранжериите в съседните полски насаждения. През месец март е констатирана поява на доматения миниращ молец и повреди по листата на растения в места за производство на разсад и в оранжерии.

Адекватният контрол върху плътността на популацията включва няколко важни момента, от които основният е възможно най-ранно установяване на вредителя и предприемане на навременни мерки за контрол с него, докато плътността му е все още ниска. Най-сигурният и лесен начин за откриване на вредителя е използването на феромонови уловки. Извеждането на борбата трябва да започне веднага след установяването на първите уловени пеперуди. Контролирането на неприятеля в по-късните етапи е много трудно и най- често неуспешно. За да е ефективен химичният контрол срещу доматеният миниращ молец е много важно да се редуват различните разрешени продукти за растителна защита според механизма на действие на активните им вещества. Използването на продукти с един и същ механизъм на действие и излишното завишаване на регистрираните дози на приложение, водят до развитие на устойчивост в неприятеля. От своя страна това намалява ефекта от пръсканията.

Попово прасе

Неприятелят напада всички зеленчукови култури, отглеждани в парници, оранжерии и на полето. Вреди особено силно в оранжерии, където се внася с торопочвената смес и оборският тор. Поповото прасе предпочита влажни, богати на хумус почви. Храни се с подземните части на растенията, нагризва кореновата система, изяжда младите кълнове. Повредените растения изсъхват. Поради скрития начин на живот контролът на този неприятел е труден. Най-удобно и лесно приложимо е да се използват регистрираните готови примамки, приложени площно (при разсади) и редово от двете страни на растенията (на полето).

КАРТОФИ

Основни вредители за периода:

Ризоктония (струпясване) по картофи ♦ Телени червеи ♦ Картофен молец ♦ Плевели

Ризоктония (струпясване) по картофи

Причинителят на струпясване по картофите е гъба, която се запазва и разпространява със склероции по клубените и в почвата. Тя напада клубени, стъбла, столони и корени. Тенденцията през последните 1-2 години е за разширяване ареала на разпространение. Предпоставки за това се създават при използване на посадъчен материал с клубени нападнати от ризоктония, отглеждане на картофи върху тежки почви, високи температури и неспазване на сеитбообращение.

Ефективни мероприятия за контрол се явяват:

• Използване на устойчиви сортове и здрав посадъчен материал.

• Спазване на 6-8 годишно сеитбообращение. • Третиране на клубените.

Телени червеи

Телените червеи са едни от най-вредоносните и най-често срещаните многоядни неприятели. Вреда нанасят ларвите на телените червеи, като повреждат кълновете, корените, младите стъбла, дълбаят ходове в клубените. През тези ходове навлизат различни причинители на болести. Повредените клубени не могат да се съхраняват дълго време. При по-дълбоко засаждане на клубените покълването се забавя, поради което степента на повредата от ларвите се повишава.

Важно значение за опазване на картофите от телени червеи има добрата подготовка на почвата и изборът на подходящо място за засаждане.

Площи, на които е установената плътността на телените червеи по-висока от приетият праг на икономическа вредност:

• 6 -10 бр. ларви/кв.м. или да не се използват за засаждане на к