Растително защитни мероприятия.

Болести по баклата

Баклата е популярна и широко използвана култура с много полезни свойства. От бобовите култури тя е с най-малко калории. Плодовете й са богати на протеини, целулоза,минерални соли и др. 

Баклата се напада от няколко вида гъбни и една бактериална болест, които се влияят от агрометеорологичните условия.

Разпространението на бактириозата по баклата става чрез дъжда и насекомите. Благоприятни за развитието й са дъжд и относително ниски температури.

Бактериозата напада растенията още при покълване и предизвиква загиване на кълновете. При заразяване в по-късен етап болестта засяга стъблото, отива към върха и листните дръжки и листа във вид на тъмно оцветени загнивания. Нападнатите растения формират спаружени и недохранени семена.

Борба през вегетацията не се води.

Друга болест, която напада всички надземни части на баклата и се развива при ниски температури и при чести и продължителни дъждове е маната по баклата.

При нападение от мана връхните части на растенията имат скъсени междувъзлия и дребни и деформирани листа с сивовиолетов налеп. При стъблата и чушките се образуват хлоротични, грапави петна. Признаците на болеста се наблюдават обикновенно през периода на бутонизация.

При поява на болестта през вегетацията може да се пръска с корсейт 60 ВГ, ридомил голд МЦ 68 ВГ и др.

Гъбна болест при баклата, която се развива при сухо и топло време е ръждата.

Първоначално от долната страна на листа на баклата се образуват дребни петна с оранжев цвят и наредени в кръгове. По- късно се появяват прашести сори и от двете страни на листа. Те са с жълто кафяв цвят. Около тях често се образува венец. При силно нападение от болестта листата пожълтяват, прегарят и окапват, а чушките остават дребни с недоразвити семена.

При нападение от тези болести трябва да се спазва 2-3 годишно сеитбообращение и прецизно унищожаване на растителните остатъци.