Растителна защита

Торене на бакла

bakla-3Баклата се нуждае от големи количества хранителни вещества. За 100 кг. зърно и съответната надземна маса се изнасят 6,5 кг. азот, 2,6 кг. фосфор, 5,5 кг. калий. Понеже баклата дава високи добиви, нуждата и от хранителни вещества е много голяма. За добив от 400-500 кг. зърно от декар са необходими 27-32 кг. азот, 10 кг. фосфор и 22-27 кг. калий. Даже на почви с високо естествено плодородие стабилни добиви може да се получат само при торене с оборски и минерални торове. Баклата е отзивчива на торене с оборски тор и на зелено торене. Оборският тор се внася преди дълбоката оран по 2-3 тона на декар. В зависимост от планирания добив и плодородието на почвата баклата се тори с 6-10 кг. фосфор и 8-10 кг. калий, на декар, които се внасят наесен преди дълбоката оран. Най-добре е оборският тор да се комбинира с минерални торове, като торовите норми се намалят съобразно с участието им. Азотните торове се внасят през пролетта с предсеитбеното култивиране -по 4-5 кг. на декар азот, и като подхранване в зависимост от нуждата.

Сеитба на бакла

Различното качество на семената при баклата се обуславя от продължителния цъфтеж и от мястото на формирането им върху растенията. Най-добър посевен материал са семената от долните бобове. Те са по-едри, по-жизнени и здрави. Преди сеитба семената се обеззаразяват както семената на граха. И при баклата е наложително използуване на нитрагин, който по действие върху продуктивността на посева се изравн {readmore} евишава ефекта на азотното торене. Кълняемостта и кълняемата енергия на семената трябва да отговарят на изискванията на най-малко за втора класа. Пролетните сортове се засяват при първа възможност след стопяването на снега - през февруари. Закъсняването води до понижаване на добива. Зимуващите сортове се засяват заедно или веднага след зимната пшеница. Не бива да се избързва със сеитбата, за да не прерасне посевът. При много късна сеитба баклата не успява да се вкорени и лесно се изтегля при безснежна зима. Като втора култура в смес с царевица или друга култура за зелена маса се засява веднага след прибиране на предшественика.

Баклата се засява широкоредово на 45-60 см. разстояние, за да се окопава и полива по бразди. Междуредовото разстояние може да се намали на 30-40 см., дори на 15 см.. За зелено торене посевите се засяват при междуредие 12-15 см.. Лентовите посеви (45+15 см.) нямат предимство пред тесноредовите и широкоредовите.

Гъстотата на посева, е както при фасула - средно 30-35 кълняеми семена на 1 кв.м. Повишаването на гъстотата до 60 кьлняеми семена на 1 кв.м. води до по-значително увеличаване на добива (с 40 кг. от декар) само при междуредово разстояние 15 см.. Удвояването на гъстотата на посева не е икономически изгодно, защото увеличението на добива почти се равнява на допълнителния разход на семена. Сеитбената норма зависи от масата на 1000 семена. За дребносеменните сортове тя е 15-18 кг. на декар, а за едросеменните от 25-30 кг. на декар.

Дълбочината на засяване зависи от състоянието на почвата и едрината на семената. За дребните семена тя е 5-6 см., а за едрите - до 10 см.. След сеитбата площта се валира, ако почвата не е преовлажнена.

Грижи за баклата - растителна защита

bakla-2Борбата срещу плевелите се води чрез обработка на почвата и с хербициди. Преди поникването, което при ранната сеитба се удължава с повече от 20 дни, се бранува с ротационна брана. Освен плевелите браната унищожава и почвената кора и подпомага поникването. След образуване на 2-3 листа, когато баклата е висока 5-б см., отново се бранува.

При баклата се използуват същите хербициди както при граха в същите дози и по същия начин. От болестите най-често по баклата се среща ръждата, а от неприятелите - листните въшки. Борбата срещу тях се води както при другите бобови култури.

Прибиране на бакла

Баклата се прибира двуфазно. След окосяване на стъблата част от органичните вещества, съдържащи се във вегетативните органи и в стените на бобовете, се придвижват в семената. Най-горните бобове и съдържащите се в тях семена изсъхват постепенно и не се спаружват. Долните бобове лесно се разпукват (ако се закъснее с жътвата), затова при определяне на сроковете трябва да се следи състоянието им.

Еднофазната жътва с комбайн се прилага при дребносеменната бакла, която има по-кратък цъфтеж и зреене на бобовете. Преустройството на комбайните се извършва по същия начин както при фасула и соята. Не трябва да се допуска начупване на семената и загуби от разпиляване на зърно.

Източник: Земеделие, пчеларство и животновъдство

, 'script', 'facebook-jssdk'));