Растителна защита

Разпространението на тази главня у нас е много слабо и без стопанско значение, но в някои страни и райони тя причинява значителни загуби.

Какви са симптомите на стъблената главня по пшеницата?

Стъблена главня по пшеницата" alt="Brand_of_wheat_stem" src="https://www.agro-consultant.net/cache/Brand_of_wheat_stem_images_stories_Zemedelie_Rastitelna_zashtita_thumb_medium250_0.jpg" />Болните растения братят слабо, имат скъсени междувъзлия и усукани листа, които по-късно се нацепват надлъжно. Една част от растенията загиват преди още да са изкласили, други изкласяват, но класовете остават стерилни, като само в много редки случаи се образуват некачествени зърна. По листата и листните влагалища, по-рядко по стъблата и класовете на болните растения се явяват надлъжно разположени между нерватурата тесни, дълги до 2 cм ивици, които отначало имат по-светъл жълтозелен цвят, а по-късно постепенно потъмняват и стават сивочерни. След разкъсване на епидермиса се разкриват черни прашести сори, изпълнени с главнива маса, състояща се от телиоспорите на патогена.

 

Кой е причинителят на стъблената главня по пшеницата?

Причинител на стъблената главня по пшеницата е Tuburcinia tritici (Körnicke) Liro (syn. Urocystis tritici Körnicke) от клас Basidiomycetes, подклас Teliobasidiomycetidae, разред Ustilaginales. В сорите по нападнатите части се образуват два вида спори - фертилни и стерилни, събрани в агрегати. В центъра са разположени фертилните спори, които могат да бъдат от 1 до 5 на брой. Те имат топчеста до елипсовидна форма и гладка обвивка с жълтокафяв цвят. Стерилните спори са по-многобройни - от 5 до 20, разположени са в периферията на агрегатите, като покриват фертилните. По форма те са леко продълговати до елипсовидни , по-малки по размери и по-светло оцветени. След период на едномесечен покой и при благоприятни условия, фертилните телиоспори покълнват с едноклетъчен базидий, върху който се образуват от 2 до 6 базидиоспори, полово диференцирани. Те копулират и полученият дикариотен мицел може да заразява растенията от фаза поява на младите кълнове до образуването на първия същински лист.

След узряване и откриване на сорите, значителна част от телиоспорите се изсипват и разпиляват по повърхността на почвата, където остават жизнеспособни до една година. Друга част от спорите (останали в сорите по нападнатите части) се разпрашава при вършитба и полепва по зърната. Заразяването на растенията се осъществява главно от спорите, полепнали по семената и в по-малка степен от тези, разпръснати в почвата. Покълнването на телиоспорите става за 1-2 седмици при висока почвена влажност и температури между 5 и 27 °С. Освен пшеницата, гостоприемници на причинителя на стъблената главня са и други видове житни растения от родовете: Agropyron, Agrostis, Bromys, Elimys, Рое, Hordeum, Dactylis и др. Стъблената главня по пшеницата нe напада ръжта.