Растителна защита

Лозата се напада от различни вирусни болести, като икономически най-важни са късовъзлието, листното завиване, набраздяване на дървесината и инфекциозната хлороза.

Късовъзлие– типични признаци на късовъзлието се проявяват по леторастите, които са със силно скъсени, заигзаговидни междувъзлия. Леторастите се тънки с фасциации и бифоркации, развиват се много колтуци и лозите изглеждат като втрънчени. Листата са асиметрични със силно удължени зъби, деформирани и по-дребни. Гроздовете са малки, с голям брой неоплодени зърна. Най-често се среща по сортовете- Мискет хамбурски, Ризлинг, Кардинал, Италия, Ркацители  и др.

Листно завиване - тази болест е разпространена в отделни насаждения по сортовете Мерло, Кардинал, Каберне совиньон, Гъмза , Димят, Гаме ноар, Аликант буше и др. Най-характерен признак на заболяването е силното завиване на периферията на листата към долната страна. Завиването започва от втората половина на август от най-ниското разположение и постепенно обхваща и по-горе разположените листа по леторастите. При смачкване те се чупят и пращат. При червените сортове те се оцветяват предивременно тъмночервено-виолетово, а при белите светложълто-зелено. Жилките остават зелени. Леторастите имат слаб растеж.

Набраздяване на дървесината – Тази вирусна болест е разпространена най-много по подложката на Рупестрис дьо Ло и сортовете присадени върху нея. Признаците се откриват само след обелване на кората. По многогодишната дървесина под и над спойката се образуват ланцетовидни вдлъбнати с ясно изразен център. Най-често големината варира от 1мм до 2 см. При сливането им се получават вдлъбнати ивици с дължина 6-7 см. При силно нападение цялото подземно стъбло на лозата е набраздено.

Инфекциозна хлороза – болестта се среща по сортовете Болгар, Каберне совиньон, Димят, Мискет хамбурски, Ркацители и др. Симптомите се проявяват по листата, по които се наблюдава мозаично прошарване, частично или цялостно пожълтяване на петурата. Болестта се появява в началото на вегетацията, а по-късно се маскира от по-високите температури. Гроздовете се дребни с милерандирани зърна. Борбата с вирусните болести по лозата се състои основно в производството на здрав посадъчен материал. Това е най-сигурния начин за ограничаване и разпространение на лозовите вируси.

Ненфекциозна /физиологична/хлороза – признаците на тази болест са в пожълтяване на листата, което започва първоначално от периферията им, като нерватурата остава нормално зелена. При силно проявление листата избледняват до кремавобяло с периферно некротиране на тъканите. Леторастите са тънки, със скъсени междувъзлия, малки листа и често пъти със засъхнали върхове. По такива леторасти се образуват много култуци и лозите придобиват втрънчен вид. Гроздовете обикновено са малки, с дребни неоплодени зърна или липсва плододаване. В продължение на няколко години лозите загиват. Хлорозата се появява в лозя засадени на почви с висок процент активен калций, където железните соли преминават в трудно усвояема за лозите форма. Пожълтяване на листата може да се причини и от други фактори, като прекомерно овлажняване на почвата поради силни изобилни валежи през вегетацията, пренатоварване на лозите, повреди от студове, лошо агротехническо състояние на насажденията. Борбата може да се води като се засаждат лози, присадени на устойчиви на калций подложки, като Шасла х Берландиери 41 Б SO4, Берландиери х Рипария Кобер 5 ББ и Феркал.

През вегетацията се пръска с 1 % железен сулфат /зелен камък/, 0,1-0,15% секвестрен или 0,4% феризан. Първото пръскане се извършва при дължина на леторастите 10-15 см, а следващите 3-4 през