Растителна защита

Лозата се напада от различни вирусни болести, като икономически най-важни са късовъзлието, листното завиване, набраздяване на дървесината и инфекциозната хлороза.

Късовъзлие– типични признаци на късовъзлието се проявяват по леторастите, които са със силно скъсени, заигзаговидни междувъзлия. Леторастите се тънки с фасциации и бифоркации, развиват се много колтуци и лозите изглеждат като втрънчени. Листата са асиметрични със силно удължени зъби, деформирани и по-дребни. Гроздовете са малки, с голям брой неоплодени зърна. Най-често се среща по сортовете- Мискет хамбурски, Ризлинг, Кардинал, Италия, Ркацители  и др.

Листно завиване - тази болест е разпространена в отделни насаждения по сортовете Мерло, Кардинал, Каберне совиньон, Гъмза, Димят, Гаме ноар, Аликант буше и др. Най-характерен признак на заболяването е силното завиване на периферията на листата към долната страна. Завиването започва от втората половина на август от най-ниското разположение и постепенно обхваща и по-горе разположените листа по леторастите. При смачкване те се чупят и пращат. При червените сортове те се оцветяват предивременно тъмночервено-виолетово, а при белите светложълто-зелено. Жилките остават зелени. Леторастите имат слаб растеж.

Набраздяване на дървесината – Тази вирусна болест е разпространена най-много по подложката на Рупестрис дьо Ло и сортовете присадени върху нея. Признаците се откриват само след обелване на кората. По многогодишната дървесина под и над спойката се образуват ланцетовидни вдлъбнати с ясно изразен център. Най-често големината варира от 1мм до 2 см. При сливането им се получават вдлъбнати ивици с дължина 6-7 см. При силно нападение цялото подземно стъбло на лозата е набраздено.

Инфекциозна хлороза – болестта се среща по сортовете Болгар, Каберне совиньон, Димят, Мискет хамбурски, Ркацители и др. Симптомите се проявяват по листата, по които се наблюдава мозаично прошарване, частично или цялостно пожълтяване на петурата. Болестта се появява в началото на вегетацията, а по-късно се маскира от по-високите температури. Гроздовете се дребни с милерандирани зърна. Борбата с вирусните болести по лозата се състои основно в производството на здрав посадъчен материал. Това е най-сигурния начин за ограничаване и разпространение на лозовите вируси.

Ненфекциозна /физиологична/хлороза – признаците на тази болест са в пожълтяване на листата, което започва първоначално от периферията им, като нерватурата остава нормално зелена. При силно проявление листата избледняват до кремавобяло с периферно некротиране на тъканите. Леторастите са тънки, със скъсени междувъзлия, малки листа и често пъти със засъхнали върхове. По такива леторасти се образуват много култуци и лозите придобиват втрънчен вид. Гроздовете обикновено са малки, с дребни неоплодени зърна или липсва плододаване. В продължение на няколко години лозите загиват. Хлорозата се появява в лозя засадени на почви с висок процент активен калций, където железните соли преминават в трудно усвояема за лозите форма. Пожълтяване на листата може да се причини и от други фактори, като прекомерно овлажняване на почвата поради силни изобилни валежи през вегетацията, пренатоварване на лозите , повреди от студове, лошо агротехническо състояние на насажденията. Борбата може да се води като се засаждат лози, присадени на устойчиви на калций подложки, като Шасла х Берландиери 41 Б SO4, Берландиери х Рипария Кобер 5 ББ и Феркал.

През вегетацията се пръска с 1 % железен сулфат /зелен камък/, 0,1-0,15% секвестрен или 0,4% феризан. Първото пръскане се извършва при дължина на леторастите 10-15 см, а следващите 3-4 през 4-5 дни. Същите препарати действат на хлорозата и чрез почвено внасяне, рано през пролетта, като около лозите се изкопава канавка дълбока 15-20 см под формата на пръстен, в която се поставя по 25-30 гр. секвестрен или 0,2-0,3 кг, феризан или 0,5-2 кг железен сулфат на лоза. Тези препарати могат да се внасят и под формата на разтвори в посочените дози.