Растителна защита

Хелминтоспориозното кореново гниене напада пшеницата, ръжта, ечемика и овеса във всички фази от развитие­то им.

Какви са симптомите на хелминтоспориозното кореново гниене?

Явяват се още при покълнването и поникването на семената. По младите поници се наблюдават кафяви петна, които се разрастват бързо и причиняват тяхното загниване, деформиране и загиване. При масово нападение посевът се разрежда, което може да наложи и неговото разораване. При по-късно нападение (във фазите вретенене и цъфтене) се наблюдава покафеняване на корените, възела на братене, основите на стъблата и листните влагалища на най-долните листа, а така също и на подземните междувъзлия. Болестта се развива на хармани. Растенията изглеждат потиснати, отслабени, по-ниски, не изкласяват или образуват дребни, често празни класове, които изсъхват преди фаза узряване. В някои случаи се образуват зърна, но те са дребни, спарушени и леки.

Кой е причинителят на хелминтоспориозното кореново гниене?

Причинител е Cochliobolus sativus Ito, Kuribayashi, от клас Ascomycetes подклас Loculoascomycetidae, разред Dothideales. Като конидийни форми са описани Drechslera sorokiniana (Sacc.) Subran, Ellis, syn. Helminthosporium sativum от клас Deuteromycetes, разред Hyphomycetales. В литературата се съобщават още видове: Drechslera bondarcevi, Dr. tetramera, Dr. biseptata, Dr. Iunata, от които най-разпространена у нас е Dr. sorokiniana.

В нападнатите тъкани гъбата образува тъмен мицел, от който излизат конидионосци. Върху тях се образуват тъмнокафявозелени конидии с дебела обвивка и удължено яйцевидна форма, с 2 - 11 напречни септи и размери. Конидионосците с конидиите се наблюдават върху нападнатите органи като тъмен до черен налеп. Върху заразените части се образуват псевдотециите на съвършената форма на гъбата - Cochliobolus sativum. Те са черни, кълбовидни, изпълнени с асци и аскоспори , които извършват първичните заразявания. В природна обстановка половата форма се среща по-рядко. Гъбата презимува също върху растителните остатъци и в почвата чрез удебелен мицел и със спори по семената (запазва се до 5 години). Патогенът се развива при температура от 0 до 40 °С (оптимум 28 - 30 °С) и наличие на влага.

При С. sativus са съобщени раси по географски райони. Гостоприменици са над 100 вида житни (пшеница, ръж, ечемик и овес) и тревисти растения (Agropyron, Bromus, Setaria и др.) Тази болест се развива в големи размери при влажно и по-хладно време, при ниска агротехника, монокултурно отглеждане, гъсти или заплевелени посеви, при много ранна или много късна сеитба, както и при едностранчиво азотно торене.