Растителна защита

Могат ли растителните биологичноактивни вещества да се използват за практически цели? Какви са предимствата и недостатъците на растителните препарати? Има ли изпитани рецепти за приготвяне на ефективни природни средства за растителна защита?

Растителни екстракти за борба с болестите по растенията се използват от древността. Препоръки за употребата им дава още Демокрит в 470 г. Преди н.е. През XX век в продължение на десетилетия са използвани фабрично приготвени препарати на базата на пиретрум, никотин, анабазин и ротенон, а в по-ново време – препаратът ним. Поради по-ниската им стабилност в околната среда, в периода на използване на химичните фактори за интензификация на растениевъдното производство, тези препарати бяха изместени от техните синтетични аналози.

След установяване на негативните последствия от използването на синтетичните пестициди и нуждата от производство на екологично чиста продукция се наблюдава възраждане на интереса към пестицидите с растителен произход. Синтезираните от висшите растения токсични спрямо вредителите вещества често се прилагат под формата на растителни настойки и отвари за приготвяне на градиснки спрейове или се разхвърлят като прах. Могат да се използват и всички растителни отпадъци.

Най-висок ефект имат концентрираните пасти, които издържат продължително съхранение. Броят на растителните видове, проявяващи ефективност срещу болестите е сравнително ограничен.

Към тях се включват:

Алое (Aloe arborescens) предпазва и лекува плодовете на тиквените култури от загниване. За целта загнилото място на тиквата се отрязва и раната се натрива с листа от алое. Скоро повредите вкорковяват и тиквата продължава растежа си като здрава.

Бъз (Sambucus ebulus) и птиче грозде (Ligustrum vulgare) под формата на листни настойки инхибират покълнването на спорите и удължаването на инфекционната хифа при причинителя на сивото гниене (Botrytis cinerea) при всички земеделски култури. Вигната (Vigna sinensis) приложена като листна настойка, задържа по-кълването на конидиите на Cercosporo beticola при цвеклото. Дървесната пепел притежава доказани фунгицидни свойства, като едновременно с това е източник на минерални елементи, необходими за храненето на растенията. Използва се за ограничаване развитието на причинителя на сивото гниене при ягодите и гроздето. Прилага се под формата на прах, с който се извършват неколкократни напрашавания в периода на узряването.

Латинка (Tropeolum majus) има фунгицидно и фунгистатично действие по отношение на фузариозата при голям брой декоративни растения.

Люти чушки (Capsicum anuum) и карамфил под формата на екстрат защитават хризантемите, отглеждани за рязан цвят, от фузарийно увяхване.

Люти чушки (Capsicum anuum) и масло от синап са използвани за третиране на почвата и дори е разработен фумигант за елиминиране на Fusarium oxysporum.

Карамфил под формата на екстракт защитава растенията от почвени па-тогени, принадлежащи към род Ризапит.

Киселец (Rumex obsitifolius) проявява ефект срещу брашнестата ман по краставицата и ябълката, като в същото време стимулира цвето-плодообразуването и защитава растенията от пролетни слани. Използва се отвара от 150 g корени на 10 1 вода, варени в продължение на 30 min.

Коприва (Urtica dioica). Използва се срещу почвени фитопатогени, предизвикващи увяхване на растенията, като в същото време намалява признаците на желязна хлороза и подобрява обшия растеж и развитие на растенията. Прилага се под формата на отвара от 1 kg свежа или 150 g суха растителна маса на 10 1 вода, след варене в продължение на 30 min. Може да се използва за коренова баня на млади дръвчета преди засаждане или за заливане на посевните бразди.

Кромид (Аllium cepa). Ако се напръскат с воден екстракт от кромид преди лагеруването им, ябълките могат да бъдат съхранявани много дълго време.

Паламида (Sonchus arvensis). Използва се за борба срещу брашнестите мани по културните растения. Прилага се прясно приготвена настойка, получена от 350 g нарязани стъбла и листа, които се киснат 7-8 часа в 1 1 вода. Извършва се обилно 3-4 кратно пръскане на нападнатите растения през 4-6 дни.

Плевелна салата (Lactuca sp.). Използва се за лекуване на ръждата по розата. За целта стъблата се накъсват от върха към корена на дължина 4-5 ст. Задържат се, докато се появи млечния сок, след което се пускат в съд с вода, за измиване на сока. Работният разтвор трябва да има цвят на обезмаслено мляко. Обикновено се правят две третирания през вегетационния период

.

Орлова папрат (Pteridium aquilinum). Листата и имат силно изразени антисептични свойства и задържат развитието на гнилостните процеси. Поради това се използва за покриване на плодове и зеленчуци в периода на съхранение – ябълки, круши, дюли, праз, лук и други.

Офика (Sorbus aucuparia). Използва се за защита на картофени клубени от фитопатогенни микроорганизми в периода на съхранение. За целта между тях се разпръскват нарязани листа от офика. Офиката е отлично дезинфекциращо средство за пречистване на застояла вода. Достатъчно е да се потопи едно клонче в чаша с вода за 2-3 часа. След това водата може да се пие без страх от стомашно-чревни заболявания. Миризмата и вкусът на тиня също изчезват.

Пелин (Artemisia absinthium). Проявява ефект срещу ръждата по френското грозде. Прилага се под формата на отвара от 300 g свежа или 30 g сушена маса на 10 1 вода, която ври в продължение на 30 min.

Праскова (Persica vulgaris). От маслото, извличано от семената й до няколко години ще бъде получен търговски препарат за контрол спрямо коренови патогени по житните култури.

Сено. Изпитано народно средство за контрол спрямо брашнестите мани по културните растения. Прилага се настойка от 1 kg суха надробена маса на 5 l вода, която престоява 48 часа. След филтриране се се използва за неколкократно третиране на нападнатите растителни части до ограничаване развитието на болестта.

Синап (бял Sinapis alba и кафяв Brassica juncea) Имат изключително силни бактерицидни и противогьбни свойства срещу фитопатогените от родовете Fusarium, Botrytis и Ustilago, чиито спори умират напълно след 6-часово въздействие. Под формата на настойка се използва за третиране на семена от просо, заразени с праховита главня (Sphaceloteca panici-miliacei). Патогенът не само се унищожава, но и добивът на растенията се увеличава около три пъти.

Смрика, хвойна (Juniperus sabinae). Проявява значителна фунгицидна активност спрямо гъбите, причиняващи гниене на дървесината при използване на спиртни извлеци. Стърготини, получени при преработката на иглолистна дървесина, могат да се използват за съхранение на плодове (ябълки и круши) през зимния период, като се насилват между тях. Съдържащите се в дървесните стърготини смолни вещества имат силно изразен фитонциден ефект и задържат развитието на редица фитопатогенни бактерии, причиняващи гниене в периода на съхранение. Стърготини от иглолистна дървесина и отпадни дървесни кори могат да се използват и за получаване на настойки, които имат силно изразен фитонциден характер. Те ограничават намножаването на голям брой фитопатогенни микроорганизми и в същото време повишават общата адаптивност на третираните растения.

Топола (Populus sp). От кората на тополата са изолирани две кристални вещества. Едното, определено като бензилгентизат, в концентрации 1:10 0000 е в състояние да подтиска развитието на плесените. Другото вещество, имащо олеинов характер, се отличава с по-голяма активност и действа дори при разреждане 1:22000, но е твърде неустойчиво и постепенно губи фунгицидните си свойства. Водната настойка от листа на черна топола дава добър ефект срещу болестите по овощните видове. Висок фунгициден ефект има и настойка от кората. Под влияние на летливите фунгициди на черната и бяла топола почти напълно се подтиска развитието на Aspergillus niger, Fusarium oxysporum и Penicilium sp. Фитонцидите от от листата на черната топола имат по-високо и по-стабилно фунгицидно действие, отколкото на бялата.

Хвощ (Еquisetum arvense). Прилага се срещу ръжди, брашнести мани и фитопатогенни гъби, обитаващи почвата. Използва се под формата на отвари и настойки. Отварите се приготвят от 20 g суха маса хвощ и 1 1 вода, които се варят в продължение на 20-30 min. След 24-часов престой разтворът се филтрува и се разрежда с вода до 4, 5 1. Третира се горната и долната листна повърхност на всеки 10-14 дни срещу къдравост по прасковата, черни и бели листни петна по доматите. Настойките се приготвят от 1 kg свежа или 150 g суха растителна маса, която се накисва в 10 1 вода за 24 часа. При разреждане 1:5 се използва за третиране на почвата срещу почвени патогени. Настойка от 50 g суха растителна маса и 1 1 вода се използва без разреждане за третиране на посевен материал срещу боле