Растителна защита

Parthenolecanium-corni_1Един от най-опасните неприятели по сливата е обикновената сливова щитоносна въшка (Parthenolecanium corni). Тя е голям полифаг, защото напада и ябълката, кайсията, прасковата, ореха, бадема, акацията, дъба и много други овощни и горски видове. Обикновената сливова щитоносна въшка (Parthenolecanium corni" href="/zemedelie/rastitelna-zashtita/2592-обикновена-сливова-щитоносна-въшка-parthenolecanium-corni.html">Parthenolecanium corni) нанася големи загуби на сливовата реколта, като причинява силно отслабване на растежа, частично изсъхване или пълно загиване на нападнатите дървета.

Отделяната от обикновената сливова щитоносна въшка (Parthenolecanium corni" href="/zemedelie/rastitelna-zashtita/2592-обикновена-сливова-щитоносна-въшка-parthenolecanium-corni.html">Parthenolecanium corni) „медена роса”, затруднява асимилацията и дишането на дърветата и върху нея се развива чернилна гъбичка. У нас пораженията от сливовата щитоносна въшка са известни на овощарите най-често под името „чернилка”.

Parthenolecanium_corniParthenolecanium corni) - женски и мъжки " style="margin: 5px; border-color: #000000; float: right;" border="0" />Женските щитоносни въшки са дълги от 3 до 9 мм и широки от 2 до 5 мм. Тялото им е несегментирано, изпъкнало, полусферично, с тъмножълт до кафявочервеникав цвят и тъмнокафяви напречни ивици. Възрастните женски индивиди по външно устройство се отличават от външния вид на възрастните насекоми. По форма, големина и цвят те са много изменчиви в зависимост от растенията, на които се хранят.

Мъжките въшки по своя външен вид наподобяват истинско насекомо. Тялото им е с червеникав цвят и е покрито с фин белезникав восъкоподобен прашец. Имат само една двойка крила. Накрая на коремчето им има два дълги нишковидни израстъка. Мъжките се срещат рядко и в по-малък брой. Въшката зимува като овално продълговата ларва от втора възраст, дълга около 2 мм и широка до 1 мм, с червеникав цвят и плоско тяло, подобно на дребна люспица. Яйцето е дребно, белезникаво, с овална форма, с диаметър 0,5 мм. Ларвите, от които се развиват мъжките индивиди, имат удължено, тясно и продълговато тяло и са покрити със стъкловидно светлосиво щитче.

Обикновената сливова щитоносна въшка обикновено има едно поколение годишно, но в редица южни райони по акацията и софората развива две поколения. Обикновената сливова щитоносна въшка зимува най-често по долната страна на клоните и клонките, в разклоненията, под старата и напукана кора. През пролетта при затопляне на времето, обикновено в началото на април, и със започване на сокодвижението ларвите се придвижват към младите клонки, избират си подходящо място за смучене на сок, на което се установяват до края на живота си. Постепенно те нарастват, телесната им покривка се втвърдява в здрав щит, под който се оформят възрастните женски. Те се оплождат от оформилите се и излетели мъжки, което става в края на пролетта. Оплодените женски обикновено през втората половина на май - началото на юни снасят яйцата си. Една женска снася около 2000 яйца, които отлага и натрупва под тялото си, покрито с твърдия щит, под който умира. Ембрионалното развитие продължава около две седмици. Излюпилите се ларви остават известно време под щита, след това се разпълзяват и се заселват предимно по долната страна на листата, откъдето смучат сок до есента. Със застудяването на времето преди окапването на листата, преминали във втора възраст, те преминават по клонките и отиват в местата за зимуване.

По сливата в по-малък размер се срещат и сферичната сливова щитоносна въшка - Sphaerolecanium prunastri Fonsc., прасковената щитоносна въшка - Parthenolecanium persicae F., двубрадавична щитоносна въшка - Palaeolecanium bituberculatum Targ. и др. От тях най-опасна за сливата е сферичната сливова щитоносна въшка.

Борба с неприятеля обикновена сливова щитоносна въшка

Зимното пръскане се извършва след като преминат зимните студове. Срещу зимуващите ларви на щитоносните въшки трябва да се пръска през пролетта, когато те се придвижват към клонките, а срещу новоизлюпените ларви - през юли. През невегетационния период срещу зимуващи ларви се използват маслени препарати (Акарзин и др.) в концентрация 3%. При формиране на завръза през пролетта се използват контактни инсектициди от всички групи - карбаматни, органофосфорни и др. Във фаза нарастване на плодовете на лист се използват отново контактни инсектициди. Регистрирани препарати за борба с обикновената сливова щитоносна въшка са: Актелик 50 ЕК - 0.15%; БИ-58 - 0.1%; Вазтак 100 ЕК - 0,02%; Децис 2.5 ЕК - 0.04%; Дурсбан 4 ЕК - 0.1%; Нуреле дурсбан - 0.05%; Пиринекс 48 ЕК - 0.15%; Талстар 10 ЕК - 0.03%. Срещу ларвите на обикновената сливова щитоносна въшка обикновено са ефективни и инсектицидите използвани за борба с гъсениците на сливовия плодов червей.

Препаратите убиват въшката, когато влизат в контакт с кея, затова дърветата трябва да се пръскат качествено, т. е. да се намокрят всички части на третираните дървета.

Обикновената сливова щитоносна въшка има много естествени неприятели - калинката и някои вътрешнопаразитни насекоми, които могат да се използват за ограничаване на намножаването й.

, , fjs); }(do