Растителна защита

Typhula incarnata - Тифулно гниене по ечемик " src="/images/stories/Zemedelie/Rastitelna_zashtita/Typhula_incarnata.jpg" alt="Typhula_incarnata" width="150" height="229" />Ечемикът се напада силно от Typhula incarnata в райони, където сравнително дълго се задържа снежната покривка. Скоро след стопяване на снега при силно ранно нападение старите листа отмират, полягат върху почвената повърхност и често се покриват с белезникав налеп. Силно нападнатите и загнили растения се изскубват лесно, тъй като кореновата система е разрушена. Коренова­та шийка е загнила и влакнеста. Тифулното гниене се проявява на огнища. Посевите се разреждат, развиват се неравномерно , изкласяването и узряването закъсняват.

Зимуващите форми на гъбата - склероциите, са дребни, бледорозови до тъмночервено-кафяви, наподобяващи по форма семената на детелината. Образуват се в основата на стъбла­та, по корените и от долната страна на листата. Съхраняват се в почвата с години. При температура от 2 до 10 градуса и подходяща влаж­ност най-често през октомври склероциите покълнват в повърхностния почвен слой и образуват мицел, който може да зарази новопоникналите растения.

Как можем да се борим с болестта тифулно гниене - (Typhula incarnata)?

Да се избягва продължително отглеждане на ечемика на едно и също място, с което появата на болестта може да се ограничи. Вна­сянето на оптимални количества манган също намалява разпространението на болест­та. Рискът от заразяване се увеличава при гъсти посеви, когато падне ранен сняг през есента или снежната покривка се задържи върху незамръзналата почвена повърхност. Пръскания могат да се извършват късно през есента, преди падането на първия сняг.

В България няма специално одобрени пре­парати за борба

Agro-CONSULTANT.net