Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Лозова пъстрянка - изключително опасен неприятел по лозата.


Лозова пъстрянка (Yno ampelophaga Bayle) е изключително опасен неприятел по лозата. Среща се на всички лозарски райони на страната.

Първият чифт крила на пеперудата са сиво-кафяви, с метален блясък, а тялото тъмносиньо, също с метален блясък. При размах на крилата пеперудата достига 24-27 мм дължина. Яйцето е удължено-овално, бледожълто, с мрежест хорион. Тялото на гъсеницата е окосмено с белезникави и жълти дълги космици. На гърба има четири реда кафяви брадавици, от които излизат оранжево-кафяви космици.

Гъсениците от първите три възрасти изгризват долния епидермис и паренхимата на листата, а презимувалите гъсеници рано напролет - вътрешността на пъпките, като унищожават ресите в тях. Една гъсеница поврежда от четири до 15 пъпки. Гъсениците от четвърта и пета възраст изгризват листата във вид на отвори, а от последна - шеста възраст, ги скелетират, оставяйки неповредени само дебелите нерви. Гъсениците от отделните възрасти повреждат още ресата, ягоридата и леторастите на лозата. Късните сортове лози се повреждат по-силно, отколкото ранните. Освен това при по-ниски температури повредите по пъпките са по-големи в сравнение с повредите при по-високите температури през април.

Лозовата пъстрянка развива две поколения годишно и зимува като гъсеница от трета възраст в копринено пашкулче по растителни остатъци, под кората на лозата, в опадали листа и на други защитени места. През втората половина на април при температура над 10°С гъсениците започват да напускат местата на зимуване и за 5-15 дни се придвижват по пъпките (зимните очи), които повреждат. Те се развиват за 35-45 дни, след което какавидират. В Южна България какавидирането започва в началото на юни, а в Северна - от четири до 10 дни по-късно. Гъсениците какавидират главно в почвата, но част от тях и под кората на лозите, в окапалите листа и на други места. Характерна особеност за лозовата пъстрянка е, че в почвата какавидите се намират винаги с главата нагоре. Летежът на пеперудите от първото поколение протича през втората половина на юни - началото на юли. Пеперудите са полово незрели и за да узреят, се хранят с нектар от цветовете на плевелната растителност. Те са активни главно сутрин - от 10 до 12 часа. Пеперудите снасят яйцата си на групи от 20-30 до 200-300 изключително по долната страна на листата. Една пеперуда снася 450-700 яйца. Гъсениците се развиват през юли-август. Пеперудите от второ поколение летят в края на август - началото на септември. Те снасят яйцата си също по листата. Гъсениците, излюпени от тях, се развиват до трета възраст (рядко до втора) и отиват да зимуват.

Борба с лозовата пъстрянка по лозата

За ограничаване на лозовата пъстрянка допринасят почистването и изгарянето на старата и напукана кора на лозата, както и обработката на почвата в междуредията през втората половина на май и първата половина на юни, за унищожаване на гъсениците, какавидиращи в нея.

Химична борба с инсектициди трябва да се провежда срещу презимувалите гъсеници, преди да са причинили осезателни повреди по пъпките. За определяне на най-подходящите моменти за борба още в началото на април се провеждат наблюдения по пъпките преди разпукване. При установяване на 1-2 гъсеници на лоза се препоръчва при десертните сортове преди разпукване на пъпките да се изведе борба, при 1 гъсеница на 2 лози, а след началото на разпукването им - при 1 гъсеница на 1 лоза; при винените сортове съответно 1 гъсеница на 1 лоза и 2 гъсеници на 1 лоза.

Може да се използват контактни инсектициди от всички групи - органофосфорни, карбаматни, пиретроиди и др. Официално са регистрирани за борба с лозовата пъстрянка е само Децис 2,5 ЕК - 0 ,04%. След 8-12 дни пръскането срещу лозовата пъстрянка се повтаря.