Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Бяло гниене по чесъна и праза.


Какво представлява бялото гниене по чесъна и праза?

Заболяването бяло гниене по чесъна и праза е разпространено във всички страни, където се отглеждат луковите култури. У нас проявява по-голямо стопанско значение за чесъна, макар че при други условия напада още лука и праза.

Болестта бяло гниене се проявява на полето и при условия на съхранение. В края на пролетта болните растения се разпознават по това, че върховете на най-старите им листа започват да жълтеят, загниват и изсъхват. Придвижвайки се надолу, жълтеенето обхваща постепенно целия лист. След време описаните признаци се появяват и по вътрешните листа. Освен по жълтия цвят болните растения се разпознават лесно и по забавения растеж. При изскубване листата се късат и главите остават в почвата. При изваждане се вижда, че са обхванати от гниене, което започва от външните люспи и постепенно обхваща вътрешните. Много често в загнилите части се образува бял памукообразен налеп. Впоследствие повредените тъкани потъмняват поради образуваните сред налепа многобройни дребни черни склероции.

При по-слабо нападение болните растения формират луковици, но дъното им винаги е оцветено жълтеникаво-кафяво. При засяване на такива луковици напролет се развиват вече описаните признаци.

Късно заразените растения не загиват, но луковиците им не са подходящи нито за консумация, нито за лагеруване. Гниенето продължава и по време на съхранението на чесъна, където луковиците се мумифицират и стават леки и шупливи. Подобни симптоми се наблюдават и по праза на полето, в края на вегетационния сезон.

Кой е причинителят на бялото гниене и какви са условията за неговото развитие?

Заболяването бяло гниене по луковите култури се причинява от патогенната гъба Sclerotinia cepivorum. Гъбата се запазва добре в скилидите по чесъна. Освен това като попадне в почвата, тязапазва жизненост до 10 години, без дори да има растения, чувствителни към заболяването. При неблагоприятни условия (сравнително ниска влажност на почвата и температура между 10 и 20°С) склероциите прорастват и извършват заразяване. В почви, където не е имало зараза, заболяването се предизвиква от причинителя, намиращ се в дъното на скилидата. Развитието на патогена е особено интензивно при слабо кисели почви (рН 5,5-6,5). Поливните и дъждовните води , както и оборският тор, също взимат съществено участие в разпространението на инфекцията. Като се разширява кръгът на нападение, в посева се появяват хармани от жълтеещи (болни) растения.

Интересна особеност в развитието на патогена е, че при повишаване на температурата над 24°С заразявания не се извършват и растенията остават практически здрави, дори при наличие на инфекция в почвата. Затова при нашите условия бялото гниене се среща предимно по зимния чесън. При летния чесън бяло гниене почти не се появява, тъй като температурата през вегетационния период не е благоприятна за неговото развитие.

Опазване на чесъна и праза от бялото гниене

За борба с бялото гниене по чесъна и праза не могат да се направят много препоръки. Все пак загубите от бялото гниене могат да се сведат до минимум, ако се спазва 10-годишно сеитбообращение и се унищожават на растителните остатъци от предишната култура. Преди сеитбата трябва да се направи основен преглед на посадъчния материал, при което болните луковици се отстраняват задължително. Те се разпознават по жълтеникаво-кафявия цвят на дънцата. Здравите скилиди се третират с Топсин М 70 ВП - 0,2% за 2 часа, след което се просушават.

За ограничаване на болестта се препоръчва по-рядко засяване или засаждане на лука, както и поддържане на по-висока почвена влажност. Ако по време на вегетацията все пак се появят растения с признаци на бяло гниене, те се отстраняват незабавно, за да се предотврати разпространението на патогена в почвата.