Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Кокоше просо - сериозен конкурент на културните видове при усвояването на азота.


За родина на кокошето просо (Нисък дараджан - Echinochloa crus-galli) се смятат Европа и Индия. Наименованието на рода - Echinochloa - произлиза от гръцките думи echinos - бодлива, и chlce - трева, т.е. бодлива трева. Разпространено е като опасен плевел в много страни от топлите и умерените пояси на двете полукълба със странното изключение на Африка, където не е проблем. У нас е широко разпространено в равнинните части на страната, като преобладава в поливните площи и на площи с близка подпочвена вода до 900 m надморска височина.

Кокошето просо е едногодишен късен пролетен плевел. Има коленчато изкривено стъбло, разклонено от основата, високо до 80-100 cm. Листата са широколинейни. Съцветието е метлица с 8-10 разклонения, които представляват лъжливи класове. Класовите плеви са ръждивокестеняви и са покрити с твърди четинки. Зърното е яйцевидно, светлокестеняво.

Кокошето просо се развива на всички типове почви, но предпочита по-богатите, слабо киселите , , песъчливо-наносните почви. Размножава се със семена, които се разнасят от вятъра, водата и животните. Семената покълнват при температура над 25°С главно от горните няколко сантиметра на почвата. В почвата те запазват кълняемостта си до 8 години. Плевелът цъфти и плододава от юли до октомври. Едно растение образува от 2850 до 5700 и най-много до 51 хил. семена. Кокошето просо е хигрофит, нитрофит, топлолюбив и светлолюбив вид. Индикатор е за богати почви.

Кокошето просо е сериозен конкурент на културните видове при усвояването на азота. Има способността да обхваща плътно повърхността на почвата и причинява средни до силни загуби при земеделските култури. У нас кокошето просо заплевелява ориза, царевицата, соята, слънчогледа, фасула, цвеклото, зеленчуковите култури, памука, овощните насаждения, лозята, ягодоплодните растения, старите люцерни и детелини и др. Често на квадратен метър се наброяват до неколкостотин поника.

Кокошето просо натрупва в тъканите си нитрати в количества, токсични за животните.

Видът е гостоприемник на гъбичката Piricularia oryzae и на вирусите, причиняващи ленточна болест по ечемика, пшеничена щрихова мозайка, царевична вджуджаваща мозайка, вджуджаване по ориза и по люцерната.

В борбата срещу кокошето просо много голямо значение има навременната и качествена обработка на почвата. Ако това мероприятие закъснее след прибирането на културите, растението се намножава силно. Плевелът трябва да се унищожава и край напоителните съоръжения, защото масово заплевелява поливните площи. Кокошето просо се развива силно при редките и забавилите развитието си култури. Всички мерки, довеждащи до добро гарниране и буйно развитие на посевите, ограничават намножавакето му. Навременните и качествени вегетационни обработки на почвата при окопните култури и трайните насаждения също спомагат за ограничаване на вида.

Кокошето просо е чувствително към много почвени хербициди, използвани преди сеитбата с инкорпориране или след сеитбата преди поникването на културите. По време на вегетацията плевелът може да бъде унищожен с хербицидите на базата на глифозат и др.