Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Числеността на неприятелите до голяма степен зависи от основната обработка на почвата. Числеността на основните неприятели -

житни дървеници, житни листни въшки, пшеничен трипс, хесенска, шведска, пролетна муха, житни стъблени оси и ларви на бръмбари житари, както и запасите от инфекция на гъбни, бактерийни и вирусни болести до голяма степен зависят от основната обработка на почвата. Има няколко начина за извършването й.

Първи начин

Стърнището се подмята едновременно с жътвата или наскоро след нея. Подмятането провокира поникването на самосевките и плевелите, по които снасят яйцата си много видове неприятели, особено шведската и хесенската муха; появяват се и гъбни болести (кафява ръжда, брашнеста мана и др.); 10-15 дни след началото на поникването на самосевките и плевелите подметнатите площи се изорават на дълбочина, не по-малка от 20-22 см. В резултат на това напълно загиват яйцата и ларвите на житните мухи, яйцата на стъбления молец и въшките; загиват 40-50% от ларвите на пшеничния трипс и житните стъблени оси; намалява инфекцията от причинители на ръжди, фузариози, главни и др. Този начин е приемлив и за наклонените земи, където е възможна водна ерозия на почвата.

Не бива да се оре дълбоко 1-5 дни след подмятането на стърнището, тъй като в този случай пониците на самосевките се появяват в изораната площ и върху тях се размножават неприятелите, ръждите и др. Така върху гребените на оранта често на 1 м2 поникват до 100-130 растения самосевки; от 8 до 25 от тях са заразени с яйца и ларви на шведската и хесенската муха, от 3 до 8 са покрити със сори на кафявата листна ръжда. Ако дълбоката оран се извършва 10-15 дни след подмятането на стърнището, загиват яйцата, ларвите и сорите, а нови самосевки, върху които могат да се размножават неприятели и болести, не се появяват.

Втори начин

Почвата се оре дълбоко (на 20-25 см) рано през есента без предварително подмятане на стърнището или непосредствено след жътвата. Обикновено самосевките и плевелите поникват след 7-14 дни (в зависимост от температурата и от влажността на почвата). Върху тях снасят яйцата си хесенската и шведската муха, често зимната муха и житната стъблена муха, житните листни въшки, цикадките; в почвата зимуват ларвите на пшеничния трипс, бръмбарите на пиявицата и др.

След 15-20 дни самосевките и плевелите се унищожават чрез култивиране или брануване с тежки брани. При това напълно загиват яйцата на посочените житни мухи и въшки, а ларвите на пшеничния трипс и житните бръмбари усилено се изтребват от хищните бегачи в резултат от разрохкването на почвата. При ранна оран на стърнището без предварително подмятане недоизхранилите се ларви на вредната житна дървеница загиват напълно, а при предварително плитко подмятане (на 5-7 см) от 20 до 30% от ларвите успяват да завършат храненето си върху запазилите се остатъци от реколтата.

Трети начин

Почвата се изорава късно през есента или дори през пролетта. Вторият срок се прилага в много редки случаи, когато прибирането на реколтата силно закъснява и се оронва много зърно. Преди късната оран е желателно в стърнището да се пуснат овце или други домашни животни, които изяждат падналите класове и опасват поникналите самосевки и плевелни растения. Този начин обаче е малко ефективен в борбата срещу вредните видове.

Четвърти начин

Представлява обработка на почвата без обръщане на орния пласт, която се прилага главно в зоните, където има опасност от ветрова ерозия на почвата. При достатъчно дълбока оран без обръщане се засилва действието на биологичните фактори.

Ранната юлско-августовска оран на стърнището след пролетна и зимна пшеница унищожава 70-80% от ларвите на пшеничния трипс. Чрез нея може в значителна степен да се поправят недостатъците на монокултурата при пшеницата.

През август и септември плътността на гъсениците на зимната, зелевата и люцерновата нощенка, на ливадната пеперуда и на царевичния пробивач обикновено се колебае от 4 до 30 броя на 1 м2. Ранната дълбока оран ги лишава от възможността да се хранят върху стърнището от царевица, пшеница, ечемик, просо и други култури и върху плевелните растения. Зимата заварва насекомите, преди те да са достигнали съответната възраст, преди да са натрупали необходимото за зимуване мастно тяло , поради което значителна част от тях загива. Но още повече от тях загиват, преди да са настъпили студовете, от хищни бегачи и от други хищни насекоми, които лесно унищожават отслабените гъсеници в почвата или на повърхността й.

Има обаче вредни видове, на които дълбоката оран