Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Числеността на неприятелите до голяма степен зависи от основната обработка на почвата. Числеността на основните неприятели -

житни дървеници, житни листни въшки, пшеничен трипс, хесенска, шведска, пролетна муха, житни стъблени оси и ларви на бръмбари житари, както и запасите от инфекция на гъбни, бактерийни и вирусни болести до голяма степен зависят от основната обработка на почвата. Има няколко начина за извършването й.

Първи начин

Стърнището се подмята едновременно с жътвата или наскоро след нея. Подмятането провокира поникването на самосевките и плевелите, по които снасят яйцата си много видове неприятели, особено шведската и хесенската муха; появяват се и гъбни болести (кафява ръжда, брашнеста мана и др.); 10-15 дни след началото на поникването на самосевките и плевелите подметнатите площи се изорават на дълбочина, не по-малка от 20-22 см. В резултат на това напълно загиват яйцата и ларвите на житните мухи, яйцата на стъбления молец и въшките; загиват 40-50% от ларвите на пшеничния трипс и житните стъблени оси; намалява инфекцията от причинители на ръжди, фузариози, главни и др. Този начин е приемлив и за наклонените земи, където е възможна водна ерозия на почвата.

Не бива да се оре дълбоко 1-5 дни след подмятането на стърнището, тъй като в този случай пониците на самосевките се появяват в изораната площ и върху тях се размножават неприятелите, ръждите и др. Така върху гребените на оранта често на 1 м2 поникват до 100-130 растения самосевки; от 8 до 25 от тях са заразени с яйца и ларви на шведската и хесенската муха, от 3 до 8 са покрити със сори на кафявата листна ръжда. Ако дълбоката оран се извършва 10-15 дни след подмятането на стърнището, загиват яйцата, ларвите и сорите, а нови самосевки, върху които могат да се размножават неприятели и болести, не се появяват.

Втори начин

Почвата се оре дълбоко (на 20-25 см) рано през есента без предварително подмятане на стърнището или непосредствено след жътвата. Обикновено самосевките и плевелите поникват след 7-14 дни (в зависимост от температурата и от влажността на почвата). Върху тях снасят яйцата си хесенската и шведската муха, често зимната муха и житната стъблена муха, житните листни въшки, цикадките; в почвата зимуват ларвите на пшеничния трипс, бръмбарите на пиявицата и др.

След 15-20 дни самосевките и плевелите се унищожават чрез култивиране или брануване с тежки брани. При това напълно загиват яйцата на посочените житни мухи и въшки, а ларвите на пшеничния трипс и житните бръмбари усилено се изтребват от хищните бегачи в резултат от разрохкването на почвата. При ранна оран на стърнището без предварително подмятане недоизхранилите се ларви на вредната житна дървеница загиват напълно, а при предварително плитко подмятане (на 5-7 см) от 20 до 30% от ларвите успяват да завършат храненето си върху запазилите се остатъци от реколтата.

Трети начин

Почвата се изорава късно през есента или дори през пролетта. Вторият срок се прилага в много редки случаи, когато прибирането на реколтата силно закъснява и се оронва много зърно. Преди късната оран е желателно в стърнището да се пуснат овце или други домашни животни, които изяждат падналите класове и опасват поникналите самосевки и плевелни растения. Този начин обаче е малко ефективен в борбата срещу вредните видове.

Четвърти начин

Представлява обработка на почвата без обръщане на орния пласт, която се прилага главно в зоните, където има опасност от ветрова ерозия на почвата. При достатъчно дълбока оран без обръщане се засилва действието на биологичните фактори.

Ранната юлско-августовска оран на стърнището след пролетна и зимна пшеница унищожава 70-80% от ларвите на пшеничния трипс. Чрез нея може в значителна степен да се поправят недостатъците на монокултурата при пшеницата.

През август и септември плътността на гъсениците на зимната, зелевата и люцерновата нощенка, на ливадната пеперуда и на царевичния пробивач обикновено се колебае от 4 до 30 броя на 1 м2. Ранната дълбока оран ги лишава от възможността да се хранят върху стърнището от царевица, пшеница, ечемик, просо и други култури и върху плевелните растения. Зимата заварва насекомите, преди те да са достигнали съответната възраст, преди да са натрупали необходимото за зимуване мастно тяло, поради което значителна част от тях загива. Но още повече от тях загиват, преди да са настъпили студовете, от хищни бегачи и от други хищни насекоми, които лесно унищожават отслабените гъсеници в почвата или на повърхността й.

Има обаче вредни видове, на които д