Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Орловата папрат е опасен плевел за зимна пшеница и овеса.


Орловата папрат (Pteridium aquilinum Kuhn.) е разпространена във всички страни на света с тропичен и умерен климат. У нас се среща от морския бряг до горната граница на нивите и ливадите в планинските и в предпланинските места и е най-широко разпространена от всички видове папрат.

Тя е многогодишен вид. Коренището е дълго до 1 m, разклонено и черно-кафяво. Листата са едри, двойно-тройно пересто разсечени, с дръжки, дълги от 50 до 150 cm. Спорангиите са разположени в плътен ред по периферията на вторичните дялове на листата. Расте по сивите, кафявите и канелените горски почви. Размножава се главно вегетативно и със спори. Отрязъци от коренищата с дължина над 5 cm се вкореняват и развиват нови растения. Спорите се разнасят от вятъра, водата и човека.

Орловата папрат е опасен плевел за високопланинските ливади и пасища, за посевите от зимна ръж и зимна пшеница, за овеса, картофите, детелината, тревните смески и др. Отровна е за животните. Наблюдавано е масово отравяне както при пасищно отглеждане, така и при изхранване на животните със сено, силаж и зелена маса, съдържащи орлова папрат.

Средно по сила отравяне настъпва, ако говедо или свиня погълне 2,5-4 kg орлова папрат за денонощие. Овцете са по-устойчиви към токсичното действие на орловата папрат в сравнение с едрите преживни животни.

Отравянето на конете се дължи на съдържащия се в орловата папрат ензим тиаминаза, който, попаднал в животинския организъм, разрушава витамина тиамин. Признаците на отравяне при конете са нарушаване на движението, падане и нараняване на животните. Лигавиците са възпалени. В края на боледуването при обща неподвижност и сънливост настъпват конвулсии. При едрите преживни животни първите признаци на отравянето са кръвоизливите от носа. Нарушава се съставът на кръвта, като се намалява броят на левкоцитите и почти напълно изчезват тромбоцитите. По-късно се отделят кървави фекалии и кръв в урината, повишава се температурата, животните проявяват обща слабост. Смъртта настъпва в резултат на пълно прекратяване на кръвотворната дейност на костния мозък. Отравяния с орлова папрат са възможни и при свинете.

Токсичните свойства на орловата папрат при изсушаване и силажиране почти не намаляват. Отстраняват се при запарване на плевела в продължение на 30 минути при 100°С.

В народната медицина орловата папрат се употребява като противоглистно средство и за налагане на рани. Лечебните свойства са концентрирани главно в черно-кафявото коренище. Още древните гърци и римляните са смятали папратта за лекарствено растение. За тези свойства се споменава в съчиненията на Диоскорид и Плиний. По-късно, когато нуждата от противоглистни средства нараснала, се стигнало дотам, че френският крал Людовик ХVI заплатил огромна сума (18 000 ливри) на вдовицата на швейцарския хирург Нуфер за тайната на приготвяне на едно от тези лекарства, съдържащо екстракт от коренище на папрат.

В медицината се използва гъст екстракт от коренищата, който парализира мускулатурата на глистите. Те умират и се изхвърлят от организма.

В Западна Европа от коренището се получава грубо брашно. Сушените коренища се равняват по фуражна стойност на пшеничните трици, а пресните - на картофите.

Коренищата съдържат 40% сксрбяла и се използват за приготвяне на лепило и на бира.

Листака на орловата папрат са добра постеля в оборите и подобряват качеството на тора. Те имат характерна миризма и противогнилостни свойства и служат за завиване на плодовете и зеленчуците при съхраняване.

Младите растения са богати с протеин и белтъчини и в някои страни след попарване с вода хората ги употребяват за храна.

Миризмата на листата се използва за пропъждане на някои насекоми. Орловата папрат се отглежда като декоративно растение в парковете за групово засаждане под дърветата.

За да се предпазят домашните животни от отравяне фуражът да не съдържа повече от 2% орлова папрат. Със силно заплевелена храна (сено, слама, силаж или зелена маса) животните може да се хранят до 15 дни и след това трябва да се прекъсне най-малко за един месец.

За унищожаване на орловата папрат се прилагат агротехническите мероприятия, посочени при балура. Варуването на почвата ограничава разпространяването на плевела. През май и юни, след като се развият листата, орловата папрат може да се третира с хербициди.

Очистените от плевела участъци се подсяват с тревни смески.

, , id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));