Растителна защита

Торене на земеделските култури.Оптималното фосфорно хранене увеличава количеството и качеството на добивите.


Фосфорът има голямо значение за растежа, развитието и размножаването на растителните организми. Той влиза в състава на много органични съединения, които обуславят образуването на клетъчното ядро и деленето на клетките, синтеза на различни органични съединения, процесите на дишането, фотосинтезата и др.

В растенията се съдържат и неорганични фосфати - соли на фосфорната киселина с калция, магнезия и калия. Те участват в много биохимични процеси и действат като буфери срещу рязкото изменяне на реакцията на клетъчния сок и протоплазмата. При недостиг на неорганични фосфати в тъканите на растенията се намалява способността им да приемат чрез корените си амониев азот.

Общото количество на фосфора в растенията, изразено във вид на Р2О5 , е 0,2-0,3% от сухото вещество. При обилно фосфорно хранене неорганичните фосфати преобладават в растителната маса над органичните. Само в семената се съдържат по-големи количества органични фосфати.

Растенията усвояват фосфора най-интензивно в началните фази на развитието си. До момента, в който са натрупали в растителната си маса 25% от сухото вещество, те са усвоили 75% от необходимото им количество фосфор. Този резерв по-късно се преразпределя между отделните органи. През време на вегетацията той е съсредоточен в онези органи и тъкани, които проявяват най-голяма жизненост - младите листа, меристемата на корените и стъблата и др. Ако се прекрати приемането на фосфора от почвения разтвор, фосфатите от застаряващите органи се придвижват към младите листа. В периода на зреенето фосфорът се натрупва в най-големи количества в репродуктивните органи - семената.

При по-голям недостиг на фосфор растенията спират развитието си, листата се усукват и по тях се образуват морави, червеникави или кафяви петна. Тъканите на засегнатите места загниват и изсъхват. Недостатъчното фосфорно хранене намалява растежа на кореновата система и на другите органи, удължава развитието и забавя растежа, плододаването и зреенето. Листата остават дребни и придобиват синьо-зелен или матово зелен цвят с бронзов или с пурпурен оттенък. Когато недостигът на фосфор не е много голям, посочените признаци не се наблюдават, но се получават ниски добиви с влошено качество.

Оптималното фосфорно хранене се отразява много благоприятно върху количеството и качеството на добивите, което се дължи на следното:

увеличава се растежът на кореновата система и се подобрява храненето на растенията; повишават се студоустойчивостта и устойчивостта на болести, понеже се понижава количеството на водата в тъканите; увеличава се количеството на скорбялата в картофите, на захарите в цвеклото, в гроздето, в овощните плодове и др.; ускорява се узряването на плодовете и семената; отстраняват се неблагоприятните последици от едностранчивото азотно торене.