Стопанско значение, произход, разпространение и добиви.

Бял риган (Origanum heracleoticum L.)(Origanum heracleoticum L.)" style="margin: 5px; border-color: #000000; float: left;" />За разлика от обикновения риган, който има само лечебно действие, белият риган е известен не само в медицината, но се използва масово и като подправка за месни и рибни консерви.

Етеричното масло, което придава специфичния подправъчен характер на аромата се дължи на тимол-карвакрола, който съставлява 47-53 % от него. Етеричното масло се съдържа в цялата надземна маса в количества от 0,5 до 0,8 % от свежата маса, но съцветията са три пъти по-богати на масло от листата (до 2%). Освен етерично масло, белият риган съдържа още дъбилни вещества, каротин, горчиво вещество, витамин С и др.

В медицината може да се използва като антисептично и успокоително средство. Риганът успокоява кашлицата при остър бронхит, използва се при стомашни и чревни заболявания, а също и при нервна възбуда. В народната медицина се прилага при безсъние, газове в червата и полова възбуда. Намира приложение и в парфюмерийната индустрия.

У нас са разпространени два вида риган – обикновен Origanum vulgare L. и бял, известен още като южен риган Origanum heracleoticum L. Белият риган в естествени находища е разпространен в източните скалисти склонове на Родопите, а също Беласица, Струмската долина и Кресненското дефиле. Култивира се главно в Русенско , Плевенско, Момчилградско и Пловдивско. Добивите от свежа надземна маса достигат 1000 kg/da, а от суха маса – 250-300 kg/da.

Източник:http://cvetya.com/