Отглеждане на хортензия
Хортензия
Hydrangea hortensis (хортензия) е красив, средно голям храст с великолепни цветове. Тя е многогодишно листнодекоративно растение, което цъфти ежегодно от пролетта до есента с големи, кълбовидни съцветия, които достигат диаметър до 30 cm и са разположени по върховете на клонките. Предпочитани са благодарение на богатата и разнообразна цветова гама и разкошните едри съцветия.

Има най-разнообразни разцветки. Цветовете ù са изключително трайни и са обагрени най-често в розово, като някои сортове са с бели, червени и сини цветове.

В миналото хортензиите са били водни (блатни) растения, откъдето са получили наименованието си. Името им произхожда от гръцките думи hydor (вода) и aggeion (съд). Това е и най-значителната им особеност – тези растения са изключително влаголюбиви.

В Европа хортензията е пренесена в края на миналото столетие от Китай и Япония. С течение на годините са внесени и създадени още много хибридни видове. През 1990 г., най-активно във Франция, е започнало селектирането и на нови сортове, повечето от които са получени чрез кръстоски от H. macrophylla или H. hortensis. Тези два вида хортензии не са студоустойчиви и затова в началото са били отглеждани единствено като стайни растения. Към 20-те години на ХХ век вече са съществували около 100 сорта нейни разновидности.

Хортензията спада към декоративните растения. Целият род наброява около 35 вида, които са разпространени главно в Източна Азия, Северна и Южна Америка. Дванайсет от тях са сред най-често срещаните градински видове, които безпроблемно се отглеждат в природни условия. Единственото изключение е H. macrophilla, която в сравнение с останалите видове не може да оцелее през студените зимни месеци. Затова и този сорт има по-широко разпространение в южните топли територии. Най-често срещаните видове са H. paniculata, H. arborescens, H. hetermalla Bretschneileri, H. qercifolia, H. radiata, H. cinerea, H. serrata и H. sargentiana.

Хортензията се отглежда основно като градинско растение и много рядко се среща в затворени помещения. Единственият ù недостатък и пречка за отглеждане в домашни условия е внушителният ù вид, който предполага осигуряване на по-голямо пространство. Тя е изключително лесно приспособима и е едно от лесните за отглеждане в стайни условия и оранжерии растение. В България това не е често срещана практика.

Хортензията спада към семейство Saxifraceae. Днес са познати много цветови, по форма и големина на цветовете разновидности. В голямото изобилие от най-разнообразни сортове предпочитани са следните сортове: бяла със ситни цветчета (Н. arborescens Annabelle); бяла, но с по-големи цветове и по-малък обем на китката – Н. macrophylla immaculate, чиито цветчета понякога са с много лек и нежен розов нюанс. С ефектни виолетови нишки, концентрирани в центъра на иначе белите цветове, е Н. macrophylla Harlequin. С тъмнозелени листа, едри бели цветове в комбинация със ситни розови цветчета е Н. serrata Acuminata. Като напръскана с розов прах е Н. macrophylla Zurich. Китки като гроздове и ситни цветчета има Н. paniculata grandflora Kynshu, която е с млечнобял цвят. Някои от цветчетата в една китка са с бледорозов нюанс.

Сред най-ефектните видове е бялата Н. paniculata Praecox, чиито едри бели цветове са комбинирани с множество по-дребни и жълтеникави. Много пищна и красива е и Н. macrophylla White Swan, която има тъмнозелени листа, комбинирани с букет от ситни цветчета в центъра на китката.

Най-привличащото и нетрадиционно при отглеждането на хортензиите е, че те могат да променят цветовете си много лесно чрез най-разнообразни начини, които не изискват особени усилия. Така например, ако искате растението да цъфти в синьо, към водата за поливане прибавете амоняк. Количеството за три поливания е 1 с. л., която трябва да се разпредели пропорционално.

Изкуственото изменение на цветовете на хортензиите се определя от състава на почвата, в която расте. Използват се различни видове киселини, които се добавят към почвата. В повечето случаи цветове на хортензията са бледозелени или бледорозови, а понякога и с телесен оттенък. Ако почвата е неутрална или алкална, за да се увеличи киселинността ù, към нея се прибавя алуминиев сулфат. Благодарение на множество опити и изследователска дейност някои от хортензиите днес цъфтят в наситено гълъбово синьо. За тази цел обаче почвата трябва да бъде богата на соли и да съдържа високо количество желязо. В домашни условия най-лесният начин за получаване на наситени сини цветове е в почвата да се прибави известно количество железни съставки или да поставите в саксията няколко пирона.

Срещат се и други способи за изкуствена промяна на цветовете. Единият от тях е около корена да се посипе сернокисел алуминий, а вторият е самият храст да се полива с посиняващи вещества, които могат да се закупят от цветарските магазини. В по-неутрална почва, в която съдържанието на алуминий е по-ниско, цветовете стават розови.

Едно от основните изисквания за успешно отглеждане на хортензията е редовното и обилно поливане. Дали има нужда от вода, се познава по листата. Те са зелени, само ако влагата им е достатъчна. Едва когато остареят, започват да пожълтяват естествено. През летния сезон е добре растенията да се пръскат редовно с вода.

Хортензията предпочита черноземна почва, смесена с глинени добавки. Вирее най-добре на по-засенчено място. Някои видове растат и на слънце, но при изключително обилно поливане. Младите растения трябва да се предпазват от директно слънце, а също и от вятър. Много често хортензиите се засаждат под дървета. Хортензията в по-северните райони се засажда през пролетта, а в по-южните – и през пролетта, и през есента.

Освен в градината, спокойно може да отглеждате своите хортензии в големи саксии, които да изнасяте навън през пролетта и в края на есента да прибирате в хладни и тъмни помещения. През септември-октомври листата ù постепенно пожълтяват и опадат, с което „сигнализират“ за настъпването на периода на покой. През зимните месеци поливането се ограничава и постепенно окончателно се прекратява.

Разсажда се през пролетта. Кореновата система не е дълбока, но се разклонява значително и затова трябва да се предвиди повече място. Добре е, ако може да се осигури разстояние 1 m между растенията. Във всяка дупка, приготвена за посаждането ù, се посипва 1/3 кофа торф. След засаждането им растенията се поливат обилно с вода – по възможност дъждовна. В края на май, началото на юни започва подхранването. Използват се различни минерални разтвори, а също и разтвор, приготвен от 20 g суперфосфат и 10 g калиева и амониева селитра, разтворени в 10 l вода. Подхранването се прави през 10–15 дни. Това е важно условие, защото подсигурява обилния цъфтеж през годината.

През есента растенията се подрязват до височина 20–30 cm. Ако не се подреже, храстът се „задушава“ и качеството на цъфтежа постепенно се понижава. В случай че тази операция се направи в началото на пролетта, хортензията образува мощни стъбла, по които през лятото или в началото на есента се образуват съцветия. Подрязването на храста обезпечава подхранването и стимулира ежегодното образуване на хубави, здрави растения с дълготраен и буен цъфтеж. Затова се препоръчва то да се направи през март-април, когато започва оформянето на пъпките и може да се види разположението на новите стъбла. Целта на подрязването на младите растения е формирането на силни и равномерно разположени стъбла. През първата година за нормалното развитие на кореновата система подрязването не е задължително да бъде толкова „дълбоко“, както през следващите. При посаждане се отстраняват всички слаби и повредени стъбла и издънки. През втората година, през март-април, старата част на стъблата се изрязва, колкото се може „по-дълбоко“ и така – през всички следващи години. С течение на времето основните стъбла се покриват с дървесна кора.

През есента прецъфтелите цветове трябва да се отстраняват. Избират се т.нар. маточни растения, които служат за размножаване. Те се пресаждат в саксия и в началото се държат при температура 2 градуса. През януари се пренасят в помещение с температура 7–10 градуса, а през февруари зелените резници се отрязват и се вкореняват.

Хортензията се размножава много лесно. Най-често това се прави чрез резници или чрез разделяне на самия корен на растението. Възможно е да се размножава и чрез засяване на семена.

Най-често използваният начин е чрез зелени резници от върховете на издънките. Те се поставят във вода, докато изкарат корени (за около 3–4 седмици). Тази операция може да се извърши както през пролетта, така и през есента. Пролетните резници се отрязват в началото на юни, като в основата трябва да бъде съхранена неголяма част и от миналогодишното стъбло. Зимни резници могат да се използват само за H. macrophylla.

Възможно е и засаждането на летни резници. Това се прави през юли-август, като издънките се отрязват до дървесната част на стъблата. Коренчетата израстват за около 20–25 дни. През това време водата се сменя редовно, съдът се измива, а загнилата част на коренчетата се отрязва. Краищата се промиват и се оставят отново в прясна вода. Когато дължината на корените достигне 2–3 cm, растенията се разсаждат.

Най-подходящото време за засаждане на хортензия, която ще се отглежда в стайни условия, е април-май, за да може цъфтежът да започне следващата година. Като настъпят топлите месеци, е добре тя да се изнeсе на открито, предпазено от директно слънце място. Препоръчително е почвената смес да бъде от торф и пясък и е задължително периодично да се добавят минерални разтвори. Не трябва да се забравя един много важен детайл, който важи за всички видове хортензии – целият род обича киселинни почви, поради което те трябва да се поддържат непрекъснато. И все пак всичко си има граници – тук пределът е pH 4,5–5,0. Може да се добавя калций или калциева селитра, които са необходим за нормалното развитие на растението.

Хортензията е изключително влаголюбиво растение. Нуждае се от доста обилно поливане, особено през горещите слънчеви дни. За да се получи обилно облистване , хубаво цъфтящ храст, короната трябва да се формира чрез периодично подрязване на връхчетата.

Както при повечето растения и при хортензията листата са най-верният „индикатор“ за състоянието ù. Ако те придобият виолетов оттенък, това означава недостиг на фосфор. В случай че краищата на листата започнат да изсъхват, то тогава на растението не му достига калий. Друга причина за това може да бъде и високата концентрация на минерални подобрители. Ако цветовете нямат наситен цвят, необходимо е да се направи подхранване с минерални торове, които съдържат фосфор и калий. Цветовете се влияят и от киселинността на почвата, поради което, както вече споменахме, киселинността ù трябва да се поддържа.

Цъфтежът на хортензията продължава 2–3 месеца. Обикновено цветовете й са два вида – плодоносни, които са малки, събрани в средно големи съцветия, и безплодни – големи, в повечето случаи крайни, съставени от 4–5 венчелистчета. Самият плод е в шушулки (2–5 броя), които съдържат многобройни малки семенца. Спирането на цъфтежа сигнализира за началото на интензивния вегетационен период. Тогава съцветията все още не са съвсем изсъхнали и е добре да бъдат изрязани.

По-популярни видове хортензии

H. arborescens Annabelle е много красива бяла хортензия, чиято родина е Америка. Цъфти всяка година от ранна пролет до идването на студените зимни дни. Много хора я засаждат, използвайки я за плет, ограждане на двор и т.н. Този вид хортензия е лесен за отглеждане, тъй като не е капризен. Предпочита повече слънце сутрин, а след обяд – полусянка. Представлява тревист храст с височина до 1,5 m с голи или покрити с малки червени власинки стъбла. Листата са плътни, овални, с гъсти власинки по жилките и редки по цялата повърхност. Съцветията са пирамидални, силновлакнести. Цъфти през юли и август.

Много популярна е H. macrophylla, която е храст, достигащ височина до 4 m. Листата ù са елипсовидни, назъбени, плътни, с широка основа и леко заострени връхчета. Имат яркозелен цвят и блестящ оттенък. Цветовете ù са големи, гълъбовосини, бели или розови, събрани в големи, кичести съцветия. Цъфти обилно от юни до август.

H. macrophylla Goliath е един от най-често срещаните видове градински хортензии. Тя достига височина до 50–65 cm и образува от две до три разклонения. Има големи съцветия с диаметър 23–24 cm. Венчелистчетата ù са розови и започва да цъфти още в началото на април.

H. macrophylla Europa е също доста разпространен вид. Тя е с височина около 60–70 cm, а съцветията ù достигат до 18–20 cm в диаметър. Цветовете ù са розови с тъмни жилки, а крайчетата на венчелистчетата са назъбени. Цъфти от края на март и началото на април. H. macrophylla Madame E. Moulliere е с височина около 70–80 cm и снежнобели цветове. Съцветията ù са с диаметър 19–21 cm, а цъфтежът започва още през март.

Един от най-устойчивите сортове хортензия е H. macrophylla Prima. Тя е нискорастящ декоративен храст с височина до 25–35 cm. Съцветията ù са с диаметър 16–17 cm, а венчелистчетата са яркочервени. Започва да цъфти през март.

H. petiolaris (позната още и като H. scandens) е единственият пълзящ вид хортензия. Тя е лиановиден храст, който има външни коренчета, с помощта на които се прикрепва към кората на дърветата. „Изкатерва“ се на височина до 25 m. При липса на опора се разпростира по земята. Листата ù са широки, имат яйцевидна форма със сърцевидни или заострени окончания. На цвят са тъмнозелени, гладки, с бляскав оттенък. Дължината им е до 8 cm. Цветовете ù са розовобели, събрани в щитовидни съцветия с диаметър около 20 cm. През първите години младите растения растат много бавно и трудно може да се повярва, че след време ще достигнат „гигантски“ размери. H. petiolaris предпочита влажна и плодородна почва. Расте на полусянка, но обилно цъфти и на открити места. Размножава се чрез резници и издънки.

H. hortensis е листопаден храст с височина до 1,5 m. Листата му са с дължина до 22 cm, широки, овални, с назъбени краища. Съцветията достигат до 20 cm в диаметър. Листчетата на околоцветника са четири, с бял, розов или червен цвят. Подрязва се, когато прецъфти, и се пресажда или веднага след подрязването, или през юли в киселинна почва. През есента поливането постепенно се намалява. През зимата се оставя на тъмно на температура 3–8 градуса. С появата на първите листа и съцветия температурата трябва да се повиши до 12–18 градуса, а съответно на това се увеличава и поливането.

АСЯ АСЕНОВА