Отглеждане на зеленчуци.Домати без разсад и без напояване.

         Възможно е, макар и традицията да е утвърдила отглеждането на това влаголюбиво растение чрез разсад и многократни поливки. Този начин е много подходящ за собствениците на вилни места и други извънградски имоти, подходящи за отглеждане на зеленчуци. Тези места стопанинът не винаги има възможност да посети, да полее растенията . Не че не може да си купи разсад, ако не си е произвели. Лошото е, че се купува обикновено от случайни продавачи най-често прераснал и изгубил много от корените си при изскубването му от разсадната леха.

Няма съмнение, че най-добри резултати от безразсадови домати ще се постигнат на дълбоки, влагоемни и чисти от плевели почви. Но в края на краищата всеки използва тези, с които разполага. Най-важното е почвата да бъде подготвена добре – както за разсадовите. От богатия избор на сортове средно ранни домати за предпочитане са тези, които се отглеждат без колове или друга опорна конструкция, като Николина, Рома, Топаз, УС 82 А и др. Те не се и колтучат.

Подходящото време за сеитба на доматените семена направо на подготвената площ настъпва в първата половина на април, когато почвата трайно се е затоплила до 10-12 градуса. В богатата на влага от зимните и пролетните валежи почва поникналите растения развиват мощна коренова система предимно в почвения слой от 10 до 40 см, а отделни корени проникват и на по-голяма дълбочина. С просъхването на почвената повърхност корените сякаш следват отдръпващата се влага.

В  малките дворни площи подходящ начин на засяване на семената е в  копки. Копките се правят 10-12 см дълбоки. На дъното им се разпръскват няколко кристалчета от препарата тераует. Тези кристалчета поемат влага, набъбват, превръщат се в пихтиеста маса, като обхващат почвените частици и впоследствие бавно и постепенно отдават влагата на корените на растенията. Копките се изпълват с торопочвена смес, полагат се семената – по 4-6 за гнездо, и се покриват също с торопочвената смес, така че дълбочината на сеитбата да е 2-3 см. Така засети се поливат с помощта на лейка. Тази влага е от съществено значение за поникването.

Подходящите разстояния между копките в реда е 25-30 см, а между редовете – 80 см.

Когато младите растения развият 2-3 същински листа, трябва да се проредят. По-слабите се отскубват, така че в гнездо да останат по две, най-много три растения. Грижите оттук нататък до беритбата се състоят в отстраняване на плевелите, предимно чрез повърхностно окопаване, борба с болестите и неприятелите и поливане при възможност.

Пишещият тези редове през миналата година е отгледал 13 гнезда домати от сорта Рома по този начин. Количеството на употребения тераует едва ли е било и грам на гнездо. Цялото поливане е включвало: едно напояване при сеитбата, второто – след прореждането и третото, когато е започнал цъфтежът. При първите две поливки е използвана лейка с решетка и всяко гнездо е полято с около литър вода. При третото – водата е била повече – по 3-4 литра. Авторът не е сигурен дали това е било достатъчно, но в крайна сметка е набрал около 60 кг домати, измерени по домашните способи. Можело и повече , но набраните са му били достатъчни и така останали недообрани домати . Разбира се, че този опит няма значение за науката и голямото стоково производство, но резултатът показва, че си заслужава да се опита.