Отглеждане на краставици.Ранно производство на краставици в пластмасови оранжерии.

Краставиците са втората по площ и значение зеленчукова култура, отглеждана в неотопляеми пластмасови оранжерии, след доматите. Широкото им застъпване в култивационните съоръжения се обуславя от редица обективни фактори като висок биологичен потенциал, отлични вкусови качества, кратък вегетационен период и възможност за целогодишна реализация на продукцията на високи цени.

Подходящи за ранно производство са дългоплодните салатни сортове. От гледна точна на изискванията на пазара плодовете трябва да бъдат със средна маса около 250 – 300 г, с приятен вкус и аромат, с нежна консистенция и без горчивини. Предимство имат сортове с гладка повърхност на плодовете, интензивно до тъмно зелена окраска и бавна динамика на пожълтяване. От предлаганите в специализираните търговски центрове и в агроаптеките, интерес представляват Сандра, Калунга, Салво, Кардита, Боря, Белуга,Лъкшари, Пиралис. Мирей и др., които са хибриди от женски тип, цъфтящи само с женски цветове и образуващи партенокарпни (безсеменни) плодове. Ако продукцията не е предназначена за експорт, може да се използва и директния сорт Гергана, който е със смесен тип на цъфтеж.

За производство на разсад трябва да се използват висококачествени, обеззаразени семена и подходящи разсадни смески или субстрати. Ако е необходимо, обеззаразяването на семе-ната може да стане чрез накисване за 20 мин. в 10% разтвор на перхидрол, след което се промиват с чиста вода в продължение на 15-20 мин. и се просушават. Обеззаразяването на семена се извършва в оранжерии с гарантирано отопление – 30 – 35 дни преди срока на засаждане.

Възможни са два технологични варианта при производството на разсада. При първия вариант засяването на семената се извършва на разстояние 4 х 4 см, в дървени или пластмасови щайги, заредени с предварително навлажнен агроперлит. За поддържане на по-равномерна влажност щайгите се покриват о тънко полиетиленово фолио. При поддържане на температурата между 25 и 30"С семената поникват за 3-4 дни. Около 5-6 дни след поникването, когато котиледонните писта се разтворят добре и добият интензивно зелен цвят, младите растения се пикират в пластмасови саксийки с диаметър 10-12 см, които предварително са напълнени до 2/3 от обема си с наличната разсадна смеска. При втория вариант сеитбата се извършва направо в саксийките на дълбочина 1.5-2.0 см. В този случай е по-добре ако семената предварително се изрътят. Във всяка саксийка се засява по едно рътено семе. Засетите саксийки се поливат, подреждат се в леха и се покриват с полиетиленово фолио до поникването. При този вариант отпада пикирането и той трябва да се има предвид, когато не се разполага с достатъчно работна ръка, особено при по-едромащабно производство.

Проведените в катедрата по Градинарство изследвания показват, че ако преди засяването семената се обработят чрез функциониращата в университета фотонна система, плододаването значително се ускорява. Нараства и продуктивността на растенията. Като резултат ранният и общият добив се повишават с 15-20%.

През разсадния период, за да се предпазят растенията от прерастване и етиолиране, температурата на въздуха трябва да се поддържа в границите на 22-24Х в слънчеви дни, 20-22°С в облачни дни и около 16-18°С през нощта. Поливането на разсада се извършва с по-слаба струя вода, по възможност затоплена до 22-24Х. При признаци на гладуване се подхранва с 0.2 – 0.3% разтвор на бързо разтворимите торове Кристалон, Мастърбленд, Хортигроу и др. -по 50-100 мл на растение. За предпазване от сечене и друга фикомицетни гъби при образуване на първия същински лист, растенията се поливат около кореновата шийка с 50 мл разтвор от 0.15% Превикур и 0.1 % Метилтопсин. Около седмица преди засаждането, за предпазване на разсада от белокрилка и други смучещи неприятели във всяка саксийка се поставя по 0.5 г гранулиран Видейт. като предварително се полива, за да се избегне образуването на пригори.

Подготовката на оранжериите за засаждане е традиционната за отглеждането на ранни зеленчукови култури. Независимо от това, дали са сезонни или се използват целогодишно, желателно е още през есента да се внесат необходимите количества органични и минерални торове. Оборският тор трябва да бъде осигурен в количество 8 – 10 т/дка, а дозите на фосфорния и калиевия тор се определят въз основа на агрохимичен анализ на почвени проби. Ако това не е направено, в зависимост от почвения тип ориентировъчно се внасят 50 – 60 кг суперфосфат и 30 – 40 кг калиев сулфат на декар. Наторената площ се изорава на дълбочина 28 – 30 см. При почви с по-лек механичен състав, 1/3 до 1/2 от минералните торове могат да се внесат и през пролетта с предпосадъчната обработка на почвата. При сезонните оранжерии покриването на оранжерийната конструкция с полиетиленово фолио трябва да стане най-малко 12 – 15 дни преди срока на засаждане. По този начин се постига своевременно затопляне на почвата, а чрез проветряване в обедните часове се отстранява излишната почвена влага, което е важно условие за по-качествена предпосадъчна обработка. Тя се извършва чрез култивиране на дълбочина 18 – 20 см. При силно уплътнени и заплевелени почви се преорава на 18 – 22 см. Площта задължително се преорава, когато оранжериите се използват целогодишно и през есенно-зимния период в тях се отглеждат уплътняващи студоустойчиви зеленчукови култури – салата, зелен лук, репички, спанак. Няколко дни преди засаждането се провежда фрезоване на дълбочина 12 – 14 см. Ако почвата е с лек механичен състав, тя може да се подготви предпосадъчно само чрез фрезоване. Едновременно с тази обработка се внасят примамки или препарати срещу попово прасе. Подготовката на оранжерийната площ приключва с профилиране, като ръчно или с помощта на лехообразовател се оформят леко задигнати – 10 – 12 см лехи с широчина 100 см, при което между тях се оформят плитки бразди с широчина 60 см. На този профил краставиците могат да се засаждат пенточно, а това осигурява по-ефективно използване на оранжерийната площ и улеснява провеждането на всички агротехнически мероприятия през вегетационния период. Ленточното засаждане може да се извърши и на равна повърхност, а оформянето на лехите и браздите да стане с окопаването през вегетацията.

За подобряване на температурния режим оранжерията може да се екранира с втори пласт полиетиленово фолио, което се закрепва за вътрешната страна на фермите или носещата конструкция, така че между двата слоя да се образува въздушна възглавница.

Големите изисквания на краставиците към топлината, налагат задължително съобразяване с метеорологичната обстановка и с метеорологичните прогнози при определяне сроковете на засаждане. Като критерий в това отношение трябва да се има предвид трайното задържане на почвената температурата в сутрешните часове между 12 – 14°С. както и преминаването на опасността от пролетни мразове с екстремно понижение на външните температури до -3, -4°С. От тази гледна точка, в оранжериите с единично фолио, подходящи условия за засаждане на краставиците се създават през първата десетдневка на април за Южна България, а за Северна България – 7 – 10 дни по-късно. При оранжериите с двуслойно покритие сроковете могат да се изтеглят с 10 – 12 дни по-рано. Ако оранжериите са с гарантирано отопление, засаждането на краставиците може да се извърши и още през първата половина на месец март.

Оптималната схема на засаждане е двуредовата лента с разстояние 100+60/40-50 см, при която за един декар са необходими от 2500 до 3100 растения. Растенията се засаждат на дълбочина до котиледоните, леко се загьрлят и се поливат с 1 – 2 л вода в оформените около тях, под формата на пръстен, плитки браздички, без да се мокри кореновата шийка.

Преди да започнат да полягат върху почвената повърхност, растенията се прикрепват вертикално към намиращите се на всеки ред носещи телове с помощта на тънка пластмасова рафия. Долният край на влакното се увива под 3-4-и лист, без да се пристяга, а горният се привързва с подвижен възел за носещия тел, разположен на височина 1.80 – 2.00 м.

Температурата и влажността на почвата и въздуха се регулират чрез проветряване и поливане. В дните след засаждането, докато растенията започнат видимо да нарастват се поддържа умерена въздушна температура около 20-22°С. През периода на активен растеж до започване на плододаването оптималната температура е между 22 и 25"С. Със започване на плододаването и през беритбения период изискванията към топлината нарастват, което налага поддържане на температурен режим в границите на 25-30°С. При проветряването трябва да се има предвид, че краставиците не понасят резките промени на въздушната температура и въздушните течения.

Слабо развитата коренова система налага поддържането на висока почвена влажност през целия вегетационен период, а оптималните й стойности са около 80-85% от ППВ. Най-добрия технологичен вариант за поддържането на водния и хранителния режим е използването на капкова система за напояване и хранене. Това позволява точно дозиране на поливната вода и подаването й в количества, съобразени с дневния водоразход на растенията. С нарастване на вегетативната маса на растенията и с повишаване на температурата поливната норма постепенно се увеличава и от 8-10 л/мг през първите 10-15 дни след засаждането тя достига 25-30 л/мг през периода на масово плододаване. От съществено значение за правилното развитие и нормалното плододаване на растенията е поддържането на висока въздушна влажност – 80-85%. За да се постигне това, в слънчевите и горещи дни, освен редовните поливки трябва да се провеждат и 1-2 освежителни поливки, като се поливат пътеките и се ограничава отварянето на проветрителите. Особено подходящи за целта са инсталациите за мъглообразуване, използването на които значително подобрява резултатите от производството на краставици и намалява опасността от поява на паяжинообразуващи акари.

През вегетационния период се извършват 3-4 окопавания – първите по-дълбоко – 10-12 см, а следващите по-плитко – 6-8 см, за да не се поврежда кореновата система на растенията. Едновременно с това растенията се загърлят в основата на стъблото. Редовната обработка на почвата активира дейността на почвените микроорганизми, подобрява въздушно-газовия режим на почвата и по този начин също допринася за поддържане на по-благоприятен топлинен режим.

Осигуряването на правилен хранителен режим е задължително условие за получаване на високи и качествени добиви. Краставиците имат слаба устояваща способност на кореновата система и са силно чувствителни към концентрацията на соли в хранителния разтвор. Това налага да се избягва еднократното внасяне на големи количества минерални торове, особено когато те са лесно разтворими.

През вегетационния период растенията се подхранват основно с бързодействащи азотни торове през интервал от 10-12 дни. В по-ранните фази еднократната доза е 6-8 кг/дка, а с напредване на вегетацията тя може да се увеличи на 10-12 кг/дка. Общото количество на внесения в рамките на един месец тор не трябва да надвишава 30 кг/дка. Излишъкът не само че не може да бъде усвоен от растенията, но и има депресиращо влияние върху развитието им. На по-леки и бедни на калий почви, в началото на вегетационния период се извършват едно или две подхранвания с калиев сулфат, без да се смесва с азотния тор. В такива случаи много подходящ е калиевият нитрат, който се усвоява по-бързо от растенията.

Краставиците реагират много добре на листно подхранване, което осигурява на растенията необходимите микроелементи и активира протичащите в тях метаболитни процеси. Комбинирането на почвеното подхранване с 2-4 листни подхранвания подобрява усвояването на хранителните вещества, .повишава ефекта от торенето, респективно и продуктивността на растенията. За целта могат да се използват торовете Лактофол, Кристалон, Дгролиф, фитона 3, Мастърбленд и др.

Задължително и много важно агротехническо мероприятие през вегетационния период е формирането на растенията чрез извършване на зелени резитби за регулиране на растежа и плододаването.

При сортовете от женски тип, които са най-широко застъпени при това производство се премахват цветовете до 6-7-и възел на централното стъбло, както и образуващите се по него разклонения, от основата до носещата тел. В тази зона върху стъблото се оставят 8-10 плода, а останалите се премахват още по време на цъфтежа. Когато растенията израснат до 2-3 възела над носещия тел, вегетационният им връх се пензира. Развиващите се от тези възли разклонения се насочват към почвата, а върховете им се пензират на 70-80 см от тела. На същото ниво се пензират и второ разрядните разклонения, като броят на образувалите се по тях плодове не се регулира. За просветляване на посева е необходимо периодично почистване на деформираните завръзи и плодове, на пожълтелите и физиологически застарели листа, а също така и на цели разклонения, които са неплододаващи или плодовете от тях са вече обрани. При сортовете с мъжки и женски цветове, до 6-7-и възел на централното стъбло се отстраняват всички цветове и разклонения. Разклоненията от следващите възли, до височината на носещия тел се пензират след образуване на първия женски цвят или след 3-4-и лист. Формираните в тази част на растението женски цветове и стандартни плодове се отстраняват. Следващите резитбени операции са както при сортовете от женски тип.

През целия вегетационен период се следи за появата на болести и неприятели и се организира своевременна борба с подходящи пестициди. Срещу маната по тиквовите (известна като кубинска мана) растенията се пръскат профилактично през 10-12 дни с Пероцин 0.3%. При поява на първите петна могат да се използват препаратите Ридомил голд – 0.25%, Алиет – 0.3%, Акробат – 0.25%, Дитан – 0.2% и др. Борбата с брашнестата мана. може да се води с Байлетон – 0.05%, Анвил – 0.05%, Метилтопсин – 0.1%, Систан – 0.03% и Куадрис – 0.075% (по схема). Срещу оранжерийната белокрилка трябва да се води системна борба като се използват препаратите Маршал – 0.1%, Талстар – 0.02%, Моспилан – 0.02%, Брейв – 0.125%. Ефикасни срещу миниращите мухи са препаратите Тригард -0.02%, Каскейд – 0.2% или Лиросект – 0.125%, а срещу паяжинообразуващия акар – Ортус -0.1%, Талстар – 0.02%, Нисоран – 0.02% и др.

При съвременните партенокарпни сортове първите стандартни плодове се оформят около 68-70 дни след поникването. За получаване на висок стандартен добив дългоплодните краставици трябва да се берат ежедневно или през ден. Беритбата на плодовете в оранжериите с единично покритие започва в средата на май, а с двуслойно покритие – в началото на месеца. Б зависимост от прилаганата технология добивите до края на юни, или първата десетдневка на юли варират между 12 и 15 тона на декар.

, 'facebook-jssdk'));