Отглеждане на картофи.Производство на ранни картофи.

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА РАННИ КАРТОФИ

 

 

Картофите заемат четвърто място в света по обем на производството от земеделските култури след царевицата пшеницата и ориза.

В България ежегодно се засаждат около 400-500 хиляди декара, получава се обща продукция в размер на 400-500 хиляди тона, при среден добив 1000 –1100 кг/дка. От тях ранните картофи заемат 40-45 хил. декара.

Те имат предимството да освобождават рано площта, което дава възможност за сеитба на втора култура или за лятно засаждане на картофи, две реколти в една година. Ранните картофи са доходна и перспективна култура. От тях се получават парични постъплния в сезон, през който няма други източници на доходи в селското стопанство. За производството им у нас има подходящи условия в много райони и особено по поречията на Марица, Струма, Янтра, Тунджа и др. Те се отглеждат в сравнително благоприятен в климатично отношение период (началото на март до края на юни), когато валежите са повече и по-равномерно разпределени, среднодневните – температури са между 14-20°С, максималните не надхвърлят 28°, а минималните са над 0° .

При наличието на подходящи сортове, здрав посадъчен материал и прилагане на агротехника, съобразена с изискванията на сорта, от ранните картофи се получават високи и стабилни добиви.

 

 

Място в сеитбообръщението и подготовка на площите

 

Ранните картофи могат да се засаждат след различни предшественици – грах, фасул, дини, фъстъци, ечемик, царевица и др. Не се препоръчва отглеждането им след култури от същото семейство (домати, пипер, патладжан). Ранните картофи по насят добре монокултурно отглеждане.

За тях най-подходящи са леките и отцедливи почви, които напролет бързо се затоплят и позволяват засаждането да се извърши в по-ранни срокове. Тежките, свързани и студени глинести почви са неподходящи за отглеждането им. Ранните картофи изискват добре обработени и дълбоко разрохкани почви. В лошо обработените и уплътнени почви образуването и нарастването на клубените е затруднено и голям процент от тях се деформират. Подготовката на площите започва още през есента с почистване на растителните остатъци и оран на дълбочина 28-30 см. В зависимост от състоянието на почвата предсеитбената обработка включва култивиране или дисковане на 15-18 см дълбочина и брануване на дълбочина 10 см. Тъй като картофите за ранно производство се отглеждат при поливни условия, особено важно в подготовката на площите е подравняването, с оглед качественото провеждане на следващите работни процеси – засаждане, третиране с хербициди, окопаване, загърляне, поливане и прибиране. В подготовката на площите влизат маркирането или набраздяването и оформянето на поливните бразди.

 

 

Торене

 

Картофите са култура с високи изисквания към плодородието на почвата. За определяне торозапасеността й е необходимо предварително да бъдат взети проби за почвен анализ, въз основа на

който се изчисляват препоръчителните торови норми. Производителите на ранни картофи най-често използват органично и минерално торене. От органичните торове най-добри резултати дава разложеният оборски тор, който съдържа почти всички необходими за растението макро – и микроелементи. Той е допълнителен източник на ССХ за растенията, подобрява структурата и влияе положително на водния, въздушния и температурния режим на почвата. На леките почви оборският тор (разложен) в количество 2-5 т на декар се внася напролет с обработката на почвата, а при свързаните глинесто-песъчливи – с есенната оран. Нормите и сроковете на внасяне както на органичния, така също на минералните торове се определят в зависимост от плодородието на почвата, предшественика и планирания добив. Фосфорните и калиевите торове се внасят еднократно с есенната оран или рано напролет. При картофите не се препоръчва употребата на калиев хлорид. Азотните торове се внасят еднократно или двукратно. Ако производителят планира изваждането на картофите да стане през май, цялото количество на азота се дава при засаждането. При реколтиране на картофите през втората половина на юни по-ефективно е 2/3 от нормата на азотните торове да се внесе при засаждането и 1/3 – с първото окопаване. При нужда може да бъдат внесени и микроелементи, като за целта се използват листни торове, които се прилагат по време на вегетацията и могат да се комбинират заедно с препаратите за растителна защита.

 

 

Подготовка на посадъчния материал

 

Един от основните фактори за получаването на високодобивна и висококачествена продукция от ранни картофи е използването на здрав, чистосортов посадъчен материал. Той трябва да бъде свободен от вирусни и гъбни болести, картофена нематода и други патогени. Клубените следва да са добре узрели, здрави, без видими деформации и механични повреди. По тях не трябва да има петна, показващи наличието на картофена мана, мокро или сухо гниене. Качеството на семената се гарантира от семепроизводната организация. При закупуването им производителят следва да изисква сертификат и фитосанитарен паспорт.

Изключително погрешна е практиката да се използва за семе дребната фракция клубени, взети от посев за консумация. За ранното производство на картофи най-подходящи са клубените с тегло 60-80 г (фракция 35-55 см). В сравнение с по-дребните клубени – 30-50 г (фракция 25-35 см), от тях се получават по-голям брой кълнове и стъбла. Те обезпечават младото растение с вода и хранителни вещества още в ранните фази от развитието му. Използването на добре сортиран по едрина посадъчен материал осигурява дружно поникване и получаване на изравнени посеви.

Семената се сортират по големина, нареждат се в щайги и се съхрняват в подходящо помещение, което се затъмнява. Обикновено от на прибирането на картофите (септември октомври) до засаждането им (февруари-март) минават 5-6 месеца, а до залагането им за рътене – 4 месеца. През първите месеци след изваждането на картофите те се намират състояние на покои. За правилното съхраняване на клубените е важно да се удължи периодът на покой, като за целта се поддържа температура 2-4°С и относителна влажност на въздуха 85-90%. Посочените условия се постигат най-добре в картофохранилища, където има инсталация за поддържане на температура и влага. При липсата на картофохранилище семената могат да се съхраняват в ровници, избени помещения или северни стаи, снабдени с прозорци, чрез отварянето и затварянето на които в подходящи моменти могат да се регулират температурата и влагата, така че да не се допусне пробуждане и покълване на пъпките. Ако условията не позволяват да се поддържа оптимална температура от 2-4°С, помещението се осветява. Светлината не може да спре покълването, след като клубените са преминали периода на покой, но тя задържа нарастването на кълновете.

Друго важно условие е да се следи състоянието на посадъчния материал за появата на болести при съхранението, като се има предвид, че измръзналите или осланени клубени могат да станат причина за масовото му гниене.

 

Рътенето е едно от достъпните за производителите мероприятия, пряко влияещо върху растежа, развитието, клубенообразуването и продуктивността на ранните картофи. Неговите предимства се изразяват в следното: ускорява поникването, формирането на храста и клубенообразуването, съкращава вегетационния период, позволява да се отстранят примесите от други сортове, провласените и непокълнали клубени и да се намали до минимум броят на празните гнезда в посева. Рътенето започва 35-40 дни преди засаждането. За целта помещението, ако не е затъмнено, се затъмнява и температурата се повишава на 8-12°, Като относителната влажност на въздуха се запазва на 85-90%. С това се цели да се избегне развитието само на връхната пъпка (еднокълнието). Към десетия-дванадесетия ден от затъмняването кълновете достигат 1,5-2 см. В този период задължително се контролира развитието на кълновете и когато 70-80% от тях достигнат 2 см, помещението се осветява и в него се поддържа същата температура и относителна влажност, както по време на затъмняването. След 25-30 дни клубените се поставят отново на тъмно за 15-20 дни при понижена температура 2-5°С и относителна влажност на въздуха 85-90%. Необходимата температура (2-5°С) за условията на Южна България в периода на рътенето (януари-февруари) може да се осигури и без хладилна инсталация чрез охлаждане на помещението в ранните сутрешни часове (4-6 ч.). При рязко затопляне на времето се налага използване на вентилаторни устройства. Третирането на клубените и кълновете с тъмнина и ниска температура при неблагоприятни условия за засаждане може да продължи и повече (20-25 дни).

 

Засаждането на ранните картофи се извършва, когато температурата на почвата в десет-сантиметровия почвен слой достигне 6-7°С. За Южна България оптималните срокове са между 20 февруари -10 март, а за Северна България между 20 март и 5 април. Всяко избързване или закъсняване се отразява неблагоприятно върху развитието на картофите. При температура по-ниска от 6°С вкореняването и развитието на кълновете се забавя, поникването на растенията се удължава и посевите често остават не добре згарнирани.

Ранните картофи формират много по-дребен храст от късните и понасят добре по-голяма гъстота на засаждане. При повечето сортове най-подходящите разстояния на засаждане са 70-75 см между редовете и 20-25 см вътре в реда. При тази гъстота на засаждане се извършват нормално окопаването и загърлянето на картофите, без да се уврежда кореновата система и столоните. Тя осигурява 5500-6500 гнезда на декар. Посочените разстояния на засаждане водят до използването на по-голямо количество посадъчен материал (250-300 кг/дка), но в замяна на това се получават по-високи добиви стандартна продукция в ранните срокове на реколтиране. Дълбочината на засаждане е 8-12 см, като зависи от механичния състав на почвата, от срока на засаждане и от възможния риск за измръзване на клубените.

Картофите се засаждат ръчно или механизирано, в зависимост от възможностите на производителя. При ръчно засаждане клубените се поставят в готовите бразди на 2/3 от височината им. Браздите по възможност се правят по посока изток-запад, като клубените се засаждат на южното изложение. При наклонени терени браздите се оформят напречно на наклона, за да се избегне ерозията на почвата. Клубените се поставят внимателно с кълна нагоре

 

Грижите през вегетацията се състоят в навременно окопаване, подхранване с торове, загърляне на посевите, борба срещу плевелите, болестите и неприятелите и поддържане на оптимална почвена влажност.

При благоприятни климатични и почвени условия Картофите поникват след 15-20 дни. При влажна и студена пролет поникването може да се забави и при торените с оборски тор почви има опасност от заплевеляване на посевите.

 

Борбата с плевелната растителност се извършва чрез третиране с хербициди.

Най-често използваният хербицид е зенкор 70 ВГ в доза 70-80 г/дка – след засаждане и преди поникване на растенията, и 60 г/дка – при височина на картофите 5-10 см. Препоръчително е прилагането на хербицидите да става след консултация със специалист, тъй като определящи за ефективността им са правилният избор на препарат, срокът на пръскане, фазата на развитие на плевелите и картофите.

Срещу едногодишни житни плевели добър ефект се постига с дуал голд 960 ЕК – 150 мл/дка, ерадикан 6 Е – 500-600 мл/дка, ласо 48 ЕК – 300-400 мл/дка, титус 25 ДФ 4-6 г/дка.

 

За борба с едногодишни и многогодишни житни плевели се прилагат следните хербициди в съответните дози (първата срещу едногодишни, а втората срещу многогодишни): арау 120 ЕК – 80 мл/дка, 160 мл/дка, галант супер – 70 мл/дка, 150 мл/дка, леопард 5 ЕК – 150 мл/дка, 200 мл/дка, селект 240 ЕК – 40 мл/дка, 80 мл/дка, селект супер 120 ЕК – 80 мл/дка, 160 мл/дка, тарга супер 5. ЕК – 150 мл/дка, 250-300 мл/дка, фузилад супер – 150 мл/дка, 250-300 мл/дка, фузилад форте – 90 мл/дка, 130 мл/дка, фуроре супер 7,5 ЕВ -120 мл/дка, 200 мл/дка.

 

Срещу широколистни плеввели се препоръчват: гезагард 50 ВП – 300 г/дка, денкор 70 ВДГ – 70-80 г/дка, зино 70 ВП – 60-80 г/дка, калин фло 200-250 мл/дка, линурекс 50 СК – 200-250 мл/дка, линурон 50 ВП -200-300 г/дка, метрипаз 70 ВП – 70-80 г/дка, прометрекс 50 СК – 300 мл/дка, рейсър 25 ЕК – 200-300 мл/дка, тербутрекс 50 ВП – 400 г/дка, зенкор 70 ВП -100 г/дка – след засаждане и преди поникване, 70-80 г/дка – при височина на картофите 5-10 см, зенкор 70 ВГ – 70-80 г.

 

Комбинирани хербициди срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели – мерлин 750 ВГ – 3,5 г/дка, пронит 720 ЕК – 200-300 мл/дка, рафт 400 СК – 80-100 мл/дка, рафт 800 ВГ – 35 г/дка, ронстар 25 ЕК – 400-600 мл/ , стомп 330 ЕК – 400-500 мл/дка, фронтиер 900 ЕК -140 мл/дка, фронтиер супер 80-140 мл/дка.

 

Първото окопаване или разрохкване на почвата в редове се извършва, когато растенията достигнат 8-12 см височина, а загърлянето – 10-12 дни по-късно. С първата копан се прави и подхранването с азотен тор в случаите, когато е предвидено да се внесе двукратно. При евентуално осланяване или измръзване на каптофените растения подхранването с 5-6 кг азот и окопаването стимулират възстановителната им способност и образуването на нова листно-стъблена маса. При нужда засегнатите посеви се поливат с 25-30 м3 вода на декар.

 

Ранните картофи са поливна култура. Критичен период по отношение на почвената и въздушната влага е фазата бутонизация-цъфтеж. В този период средният дневен прираст в теглото на клубените е максимален и нуждата от вода е най-голяма. Моментът на поливането се определя конкретно, като се имат предвид наличната почвена влага и физиологичнотото състояние на растенията. При нужда от вода храстът става по-тъмно зелен, а в обедните часове при слънчево време листата слабо завяхват. Поливането се извършва гравитачно или с дъждовална инсталация, с поливна норма 25-30 м3 вода на декар. Броят на поливките е в зависимост от количеството на падналите валежи и почвения тип. По-леките и песъчливи почви трябва да се поливат по-често за разлика от по-свързаните глинесто песъчливи почви. През периода на интензивно нарастване на клубените и формиране на добива почвената влажност се поддържа в границите от 65 до 80% от ППВ.

Важна грижа през вегетацията на картофите е навременната и качествена растителна защита (борбата срещу болестите и неприятелите – ще бъде разгледана в отделен раздел, където са дадени съответните пестициди и дозите, в които се прилагат).

От гъбните болести за ранните картофи най-опасна е картофената мана. Първото третиране на посевите е профилактично и трябва да се извършва до сливането на листната маса в редовете. За целта се използват конкретни фунгициди с предпазно действие. След появата на първите признаци на болестта се прилагат системни препарати, имащи лечебни и предпазни ефекти.

При прибиране на ранните картофи през втората половина на май обикновено не се налага посевите да се третират срещу картофена мана и колорадски бръмбар. По-късните посеви (юни) обаче трябва да се пръскат 1-2 пъти профилактично.

Борбата срещу колорадския бръмбар е най-ефективна, когато се води срещу ларвите на бръмбари от първа и втора възраст. При силно нападение на възрастната форма през пролетта се извършва третиране и срещу нея с някои от препаратите, които ще посочим в раздела

 

 

Болести и неприятели

 

Прибирането на ранните картофи започва през май и продължава да 15-20 юни. Извършва се с нож-скоба плуг или на ръка с мотика. Изваждането на ранните картофи трябва да става много внимателно. Обикновено те се реколтират, преди да е настъпила пълната им зрялост, поради което младите клубени са неузрели, кожицата им лесно се забелва и бързо дава фира, която за едно денонощие може да достигна 4-6%. Извадените картофи не трябва да се оставят дълго време на слънце, защото бързо потъмняват, позеленяват и губят пазарната се стойност. Сортирането се извършва ръчно съгласно изискванията на БДС.