Отглеждане на зелеви култури.Ранно полско производство на китайско зеле.

През 1927 година руският учен Н.И. Вавилов дефинира произходните центрове на редица културни видове, в това число и на китайските видове зеле. Те произлизат от планинската част на Централен и Западен Китай и районите на низините, разположени наоколо като основен регион, и Япония като вторичен център. Освен в Китай и Япония този вид зеле широко се отглежда и в Корея. Виетнам и Северна Америка. Китайското зеле е един сравнително нов зеленчук, но вече добил популярност в Западна Европа и в България. Консумацията на китайско зеле у нас непрекъснато расте и производителите реализират добри доходи. Ботаническо описание и хранителни качества на китайското зеле (Brassica chinensis). Стеблата на растенията са много къси и се намират в самата глава, а листата са едри и приседнали до самата почвена повърхност, с назъбена периферия. Повърхността им е покрита с власинки, не е гладка, оцветена от жълтеникаво до тъмно зелено със силно развита светла нерватура. Хлорофилното съдържание в пистата на китайското зеле е по-ниско от колкото в главестото. Листата образуват изправена розета с височина до 60 см. Китайското зеле не свива зелки. Главата е обхваната от розетните листа. Тя е удължена – елипсовидна, яйцевидна или цилиндрична, плътна до много плътна. Образувана е от много нежни, крехки, бели листенца, с малко вътрешно коренче. За разлика от главестото китайското зеле има много нежна и крехка глава, от листата му се приготвят разнообразни салати, а също и ки-село зеле. Бързото навлизане на нашия пазар, както и в менюто на българите, се дължи на ценните хранително-вкусов и качества на зеленчука: високо съдържание на витамин "С" достигащо до 80 мг%, витамин "А" до 265 мг% (200 пъти повече от колкото в главестото зеле ), сухо вещество – до 14.2%, общи захари от 5.0 до 7.4%, суров белтък – 1.3%. азотни вещества – 2.8%, до 4,5 % калии, 0.3% фосфор, а също и магнезий, калций, желязо. Ниската калоричност – 30 – 36 калории/100 грама свежа маса го определя и като изключително подходящ зеленчук за диетични менюта.

Изисквания към условията на отглеждане. Като растение на дългия ден китайското зеле има големи изисквания към условията на отглеждане. Растението е с едногодишна вегетация. Има много бърз растеж и къс вегетационен период, от 50 до 80- 90 дни, в зависимост от сора и времето на отглеждане. Китайските видове зеле изискват прохладен климат, висока почвена и въздушна влажност. От дължината на деня и интензивността на слънчевата радиация зависят настъпването и времетраенето на отделните фенофази в индивидуалното развитие на всеки растителен вид. Изследвания направени в Института по почвознание "Н. Пушкаров"-София, са показали, че за поникването на семената от китайско зеле е необходима почвена влажност 80% от ППВ (пределна почвена влагоемкост) с 12 часа фотопериод, т.е. дълъг ден от 12 часа. По време на вегетацията обаче, продължителността на деня може да се понижи до 8 часа, а най-добри резултати са получени при осветеност от 8000 1х (за сведение доматите се развиват и плододават добре при 30000 1х). При ниска въздушна влажност се забавя растежа, главите издребняват, ускорява се стрелкуването и растението става много чувствително към нападения на болести и неприятели. Китайското зеле е по-студоустойчиво от пекинското. Понася продължително време температури от -1 -2°С, а за по-късо време и -3 -5°С. Китайските видове зеле не понасят високи температури. В литературата като оптимални за растежа и развитието на растенията се посочват температури между 17 и 20°С. Наши изследвания са показали, че растения отгледани при въздушна температура от 15°С са натрупали по-голяма листна маса, сухо вещество и общи захари, в сравнение с растения развили се при 21 °С. Високите температури потискат формирането на главите и ускоряват образуването на цветоносно стеблотака нареченото стрелкуване.

Подходящи за отглеждане на тази култура са култивираните, структурни, аерирани, влагозадържащи, плодородни и добре обработени почви. Почвата трябва да има неутрална реакция. Неподходящи са "киселите", тежките, уплътнени, както и силно песъчливите "скелетни" почви Реагира добре на торене с полуразложен оборски тор. Има лоша само поносимост и за това не трябва да се отглежда след себе си и след други култури от семейство зелеви.

Когато производството трябва да бъде ранно, се избират сортове с около 2.5 месеца вегетационен период. На нашия пазар се предлагат хибридни сортове на японски и холандски фирми с добра устойчи-вост на стрелкуване, със жизнени и изравнени по белези растения, с тегло на зелката между 0.3 и 2.0 кг в зависи-мост От сорта. На производителите можем да препоръчаме изпитани от нас (Б. р. – т.е. – изпитани от ИП "Н. Пушкаров"- София) сортове – "Yuki и "Parkin".

Сеитба. Определянето на сеитбените дати и сроковете за засаждане на разсада се явяват критични по отношение на неговото култивиране. Ранното полско отглеждане на тази култура е много рисковано, а това се дължи на опасността от стрелкуване поради удължаването на деня и резките температурни промени настъпващи през пролетта. Затова ранното полско производство се препоръчва само за Южна България, където разсадът може да се изнесе на полето по-рано – през март.

Засяването на семената става до 15 февруари в полутопъл парник. Може да се засее и върху много добре обработената, подравнена и обеззаразена почва, но по-надеждни са резултатите, когато се използват пластмасови кофички напълнени с торопочвена смеска. Преди сеитбата сместа се навлажнява добре, поставят се по няколко семена и се засипват с 1 см от същата смеска. Притъпква се леко и се полива с хладка вода. За една парникова рамка (6- 7м;) отиват 3- 4 грама семе. За да се произведе разсад за 100 м' са необходими не повече от 4-5 рамки. След поникването в кофичките се оставят по 1 или 2 растения. Трябва да се има предвид, че кьлняемостта на семената, които се предлагат на нашия пазар е над 90% и за това не трябва да се засяват много семена в кофичките Вече отбелязахме, че подходяща за отглеждане на разсада е температура 15-16сС. Няколко дни преди разсадът да се изнесе навън температурата се понижава с 1- 2°С. В деня преди засаждането растенията се поливат.

Подготовка на почвата и засаждане. Разсадът е готов за засаждане на полето след 25- 30 дни. Преди разсаждането почвата се набраздява през 40-50см. Върху вътрешната страна на тира, на известна височина от дъното на браздата, се правят ямички през 30 см, в които се поставя разсадът изваден с почвата от кофичките В ямичките се поставя по 1 растение. Полива се на ръка с темперирана вода. След няколко дни неприхваналите се растения се подсаждат.

Торене. През есента, на площите , , предназначени за ранно полско производство на китайско зеле, с дълбоката оран се внасят фосфорни и калиеви торове. За средно запасени почви с неутрална почвена реакция се препоръчва да се внесат около 3- 4 кг фосфор на декар в активно вещество и 15-16 кг калий на декар. Трябва да се знае, че Всички зелеви култури са калиеволюби растения. От фосфорните торове е добре да се използва двоен суперфосфат, а от калиевите – калиев сулфат. Когато има възможност, през вегетацията се прави шербетуване с размит във водата оборски тор.

При засаждането се внасят 7- 8 кг азот на декар, а по-късно – две седмици след прихващането, се прави подхранване с 2- 3 кг азот/дка в активно вещество. Подобно на всички листни зеленчуци и китайското зеле натрупва в продукцията си нитрати. За това трябва да се внимава с азотното торене и особено с подхранването по време на вегетацията. При посочените по-горе норми на торене, при анализите не са открити нитрати над допустимите концентрации.

Важно! Опити с торене на китайско зеле са показали, че при внасяне на амониев сулфат се получават по-едри растения, но торенето с амониев нитрат се отразява по-добре на качеството. Получените растения са с по-високо съдържание на витамин "С". При торене с карбамид се получава продукция с много по-ниски добиви и качество, в сравнение с торенето с амониева се-литра. Като се има предвид кратката вегетация и бърз растеж на растения-та, изобщо не се препоръчва използването на бавно действащи азотни торове.

Поливане. Поливането се прави редовно, като се поддържа около 80% от ППВ и се внимава да не се задържа вода около растенията, за да не загние основата им.

Прибиране. Ранното зеле се реже през месец май. Трябва да се внимава много за да не започне стрелкуване. Средният добив е между 2 и 4 тона от декар. Прибраната продукция се съхранява трудно и има слаба транспортабилност. Добре подсушените растения обаче, затворени в полиетиленови пликове могат да се съхраняват в продължение на няколко дни при температури 4- 5°С.

Борба с болестите и неприятелите. Маната по зелевите култури е едно от най-разпространените заболявания. Особено силно страда разсадът. Препоръчва се обеззаразяване на почвата за разсада – "пропарване" с вряла вода, както и поливане преди засяване на семената с медсъдържащи препарати. Предпазно разсадът се пръска с някой от препаратите:

0.3% купроцин супер, шампион ВП -0.1%. При развитие на болестта се пръска с: 0.25% ридомил голд МЦ68 ВГ, 0.25% корсейт МДФ. За по-добро прилепване към разтворите може да се добавя и 0.05% веро Растенията трябва да се пръскат от долу на горе с много фино дисперсна струя. Борбата срещу цветната бактериоза се води чрез обеззаразяване на семето с накисване в гореща вода при 45- 50°С за около 20 минути и след това внимателно подсушаване. Зелето не бива да се отглежда в моно култура. Да се пръска срещу земните бъхи, които пренасят бактерията причинител на заболяването. Гушата по зелето се причинява от патогенна гъба. Вкислените и преовлажнени почви благоприятстват развитието на това заболяване. Борбата с това заболяване трябва да се води със същите фитосанитарни мерки както и при бактериозата. Преди засяване на семената в парника или лехата се внася хидратирана вар в доза 800 г – 1 кг/ кв.м. Спорите на патогена не загиват, но във варуваната почва не могат да покълнат; болните разсадни растения задължително се бракуват.

Зелевата муха е много разпространен вредител при ранното производство. Борбата с нея се води чрез унищожаване на растителните остатъци и плевелите от предшественика. Срещу снесените яйца на мухата се пръска с 0.1% дурсбан 4Е и 015% актелик 50ЕС. При поява на повреди по растенията около стеблото се полива с по 100 мл. 0.15% Би- 58. Срещу зелевата нощенка се прилагат ранер 240 СК- 40 мл/дка, авант 15СК- 20 мл/дка, децис 2,5 ЕК – 50-60 мл/дка, дурсбан 4ЕК- 100 мл/дка, карате зеон-15 мл/дка. В борбата срещу зелевата листна въшка се прилага вазтак – 0.1%, суперсект 10ЕК- 0.03% и др. Борбата срещу зелевия молец се води успешно с ранер 240 СК- 40 мл/дка, 0.15- 0.2% дипел, каскейд 5ЕК-0.2% и др.