Отглеждане на бобови култури.Леща.

В нашата страна лещата се отглежда заради семената, които се употребяват за храна на хората. По съдържание на белтъчини и вкусови качества семената на лещата не отстъпват на тези от фасул и грах. Съдържанието на белтъчини в семената варира между 25 и 32 %. Сламата е добър фураж за домашните животни особено плявата, която съдържа до 20 % белтъчни вещества и се приема с охота. Лещата е отличен предшественик за другите културни растения, особено за пшеницата и останалите зимници

Чувствителна е на заплевяване. Най-добри предшественици за нея са окопните култури като царевица, слънчоглед, картофи, цвекло и др. Тя може да се засява и след житни растения, стига почвата да не е заплевелена. Лещата обогатява почвата с азот, оставя я в добро физическо състояние и чиста от плевели. Като заместник на угарта тя превъзхожда другите бобови култури.

Обработката на почвата преди сеитба трябва да се извърши старателно. Целта е да се постигне рохкав повърхностен слой и твърдо легло за семената. Торенето с минерални азотни торове трябва да се извършва много внимателно, особено в по-богатите черноземи. Сравнително малки количества 6-8 кг/дка амониева селитра се внасят преди сеитбата в бедни на азот почви. Фосфорът се рапръсква наведнъж през есента 4-5 кг/дка.

Голямо значение за получаване на високи добиви от леща имат времето и начинът на засяване. Ранното засяване е особено наложително в засушливите райони и леките почви, където зимната влага лесно се изгубва. Опасност за измръзване на растенията при такава ранна сеитба не съществува, тъй като те издържат на пролетните студове.

Най-подходящото време за засяване на лещата е от началото до края на март в зависимост от условията през отделните години.

Лещата се засява тесноредово при междуредие 10-12 см и дълбочина на сеитбата при достатъчно влага в почвата – 3 см за дребносеменните и 5 см за едросеменните сортове. Заравянето може да се извърши 1-2 см по-дълбоко, когато в горния слой на почвата няма достатъчно влага. В почвата трябва да се засеят 300-350 броя на кв. м годни да поникнат семена. Употребяват се 6-8 кг/дка от дребносеменните, 8-10 кг/дка от средносеменните и 16-18 кг/дка от едросеменните.

В официалната сортова листа на Република България са включени новите и перспективни сортове леща Илина и Елица. Те са създадени в Държавния земеделски институт в гр. Генерал Тошево. Там се извършва сортоподдържане и разпространение на семената.

Сорт ИЛИНА има продължителност на вегетационния период почти 90 дни. Растенията са средно високи до високи. Първият боб залагат на височина от почвата средно на 26 см. Съцветието е с 2-3 цвята на цветна китка. Венечните листчета са бели , с виолетови жилки. Бобът е среден до голям по размер, жълтокафяв във фаза узряване. По форма е издут, със средна разпукливост. Семената са средно големи, леко издути до плоски. Семенната обивка е оцветена в жълтокафяво до бледокремаво, без шарки. Хектолитровата маса е около 80 кг. Стъблата притежават добра устойчивост на полягане. Семената съдържат 26 % суров протеин. Увират бързо и притежават много добри вкусови качества. Средно за периода на сортоизпитването са получени по 211 кг/дка. Сортът е устойчив на аскохитоза и чувствителен на фузарийно увяхване.

Сорт ЕЛИЦА е с продължителност на вегетационния период около 80 дни. Растенията са високи средно 31 см и залагат първия боб на височина 23 см от почвата. Разклоненията на стъблото обикновено са 6 броя. Съцветията са с по 2-3 цвята на цветна китка. Бобовете са жълто-кафяви във фаза узряване. По размер те са средни, с плоска форма и средна разпукливост. Формата на семената е плоско заоблен диск, с диаметър 5,6 мм (средно едри). Семенната обвика е оцветена в кафяво. Хектолитровата маса е около 80 кг. Увира бързо и притежава много добри вкусови качества. Стеблата притежават средна устойчивост на полягаме. За периода на сортоизпитването са получени 208 кг/дка зърно. Сортът е сравнително устойчив на фузарийно увяхване, сиво гниене и аскохитоза.

Ако след засяване на лещата на повърхността се е образувала кора, необходимо е да се извърши брануване на почвата с лека брана по възможност след сеитбата. Така се улеснява поникването на лещата и се унищожават плевелите. Брануването е необходимо, когато след засяване е извършено валиране на почвата.

Химическата борба срещу едногодишните житни, в т. ч балур от семе и някои широколистни плевели, се провежда с хербицида Рилей в доза 150-180 мл/дка. Едногодишните житни и някои двусемеделни плевели се унищожават чрез прилагането на Раморд 480 – 900 мл/дка. Борбата с едногодишните широколистни плевели се извършва с Паторан 50 ВП – 200-300 г/дка или Пивот 100 СЛ – 70-80 г/дка. С посочените хербициди се третират площите след сеитбата преди поникването на лещата. Самосевките на всички житни култури, преди да са встъпили във фаза братене, се унищожават с фузалид супер – 150 мл/дка. За борба с многогодишните житни плевели, в т. ч. и балур от коренище, се използва фузалид супер – 200 мл/дка. Хербицидът се внася, когато преобладаващата част от житните плевели са встъпили в 3-ти – 5-ти лист (височина на балура около 10-12 см),

Лещовият зърнояд нанася най-съществени щети през вегетацията на лещата. Борбата срещу него се провежда по време на масовия цъфтеж и 7- 8 дни по-късно (второ третиране) с един от инсектицидите: Банкол 50 ВП – 70 г/дка, Булдок 025 ЕК – 50 мл/дка, Вазтак 10 ЕК -15 мл/дка, Карате 2,5 ЕК – 20 мл/дка и други. Прибирането на лещата става, когато бобовете в долната половина на растението добият кафяв цвят, а семената в тях стигнат до восъчна зрялост. Прибирането се извърша в предобедните часове на деня, преди още да се вдигнала росата. Обикновено добивите на зърно са около 200 кг/дка. В Добруджанския земеделски институт е получавано по 315 кг/дка зърно от леща.