Земна ябълка-(Helianthus tuberosus L.)
Земна ябълка-гулия, йерусалимски артишок

Helianthus tuberosus L. (Земна ябълка) - наричана гулия, топинамбур или йерусалимски артишок, принадлежи към семейство Сложноцветни (Asteraceae, ост. Compositae).

Така нареченият Топинамбур (счита се, че името му произлиза от бразилското индианско племе Тупинамба), съвсем близък роднина на слънчогледа, произхожда от Северна Америка и е известен като култура от много столетия насам. В началото на 17 в. френски мореплаватели донасят растението в Европа, като през 18 век, с появата на картофа, то бива позабравено. С течение на времето обаче, благодарение на лечебните, хранителните и вкусовите си характеристики, земната ябълка отново намира своето място в кулинарната карта на Стария континент.

Земната ябълка може да бъде консумирана сурова, варена или печена. Грудките й растат до края на месец ноември, като след това е добре да се изчака, преди да бъдат събрани, за да могат ценните вещества от горната част на растението да преминат и в грудката му. Грудките (клубени) могат да бъдат събирани и през пролетта, тъй като презимуването не вреди на хранителния им състав – истински букет от витамини, протеини, захари, минерали. Едно от големите предимствата на тази култура е и фактът, че тя е в състояние да оцелява в най-различни екстремни климатични условия. Топинамбурът цъфти през лятото, като в много градини се използва и като декоративно растение заради красивите си жълти цветове.

В България гулията не е много разпространена като масово култивирано растение, въпреки че издържа при всякакви условия и ползите от нея са наистина големи. В днешно време обаче хората все по-често се обръщат към това позабравено, заровено в земята, съкровище.

Какво съдържа?

Полезните свойства на земната ябълка са обусловени, както от разнообразните вещества в нея, така и от високото съдържание на инулин в растението.

Инулинът е уникален природен полизахарид, състоящ се от 95% фруктоза. Инулинът в земната ябълка действа като пребиотик – стимулира растежа на полезните бактерии в чревната флора. Той също така спомага за усвояването на калция в организма, намалява триглицеридите и холестерола, както и препятства растежа на различни видове рак.

Освен инулин, в топинамбура се съдържат и много други полезни биологично активни съединения: фибри, желязо, силиций, цинк, магнезий, калий, фосфор, калций , витамините B и C, пектин, органични киселини и аминокиселини.

Благодарение на въглехидратния си състав, много подобен на този на меда, земната ябълка е съчетание от ниска калоричност и много добра усвояемост от организма.

Кога се засажда земната ябълка?

Засаждането на земната ябълка става рано напролет или есента на дълбочина 6-8 см при тежки почви, 8-10 при леки, в междуредие на 60-70 см, и на 35-50 см в реда. На места с повече влага клубените се садят на гребен с височина 18-22 см, а на засушливи площи се засаждат в бразда, както картофите.

Засаждането не се различава от това на картофите, но е добре да се сади по-рано, щом има възможност да се влезе в полето.

Прибирането на земната ябълка може да стане и есен и пролет, но се предпочита пролетното, защото тогава витамините са повече. Надземната част се изрязва преди падането на снега, но не цялата - остава се част от нея, за да преминат хранителните вещества в клубените.