Ранно и средно ранно полско производство на патладжан

Патладжанът се отглежда в почти всички райони на страната. Сортовото разнообразие у

нас е ограничено. Патладжанът се отглежда за ранно и за средно ранно полско производство.

За ранното полско производство е необходим пикиран разсад. Гъстият разсад се отглежда в стоманено-стъклени оранжерии или в топли парници. При използване на топли парници дебелината на пласта биотопливо трябва да бъде 45-50 см, а на торо-почвената смес - 15-16 сантиметра.

Преди засяването почвата се прекопава на дълбочина около 10 см, за да се унищожат поникналите плевели, заравнява се и се уплътнява. Срокът на засяване е от края на януари до началото на февруари. За 1 кв.м. са необходими 6-8 г семена, а за да се произведе разсад за един декар - 40-50 г. Семената се разхвърлят с ръка равномерно и отгоре се покриват с 1-1,5 см чиста и пресята парникова почва. До поникването е необходимо да се поддържа оптимална температура (22-25°С) и влажност. След поникването температурата през деня при слънчево време трябва да бъде до 30°С, при облачно - до 20-22°С, а през нощта - около 17°С.

Растенията се пикират във фаза втори същински лист (кръстосване) ма разстояние 10х10 или 12x12 см. За целта може да се използват полутопли парници, полиетиленови тунели и оранжерии.

След пикирането се поддържа температура 23-25°С и влажност на почвата 70-80% от ППВ, като същевременно разсадът се проветрява, закалява се и се води борба със сеченето.

За средно ранно полско производство патладжанът се отглежда чрез непикиран разсад. Семената се засяват в средата на март в отопляеми или неотопляеми култивационни съоръжения (полутопли парници, полиетиленови оранжерии и тунели). Сеитбената норма е 2-3 г семена на 1 кв. метър. Грижите за разсада са: плевене, подсипване с 1-2 см торо-почвена смес, подхранване и поддържане на оптимален температурен и светлинен режим. Преди изнасяне на постоянно място разсадът се полива обилно с вода.

За ранното полско производство на патладжан са подходящи почви с по-лек механичен състав - песъкливо-глинести или глинесто-песъкливи, а за средно ранното - по-дълбоки, влагоемни, добре запасени с хранителни вещества. Площите се обработват през есента на дълбочина 28-30 см. Внасят се около 60 кг/дка суперфосфат и 20 кг/дка калиев тор. Културата добре реагира и на торене с 3-4 т/дка оборски тор.

Когато, патладжанът се отглежда на лехо-браздова повърхност (висока и равна леха) още през есента след дълбоката оран се оформят лехите. На малки площи той може да се отглежда и редово.

Напролет преди засаждане почвата трябва да се бранува и да се оформят лехите и браздите.

Най-подходящият срок за засаждане на патладжана за ранно полско производство е в края на април и началото на май, а за средно ранното - през първата половина на май. Разсадът трябва да бъде във фаза 4-и-5-и лист , с къси междувъзлия и с дължина на стъблото не повече от 20-25 см. Засажда се на двуредови ленти - 100 60/35 см или 110+50/35 см и редово - 80/35 см. След 5-6 дни се подсажда, като се използва резервен разсад.

През вегетацията растенията се окопават 6-8 пъти през 8-10 дни (първото окопаване се извършва след първата поливка, тъй като засадените растения се прихващат бавно). За да се получат високи добиви и качествена продукция, необходимо е влажността на почвата да се поддържа над 70% от ППВ. При засаждането се извършва първото поливане, а 5-6 дни по-късно - второто. След това до началото на плододаването се полива през 10-12 дни, а оттам до края на вегетацията - през 7-10 дни. Броят на поливките и количеството вода се определят от почвения тип, валежите и климатичните особености на района.

Растенията се подхранват с азотни торове в началото на цъфтежа и 10-12 дни по-късно.

Плододаването при ранното производство започва в началото на юли, а при средно ранното - към края. Бере се ръчно на всеки 4-5 дни, когато патладжанът е достигна типичните за сорта големина, форма, цвят и гланц.