Пащърнак – отглеждането му е лесно. Културният пащърнак (Pastinaca sativa L.) произхожда от

дивия, който е разпространен в цяла Европа и в Азия. У нас расте като плевел край реките и напоителните канали. Като културно растение пащърнакът се отглежда подобно на морковите. Кореноплодите, които са богати с ароматни вещества, се използват за подправка на месни, рибни и зеленчукови консерви, на супи, ястия и предястия. Химичните анализи на пащърнак показват, че по съдържание на хранителни вещества той не отстъпва на останалите кореноплодни зеленчуци.

Пащърнакът е двугодишно растение. През първата година образува листна розетка и кореноплод, а през втората - цветоносно стъбло, цветове и семена. Кореноплодът има вретеновидна, конична, плоско кръгла или кръгла форма. Семената са сплеснати, овално кръгли, сламеножълти до кафяви. Теглото на 1000 семена е 3.8-5 г, а в 1 кг се съдържат 250 000 семена. Кълняемостта им се запазва до 2 години, но за редовното поникване на семената добре е да са от предната година. По-стари ли са, кълняемостта им намалява значително.

Семената на пащърнака поникват за около 16-20 дни, а при засушаване - до 40 дни. Кълновете им са слаби и при недостиг на влага в горните почвени слоеве загиват бързо. Няма да сгрешите, ако засеете и бързоникнещи семена като от репички например, които ще очертаят редовете и това ще ви улесни в борбата с плевелите в междуредието. След като образуват 3-4 листа, растенията имат по-малко изисквания към влажността на почвата, но качествени кореноплоди се получават при оптимална влажност през целия вегетационен период. Сеитбената норма, схемата на сеитба и начинът на отглеждане на пащърнака са като при моркова.

Пащърнакът е студоустойчиво растение. Той зимува на открито без повреди. Към светлината има същите изисквания , както морковът. Особено чувствителни на засенчване са младите растения, което се получава при гъсти посеви. Оптималната температура за повикване на семената е 16-18°С, въпреки че те поникват и при 4-5°С. Младите растения издържат -8, -10°С, а възрастните - до -20, -25°С.

За семепроизводство кореноплодите се засаждат преди зимата. В предзимни производствени посеви обаче трябва да се засяват късни сортове пащърнак, с по-дълъг вегетационен период, защото растенията от ранните сортове образуват преждевременно цветоносно стъбло.

Изискванията на растенията към почвата и нейната обработка и запасеност с хранителни вещества са подобни На изискванията на морковите. Пащърнакът е кръстосаноопрашващо се растение и както между сортовете, така и с дивия пащърнак трябва да се осигурява пространствена изолация от 2 км.

В сеитбообращенията се отглежда пащърнак заедно с морковите при същата агротехника като тях. В горещите обедни часове, както и рано сутрин при роса и в дъждовно време листата на пащърнака отделят фурокумаринова киселина, която, попаднала по тялото, причинява изгаряния. Поради това в посевите на пащърнака не се влиза през това време.

Кореноплодите се прибират през есента по същия начин както кореноплодите на морковите. Те зимуват и на открито, но при влажно и студено време се затруднява изваждането им през зимата и през пролетта. Затова пащърнакът, предназначен за производствени цели, се изважда късно през есента и се съхранява както морковите. Добивите се колебаят в доста широки граници от 2000 до 4000 кг от декар в зависимост от сорта, грижите по отглеждането на пащърнак и метеорологичните условия по време на вегетацията.

Пащърнакът за семепроизводство се засява в края на май и началото на юни - в зависимост от вегетационния период на сорта. През първата година грижите за семепроизводствените посеви са както при обикновените посеви. Кореноплодите се изваждат през октомври, подбират се типичните за сорта и се засаждат редово На разстояние 60x50 см в бразди с дълбочина 40 см. Кореноплодите се засаждат в дъното на браздата и почвата около тях се притъпква добре, с което се улеснява вкореняването. На следващата пролет едновременно с обработката на почвата растенията се загърлят, с което се укрепва устойчивостта им на вятър. Останалите грижи за растенията през втората година са както при морковите и магданоза. От декар се получават над 150 кг семена, но средните добиви са 60-70 кг.