Воден режим в култивационните съоръжения

Водният режим зависи най-много от начина на поливане и

проветряване и от технологичните мероприятия в култивационните съоръжения. Водният режим трябва да бъде съобразен с изискванията на отглежданата култура.

Устройството на оранжериите и по-специално техните връхни и странични плоскости могат да повлияят върху относителната влажност на въздуха чрез степента на уплътняването им. При оранжериите, покрити с полиетиленово фолио, поради това че фолиото не пропуска водните пари, относителната влажност на въздуха е до 21% по-висока в сравнение с тази на откритите площи. При  култивационни съоръжения без проветряване успоредно се повишава и абсолютната влажност на въздуха. Подобна е тенденцията и в парниците, и в полиетиленовите тунелчета.

През зимата най-често се наблюдава повишена влажност на въздуха в оранжериите. Влажността в оранжериите се регулира съобразно с отглежданата култура чрез внимателно проветряване и чрез прилагане на подходящ начин на поливане. При проветряването в култивационните съоръженията навлиза по-хладен въздух, който се затопля и става по-малко наситен с водни пари. По този начин се постига понижаване на относителната влажност с 8-10%. През този сезон се предпочита капковото напояване или оросяването на тесни ивици с инсталации от две тръби в шед, поставени върху почвата между растенията.

По време на най-интензивната вегетация (май-юни) културите, отглеждани в оранжерии, имат високо водопотребление. Тогава се увеличава не само транспирацията (Транспирацията е физичен процес на изпаряване на вода от растенията, в най-голяма степен от листата, които са основен транспирационен орган, но също така от стъблата, цветовете и плодовете), но и изпаряването. Ето защо поливането през този период е от голямо значение.

Периодът на най-интензивна вегетация е не по-малко критичен за растенията и по отношение на топлинния им режим. Тогава проветряването за понижаване на температурата причинява намаляване на относителната влажност на въздуха под допустимите граници. Ето защо то трябва да се прилага внимателно, при добре навлажнена почва. Поддържането на водния и на топлинния режим става най-добре със специални апарати (хидратори, мъглообразуватели и др), с които те се програмират съобразно с времето, фазата на растенията и почвените условия.

Производителите трябва да знаят, че до встъпване на доматите, пипера, краставиците и другите зеленчукови култури в плододаване почвената влажност трябва да е по-ниска (60-70% от ППВ, а по време на беритбите - по-висока (80-90%). През беритбения период се предпочитат поливките в сутрешните часове, когато почвата, растенията , въздухът и водата имат близки температури.

Влажността на почвата може да се определи чрез стискане с ръка. Когато почвата се формира трудно и не пуска водни капки, това означава, че влажността й е 60-70% от ППВ, а когато се формира добре и отделя водни капки - че е 80-90%.

От технологичните мероприятия в оранжериите върху влажността на почвата и на въздуха влияние оказват обработките на почвата и мулчирането. Плитките обработки през вегетацията (5-7 см) удължават междуполивния период и подобряват въздушно-газовия режим в почвата. Те обаче се прилагат до встъпване на растенията в плододаване и се съобразяват с това, че в оранжериите растенията имат по-плитко разположена коренова система. Покриването (мулчирането) на междуредията на растенията с полиетиленово фолио води до намаляване на изпаряването и създава по-равномерна влажност на почвата. Когато полиетиленовото фолио е черно, то потиска развитието на плевелите. Ето защо мулчирането (и то с черно полиетиленово фолио) трябва да се използва в оранжерийното зеленчукопроизводство.