Китайско зеле

Ботанически особености и изисквания към външните условия

Всъщност това са два вида - пекинско зеле (Brassica

pekinensis) и китайско зеле (Brassica chinensis), които са едногодишни растения, но се различават едно от друго по морфологични белези. Пекинското зеле има гъста изправена розетка с диаметър 30-60 см. Листата са къдрави, светло- до тъмнозелени, окосмени в различна степен. Растенията образуват само розетка или свиват зелка по-заоблена или по-удължена. Листата са доста нежни и богати на витамин С и лизин - една от най-важните за организма аминокиселини. Зелките се отличават с високи вкусови качества.

Пекинското зеле не е много студоустойчиво и е доста взискателено към влагата. Силно страда от болестта гуша и от зелевата муха, а главите са чувствителни на бактериално гниене. Някои сортове пекинско зеле са много ранни.

Китайското зеле образува също изправени, но по-малки розетки - с диаметър 20-40 см - и не свива зелки. Листата на китайското зеле не са окосмени и са с тънки до много дебели листни дръжки. Те са гладки до едромехуровидни със сивозелена до синьозелена окраска.

Китайското зеле е по-студоустойчиво от пекинското и по-слабо се напада от болести, но листата му са по-груби.

Китайските видове зеле изискват прохладен климат, висока почвена и въздушна влажност и плодородна структурна почва. При отглеждане през пролетта те често образуват преждевременно цветоносно стъбло и цъфтят поради ниските температури в началото на вегетацията им и влиянието на дългия ден през втората половина от вегетацията им. Не понасят високите температури.

Отглеждане на китайско зеле

Китайското зеле не понася разсаждане, затова е подходящо да се отглежда чрез директна сеитба. През последните години обаче в Западна Европа се препоръчва интензивно отглеждане на китайското зеле чрез разсад, който се отглежда в специални торови саксийки.

За пролетно отглеждане семената на китайското зеле се засяват през март; разсаждането се извършва през април. При безразсадово отглеждане на китайско зеле посевът се прави при междуредово разстояние 30 см, а в редовете растенията се прореждат на 15-20 см.

За есенно отглеждане на китайско зеле, което дава по-добри резултати, се сее в края на юли и през август при междуредово разстояние около 40 см и с по-късно прореждане в редовете на разстояние 20-25 см. Необходимо е преди сеитбата мястото да се подготви грижливо, като се полее предварително, за да се осигури влага за поникването.

По време на отглеждането на китайското зеле се обръща внимание за поддържането на постоянна равномерна почвена влажност. Останалите грижи са както при цветното зеле.

Китайско зеле не трябва да се полива с оросяване отгоре, защото загнива!

Пролетното китайско зеле става готово за прибиране през май, есенното - през октомври, ноември. Зелките, чието средно тегло е 1,5-2 кг, се използват за салата, готвене и за консервиране.

Борба с болестите и неприятелите по китайското зеле

Маната по зелевите култури е едно от най-разпространените заболявания. Особено силно страда разсадът. Препоръчва се обеззаразяване на почвата за разсада - "пропарване" с вряла вода, както и поливане преди засяване на семената с медсъдържащи препарати. Предпазно разсадът се пръска с някой от препаратите: Купроцин супер - 0,3%, Шампион ВП - 0,1%. При развитие на болестта се пръска с: Ридомил голд МЦ 68 ВГ - 0,25%, Корсейт М ДФ - 0,25%. За по-добро прилепване към разтворите може да се добавя и 0,05% веро. Растенията трябва да се пръскат от долу на горе с много фино дисперсна струя. Борбата срещу цветната бактериоза се води чрез обеззаразяване на семето с накисване в гореща вода при 45-50°С за около 20 минути и след това внимателно подсушаване. Зелето не бива да се отглежда в моно култура. Да се пръска срещу земните бълхи, които пренасят бактерията причинител на заболяването. Гушата по зелето се причинява от патогенна гъба. Вкислените и преовлажнени почви благоприятстват развитието на това заболяване. Борбата с това заболяване трябва да се води със същите фитосанитарни мерки както и при бактериозата. Преди засяване на семената в парника или лехата се внася хидратирана вар в доза 800 г - 1 кг/ кв.м. Спорите на патогена не загиват, но във варуваната почва не могат да покълнат; болните разсадни растения задължително се бракуват.

Зелевата муха е много разпространен вредител при ранното производство на китайско зеле. Борбата със зелевата муха се води чрез унищожаване на растителните остатъци и плевелите от предшественика. Срещу снесените яйца на зелевата муха се пръска с Дурсбан 4 ЕК - 0.1% и Актелик 50 ЕК - 015%. При поява на повреди по растенията около стеблото се полива с по 100 мл. 0 ,15% Би-58. Срещу зелевата нощенка се прилагат Ранер 240 СК- 40 мл/дка, Авант 15 СК - 20 мл/дка, Децис 2,5 ЕК - 50-60 мл/дка, Дурсбан 4 ЕК- 100 мл/дка, Карате зеон - 15 мл/дка. В борбата срещу зелевата листна въшка се прилага Вазтак нов 100 ЕК - 0,1%, Суперсект 10 ЕК - 0,03% и др. Борбата срещу зелевия молец се води успешно с Ранер 240 СК - 40 мл/дка, Каскейд 5 ЕК - 0,2% и др.