Полезна информация за Вашитеовце.

Овцевъдството в България има традиции. До разформироването на фермите в бившите ТКЗС ние притежавахме уникален генофонд, като само аборигените породи и отродия наброяваха над 15. С малки изключения всички породи бяха отечествени плод на дълъг период на селекция.

В тънкорунното (вълнодайно) овцевъдство се постигнаха високи резултати по среден настриг и качества на вълната, която задоволяваше почти 80% от нуждите на текстилната промишленост. Типични за тези породиовце са районите в Североизточна България, част от Дунавската равнина и Тракийската низина.

Косбредното овцевъдство обслужваше част от нуждите на текстилците за производство на висококачествени вълнени тъкани. В комбинираните направления (месо-мляко, мляко-месо) се утвърди Цигайската порода отлично приспособима към полупланинските и планинските райони на цялата страна.

Млечно овцевъдство се формираше предимно на базата на Плевенската черноглава, Старозагорската, Маришката и вносните - Източнофризийска и Аваси, като последните две се използваха предимно при създаване на стада от млечни кръстоски. Преминаването на почти 97% от националното стадо в частния двор до известна степен запази районирането на породите, но последвалото масово кръстосване на Тънкорунно и Цигайско направление с млечни породи кочове нанесе сериозни щети на породния състав в овцевъдство. Липсата на търсене на кочове от специализираните породи и масовото преминаване на естествено покриване при овцете нанесе щети, като тепърва ще се отчетат.

Както и в говедовъдството, но в значителна степен по-силно се отрази в овцевъдство стагнацията на пазара.

Частните стопани все още не отчитат ефекта, който биха имали при отглеждане и развъждане на чисти породиовце или техните висококръвни кръстоски характерни за даден район.

Български млечни породи овце

Старозагорска овца

Старозагорската овца се отглежда в районите около гр. Стара Загора и Нова Загора.

Овцете са едри, с дълго тяло, сравнително тесни гърди, с бяла полугруба вълна, бяла глава и бели крака. Главата е гола, суха, ушите дълги, шията дълга, гърбът равен.

По външни форми Старозагорската овца прилича много на Източнофризийската овца. Млечността на Старозагорската овца варира от 160 до 210 литра, живо тегло 55-60 кг. а на кочовете до 100 кг. Вълнодайността е от 2.5 до 3.0 кг, средна плодовитост - около 130 агнета.

Черноглава плевенска овца

Създадена в района на Плевен и част от Монтанската област. Черноглавата плевенска овца съперничи по признака млечност на много от специализираните за мляко породи в Европа.

Овцете са едри, с дълго тяло, дълбоки, но сравнително тесни гърди. Главата е нежна, обикновено с черни дълги уши, крака здрави, черни. Руното е бяло, полугрубо, В повечето случай еднородно. Млечността на черноглавата плевенска овца се движи от 180 до 240 литра. Успоредно с високата млечност овцете раждат 150-160 агнета с висок интензитет на растеж. Породата е подходяща за машинно доене.

Хибридни млечни овце

За комбиниране компонентите на наследствеността за висока млечност, Източнофризийската, Аваси, Черноглавата плевенска и Старозагорската порода се използват по различен ред в схемите на хибридизацията. Когато за основа се използват специализирани породи овце  за мляко, процесът на типизиране е по бърз, докато при използ-ване на тънкорунни и полутънкорунниовце са необходими повече поколения. При напредване на хибридизацията постепенно се намалява влиянието на изходните породиовце Върху признаците със стопанско значение. Типът на получаванитеживотни се доближава до типа на овцете , използвани като бащина порода.

Вносни високомлечни породи овце

Източнофризийска порода овце

Животните от Източнофризийската порода са едри, добре развити, с дълго и широко тяло. Главата е продълговата, без рога и вълна. Шията е дълга, гърбът прав и крупата скосена. Опашката е средно дълга, тънка и гола. Вимето е добре развито, с леко странично поставени цицки. Руното е с бяла еднородна вълна с нежност 48-56 качество. Източнофризийскитеовце са с най-висока млечност в света, която в Германия за лактационен период е от 500 до 680 литра, а у нас 300-360 литра. Успоредно с високата млечност, Животните имат много добра плодовитост - 180-200%. В ранна възраст приплодите притежават висока енергия на растеж. Живото тегло на овцете майки е 65-75 кг, а на кочовете 100-120 кг.

Порода Аваси

Овцете от тази порода са внесени за първи път у нас през 1977 година.

Овцете от породата Аваси са с бяла вълна, кафява до рижа глава и крака и големи клепнали уши. Овцете са безроги, а кочовете обикновено рогати. Породата Аваси принадлежи към групата на тлъстоопашатитеовце. Тя се отглежда за мляко, месо и вълна. Овцете са издръжливи и добре понасят летните горещини и зимните студове. Млечността на породата варира от 270-380 литра, като отделните стада дават над 500 литра. Средната млечност на тази порода у нас е 300-360 литра.

Цигайско овцевъдство

В планинските райони на страната, където климатичните условия са най-сурови и фуражните ресурси са по-оскъдни се създава т.н. цигайско овцевъдство.

При създаването на цигайското овцевъдство се цели да се получи порода за вълна и месо, притежаваща добра издръжливост и приспособеност към условията на планинските райони. Животните се отличават със здрава конституция и костна система, сравнително едри с добре изразени месодайни форми.

Руното им е с вълна, близка до цигайската, полуотворено със слабо заострени щапели и с добра изравненост и нежност. В резултат на специфичните условия на районите и различия на използваните местни отродия са обособени два типа - единия за Северна и Югозападна България и друг за Южна България.


Още за овцете: