Полезна информация за животните.Частичното пресушаване на млечната жлеза – пълно резервно решение.

Основната функция на

млечната жлеза е да произвежда мляко, необходимо за оцеляването и изхранването на новороденото, а също така и важен продукт, обуславящ в голяма степен целесъобразността при отглеждане на някои видове животни. Малкото по количество и некачествена продукция компрометира ползата от цели въдства.

Известна е истината – здраво мляко се произвежда от здрава млечна жлеза. За съжаление обаче вимето боледува често ! И обикновено се засягат най-ценните животни. Въпреки полаганите усилия от изследователски институти, развойни научни звена по целия свят, фирми, индустрия, лекари, фермери и та дори и отделните гледачи, називисимо от прилаганата технология винаги заболяванията на млечната жлеза са били много актуални.

Излишно е да се споменава , че за нашата страна, това важи с особена сила !

Болестите на млечната жлеза са някалко групи – травматични, инфекциозно-възпалителни, функционални. Нерядко лечебният ефект на предприетите мероприятия е непълен и незадоволителен. Това би могло да бъде причина за бракуване на засегнатото животно. Оправдано ли е обаче, унищожаването на едно млечна, ценна и качествена крава, стурваща хиляди, само заради това, че едната четвъртина е «изключена». Отговорът е категорично – не ! Още повече, че е доказано, че при отпадане на една четвъртина, останалите поемат до 75% от млечността й.

Какво би могло да се направи, за да се «забрави» за засегнатия, болен млечен дял, който би могъл да бъде и един перманентен източник на инфекция (при мастит), в случай че доенето продължава !

Съществуват две възможности – пресушаване на млечния дял или ампутация на млечната папила ! В настоящата статия ще разгледаме въпросите касаещи пресушаването – предимства, методи и недостатъците на всеки от тях.

Пресушаването е противопоказно при наличие на тежък мастит ! При възпаление в млечната жлеза се натрупватмного отпадни продукти, инфекциозни причинители и променено мляко, като задържането на голямото количество от тях, би могло да има фатални последствия – силно усложняване и задълбочаване на мастита, дори прерастването му в животозастрашаващо състояние. Евентуално в някои случаи може да се направи компромис-изключение, като въпреки възпалението да се предпиреме пресушаване, но непрекъснатия ветеринарномедицинския контрол първите дни след това е абсолютно задължителен !

Дългосрочно пресушаване. Съществуват две възможности. При първата то се осъществява под протекция на антибиотици. Показана е при трайни вродени и придобити дефекти, стенози и обструктивни процеси, без развитие на мастит, а също така и непосредствено след травмата в акутния стадий. При този метод алвеоларната тъкан се запазва. Интрацистернално се прилага емулсия съдържаща широкоспектърен антибиотик или 2-3 шприца за лактационен период. Четвъртината не се дои повече до следващото отелване. Методът представлява много лесно решение както за фермера, така и за ветеринарния лекар. Освен това рискът от възникване на мастит е минимален. Недостатъкът му е, че през останалата част от лактацията се доят само три четвъртини.

Пресушаване може да се извърши и с химически средства. Достигайки до паренхима и влизайки в контакт с епителните клетки, те унищожават алвеоларната тъкан, която впоследствие бива заместена от съединителна. Поради тази причина, този метод се използва в случаите, когато се цели окончателно и необратимо пресушаване на засегнатия дял. Евентуално представлява резервен вариант при наличие на хроничен мастит. Тук обаче е редно да се постави един голям знак внимание ! Някои автори и практици препоръчват приложение на концентрирана йодна тинктура (йод) в количество 50-200 милитра. Известно е, че при съприкосновение с тъканите, йодът дразни много силно и предизвиква химическото им изгаряне („кюртаж”). Той действа убийствено върху всички микроорганизми – бактерии, гъбички и вируси. Ето защо попадайки в едно инфектирано възпалително огнище ефектът му е многостранен – едновременно с ликвидирането на заразата, той деактивира и млекопроизвеждата тъкан. След попадането му в среда с много мляко, той се разрежда многократно и в голяма степен се деактивира. Достигайки до фините алвеоли (млекопроизвеждащата тъкан) действието му е вече много по-меко и отслабено. Така рискът от силния дразнещ и корозиращ ефект е минимизиран.

Всичко това би било добре, но уви в някои случаи настъпва „провал”. След приложението на концентриран йод и когато няма голямо количество съдържание във вимето, той достига във високи дози до най-нежните каналчести разклонения и така също до фините млечни алвеоли. Силният дразнещ  и изгарящ ефект върху тъканите „си казва” своето. Няколко часа по-късно, вимето се подува, зачервява и става силно болезнено. Накратко, възниква бурен и тежък възпалителен процес, следствие агресивната активност на йода ! Всичко това би могло да бъде причина за различни вторични усложнения, понякога животозастрашаващи и  дори за бракуване на животните.

Ето защо не без основание приложението на химически агенти си има своите  противници. Би могъл да се предприеме следния, ком