Полезна информация за животните.Болести на кожата на млечната жлеза.

Кожата на млечната жлеза е нежна, чувствителна и уязвима. Тя непрекъснато е подложена на въздействия от различно естество – температурни, механични, (натиск, триене, променливо налягане), химични, токсични, термични, ултравиолетови, медикаментозни, инфекциозни, биологични (при бозаене), сензибилизиращи и др.

 Това обуславя големия брой специфични и неспецифични заболявания на кожата на млечната жлеза. Те биха могли да бъдат разделени на следните основни групи: инфекциозни (шап, шарка, заразен папулозент стоматит, херпесвирусна инфекция); гнойно-възпалителни (акне, фурункули); алергични (екземи); термични увреждания (изгаряния, измръзвания); соларни и облъчване с ултравиолетови лъчи; клинична проява на различни паразитози (стефанофилариоза); новообразувания. Описана е и гангрена на кожата. В основата на по-голямата част от тях стои възпалението.

Клиничната проява на болестите на кожата на млечната жлеза е разнообразна. Понякога обаче, въпреки различната си етиопатогенеза външно, те протичат сходно, което създадава трудности при уточняване на диагнозата. От гледна точка на практиката е много важно своевременно да се отдиференцират контагиозните заболявания. По принцип, когато процесът е локализиран единствено в кожата на вимето, общото състояние не е влошено и млечният секрет е нормален. Следствие болката, едема и деформацията, издояването е затруднено, което е предпоставка за задържане на млякото и вторично възникване на мастит. Ако общото състояние е променено и са засегнати повече животни, винаги трябва да се изключи инфекциозно начало (шап, шарка и др.). За да се постави точна диагноза е необходим преглед от ветеринарен лекар. Почти винаги е наложително и допълнително извършване на лабораторни изследвания тъй като клиничната картина е неясна или са настъпили усложнения  (фиг. 1) !

Първата група заболявания, които засягат кожата на млечната жлеза са екземите. Те биват няколко разновидности и в някои случаи не биха могли да бъдат точно разграничени от възпалителните процеси на кожата.

Хранителна екзантема се дължи на съдържанието на определени вещества в някои фуражи. Провокира се при изхранване на големи количества каши, джибри, утайки, отпадъци от хранително-вкусовата промишленост, в т. ч. и от обработката на картофите, а също така и с надземната им част (листа и стъбло), различни шротове. Приемът на тези фуражи предизвиква алергизиране на организма, следствие на което в областта на млечната жлеза се установяват зачервяване (фиг. 2) и мехурчета. При определени обстоятелства тези промени прерастват в големи влажни екземи, чиято периферия е с кори. Ако вторично възникнат бактериални инфекции клиничната картина и протичането се усложнява. След отстраняване на причините (намаляване , , дори временно спиране на алергизиращите фуражи) и почистване на кожата настъпва бърза ремисия на болестта. Благоприятен ефект имат различни епителизиращи и противовъзпалителни мази (цинкови и др.), разбира се при поддържане на безупречна хигиена.

Алергичната екзантема се причинява от определени алергени (в това число и медикаменти, например стрептомицин), приложени многократно, било то през устата или инжективно. Настъпват различни реакции в това число уртикария, най-добре изразена в областта на вимето. Картината се характеризира с малки кожни удебеления и възвишения, подобни като след опарване с коприва. Понякога те прерастват в по-силни удебеления или възелчета с големина на грахово зърно. Животните изпитват силен сърбеж. Възможно е да настъпят и общи увреждания засягащи целия организъм.

При терапията на всички екземи и екзантеми задължително се прилагат антиалергични лекарствени средства. След отстраняване и на първопричината локалните реакции отшумяват бързо.

Особена клинична форма представлява дерматитът или екземата на бедрено-вименното простраство. Засягат се до 4 % от първотелките и в по-малка степен многораждалите крави. Свързан е с продължителния родилен едем, следствие на който в областта на външната страна на вимето и вътрешността на бедрото, кожата се протрива, възпалява и разранява (фиг. 3). Състоянието може да се усложни и да настъпи дори некротизиране. Протича в три степени, като при най-тежката гангренозните процеси достигнат до мускулутурата (фиг. 4). Изтичащите секрети и ексудати от раната мацерират допълнително повърхността на околната кожа. Преди да започне лечение е необходимо да се минимизират действащите механични фактори. На животните се осигурява покой. За терапия се използват средства с подсушаващо, противовъзпалително, антиинфекциозно и ранозаздравяващо действие. По-тежките форми изискват системно приложение на антибиотици. С лечебна и особено с профилактична цел е удачна употребата на линименти, гелове и балсами (съдържащи екстракти от лайка, алое и др.), предназначени за ежедневна употреба.

Шапът представлява силно заразна системна болест, нашумяла за пореден път у нас в началото на тази година. Характеризира се със слюнотечение и типични промени, развитие на афти (мехурчета) и язви в различни телесни области, устна лигавица, език, устни, лицето до рогата, регионът около копитата и млечна жлеза. При дойните крави в голяма степен се засяга и вимето – предимно по цицките се образуват мехурчета. Млякото по принцип не е променено. Издояването е много трудно. Вторично като усложнение лесно може да се развие тежък мастит. Бременните крави абортират. Съпровожда се често и с временно повишаване на общото състояние. И при най-малкото съмнение за шап е необходимо болестта да бъде доказана, обявена, и предприети задължителните мерки на национално ниво ! Трябва да се има предвид едно друго заболяване, което протича сходно на шапа. Нарича се везикулозен стоматит. У нас то би могло да се установи при вносни животни.

Шарката е системна заразна болест при говедата. Причинява се от два идентични вируса. Единият е същински шарков вирус, а другият е сходен с човешкия вирус причинител на шарката. Възможно е при ваксиниране на хора, ваксиналния вирус да се предаде на кравите чрез директни контакти или насекоми. Оригиналният шарков вирус се пренася и чрез дихателната система, което го прави по-лесен за разпространение. За щастие понастоящем шарката се среща изключително рядко. Но винаги съществува риск. Инкубационният период на болестта е до седмица. В началото на болестта температурата може да се повиши леко, което в някои случаи остава скрито. Целият процес на развитие на локалните изменения до пълното им оздравяване трае 10-12 дни. При кравите се засяга кожата на млечната жлеза, а при биците скротума, вътрешната страна на задните крака и лицето. Промените са типични и във всеки определен момент те са в една и съща степен на развитие – от червени петна (фиг. 5) до характерните за шарката мехурчета с хлътване в средата, изпълването им първоначално с бистра течност, която впоследствие се превръща в гной (фиг. 6). След спукването им в областта на дефекта остават люспи (крусти) (фиг.7). Възможно е да настъпят усложнения обусловени от вторичната инфекция и трудното издояване. За да се избегне заболяването е необходимо ваксинираните срещу шарка хора, известно време да не обслужват кравите. След преболедуване животните придобиват доживотен имунитет.

Съществува и още един вирус (парамиксовирус), който причиняващ шарка на млечната жлеза при крава. Означава се още като лъжлива шарка (псевдошарка). Възприемчиви са лактиращи крави, бозаещите телета и човек. Болестта се разпространява чрез пряк контакт, доилния апарат, ръцете на дояча и чрез мухи. В началото се установява петнисто зачервяване на кожата, като температурата никога не се повишва. След 1-2 дни се образуват мехурчета изпълнени с гной (пустули), които по-късно зарастват като преминават в крусти. По отделните цицки на вимето могат да се установят изменения в различна степен на развитие. Ако не настъпи усложнение, засегнатите животни оздравяват за няколко дни, а в противен случай биха могли да се установят абсцеси и мастити. Като цяло обаче преминаването на заболяването в цялото стадо е много бавен процес. Имунитет по правило не се образува. При доячите също настъпват характерни прояви. Оформят се полукълбовидни болезнени възли, най-често по пръстите и дланите. Изчезват бавно в продължение на няколко седмици.

Инфекциозен папулозен стоматит при говедата. Представлява системна инфекция, която се проявява и с промени в областта на кожата на вимето. Измененията са с големина от леща до едностотинкова монета. Представляват тъмни до светлокафяви възелчета. Успоредно с това се регистрират и кожни удебеления, без да се засяга епитела (повърхността на кожата). По-масово разпространение болестта придобива при намалена имунна устойчивост.

Херпесен мамилит – причинява се от херпес вирус. Болестта се среща в много страни по цял свят, регистрирана е и у нас.  Не е напълно изяснен механизмът на избухване й. Предполага се, че заразоносителството е широко разпространено и при определени предразполагащи условия (в това число нападения от кръвосмучещи насекоми) провокират избухването на болестта. Най-често се среща през летните месеци. Протичането на болестта е характерно. В началото се засягат почти всички животни. След като те оздравеят се разболяват само нововнесените. Признаците при херпесен мамилит не са типични и в голяма степен наподобяват тези при други инфекции с епителотропни вируси. В областта на цицките по тяхната основа, а понякога и по кожата на перинеума, по-рядко (предимно при телетата) в областта на устата кожата се зачервява и се образуват мехурчета изпълнени с течност. След спукването им се оформят болезнени дефекти с ерозирана повърхност, които бързо се покриват с коричка. Ако съседни изменения се слеят могат да се получат полета с обширни некрози върху кожата. Общото състояние на животните не се влошава. Преболедувалите животни придобиват стабилен имунитет. Лекуването изисква подсушване, поддържане на хигиена, туширане с дезинфекционни унгвенти, локално и антибиотици. Издояването трябва да е внимателно с канюли.

Успоредно с инфекциозно алергичните изменения на кожата съществуват и чисто възпалителни, които се означават като дерматит. В зависимост от причината, която го обуславя и тежестта на протичане, клиничната картина е изразена в различна степен. Най-уязвими са млечните папили. В по-леките случаи кожата е леко подута, зачервена, темперирана и болезнена. Понякога обаче се установяват везикули, рани, гнойни огнища, некротични тъкани и т. н.

При соларните дерматити (причинени от слънчеви лъчи) се засягат непигментираните участъци от млечната жлеза. Някои индивиди са изключително чувствителни на ултравиолетовите лъчи на слънцето. Най-често обаче този вид дерматит се провокира от приема на фотосензибилизиращи вещества съдържащи се в елдата, кантариона, различни видове детелина, зеле, някои лекарства и др., които се натрупват в кожата. Особено склонност към това имат животните със съпътствуващо увреждане на черния дроб. Клиничната картина е характерна.  Особено при по-продължително слънчево облъчване се установява зачервяване, сърбеж, темперираност, едем, болезненост. В по-тежките случаи, на страничната повърхност на млечните папили, които са изложени най-много на светлина, може да се установят и мехурчета по кожата, дори некротизиращи участъци, тъмнокафяви корички, а след отпадането им подлежащата повърхността е силно разранена. Усложняването на състоянието с инфекция компрометира лекуването на соларните дерматити и заплашва проникването й навътре във вимето. Поради разранената им повърхност, засегнатите цицики не биха могли да се доят. Възможно е да се установяват клинични признаци свидетелстващи за чернодробно увреждане или нарушение в общото състояние. Успешната терапия изисква своевременното диагностициране на това специфично кожно възпаление. Животните трябва да се оставят в закрити помещения, в обора, да бъдат изхранвани с други фуражи (не с фотосензибилизиращи). Необходимо е локално приложение на високи дози антибиотици, це