Полезна информация за животните.Пикочните камъни най-често се срещат при мъжките шилета за угояване.

Понякога при дребните

преживни наличието на пикочни камъни причинява много неприятни проблеми, както за самитеживотни, така и за фермерите. Това заболяване е познато още като уролитиаза. Засягат се главно мъжкитеживотни, подрастващите кочлета и пръчлета и то предимно тези, които се угояват интензивно. Възрастнитеживотни, не са пощадени също. Но от тази група зе засягат най-елитните, тези предназначени за състезания и изложби. Защо при женските уролитиазата се установява по-рядко ? Всъщност женските също образуват пикочни камъни, но тъй като пикочната тръба е по-широка и къса, те изхвърлят без проблем пясъка и дребните камъни. По този начин до изявено болестно състояние се стига много рядко.

От какво се обуславя появата на пикочните камъни?

В стремежа си да постигнат бърз прираст или краткосрочно формиране на желана кондиция, подходяща за изложби, панаири или пазари, някои стопани се престарават и допускат важни грешки при изхранване на животните. Ако дневната дажба изобилства от фуражи богати на фосфор и силиций и същевременно бедни на калиций, то опасността от появата на пикочни камъни е най-голяма. Отключваща роля за възникване на заболяването е нарушаването на равновесието между кристалоидите и колоидите в урината.

Урината представлява хипертоничен разтвор, при който кристализацията бива постоянно подтискана. За това допринасят различните й съставки, като цитрати, пирофосфати, хондроитинсулфата, нуклеиновите киселини и слузестите вещества. Кристализацията се стимулира от повишеното отделяне на фосфати, от прекаленото алкализиране (и при инфекция) или подкиселяване (от концентрираните фуражи) на урината. В последния случай се увеличават фосфатите и оксалатите, също и мукопротеините, които служат като ядра за образуване на камъните. Настъпва и вторично увреждане на бъбреците, означено като нефрикалциноза, следствие образуване микропесъчинки в областта бъбречната сърцевина. Оксалатните и фосфатните камъни се образуват при pH 6. Струвитните камъни (състоящи се от амониево-магнезиево-фосфатен комплекс) се образуват при рН 7, а т. нар. органични камъни при рН по-ниско от 6. Фитоестрогените намиращи се в някои видове свежи треви и силажите също стимулират образуването на пикочни камъни.Така че някои видове пикочни камъни могат да се образуват дори и при изхранване на големи количества зелени фуражи. В тези случаи фитоестрогените или микоткосините (отровите на плесените) предизвикват хипертрофия на булбоуретралната жлеза при мъжките разплодници, като по този начин пикочната тръба се стеснява, а това води до лесното й запушване, дори от малки песъчинки.

При някои технологии и режими на отглеждане, особено в горещите летни месеци не достига водата за пиене. Подтикнати от нуждата и обстоятелствата някоифермери сменят рязко хранителния режим или пък стресират подрастващитеживотни, транспортирайки ги на дълги разстояния. Други неблагоприятни фактори са рязката смяна на климата, микроклимата и метеорологичното време (преместване в летни лагери в планината). Не е изяснена напълно ролята на кастрацията върху образуването на пикочни камъни. Предполага се обаче, че при кастрираниживотни, те не са толкова сериозен проблем.

Местата където най-често засядат пикочните камъни са три: в областта на шийката на пикочния мехур, при S-видната извивка на уретрата или на върха на пениса (уретралния израстък). В началото те предизвикват силно раздразнение, болка дори нараняване на лигавицата. Впоследствие възниква възпалителен оток, а по-късно настъпва пълно запушване на пикочопроводните пътища. Урината се задържа. Това води до интоксикация на организма (натравяне) и смърт. При по-нови изследвания в бъбречните легенчета накози са намерени камъни. Те обаче не са предизвикали болестни признаци, тъй като не надвишават определена големина.

Какви са външните признаци, които проявяват засегнатите мъжки шилета?

В по-леките случаи, умереното количество пясък обикновено се изхвърля навън безсимптомно. Проблем е, ако дребните твърди частички предизвикат раздразнение на пикочната лигавица и с това се създадат предпоставки за запушване, предотвратяващо евакуацията на урината. Установяват се по-незначителни разтройства трудно и често уриниране на малки порции, често съпроводено с напъни. Както бе отбелязано по-едрите камъни водят до сериозни проблеми. Те не могат да се изхвърлят навън и във всички случаи запушват пикочната тръба, което се проявява ясно с редица болестни симптоми.

Постепенно приема на храна се преустановява, животните стоят неподвижни, с наведена глава, възможно е да се изгърбят, често се напъват, уринирането е невъзможно, а понякога урината се отделя на капчици премесени с кръв. Кочлетата могат да подритват от болка. Пулсът и дихателната честота са увеличени, а вътрешната телесна температура може да е повишена. С времето издишания въздух започва да мирише на урина. Натискът в областта на корема предизвиква силна болка. С течение на времето, засегнатитеживотни се залежават, общото състояние се влошава силно. В областта на препуциума и долната част на корема се образуват специфични едеми (отоци). Понякога е възможно дори да се спука пикочния мехур. Учудващото в тези случаи е, че в рамките на няколко часа състоянието на животното рязко се подобрява. То се чувство облекчено, тъй като непоносимата болка изчезва. По-късно обаче, след около 1 ден, следствие развитие на тежък перитонит и интоксикация фаталния изход е неизбежен.

Ветеринарният лекар поставя сравнително лесно диагнозата. Стопаните сами могат да установят преустановеното уриниране по два начина. В областта на външния отвор на препуциума се превързва престилка. Ако тя остане суха продължително време, това означава че засегнатото животно не уринира. При натиск и запушване на ноздрите, нормално настъпва рефлекторно уриниране. При наличие на камъни обаче, такова не може да се провокира.

Допълнително за доуточняване на диагнозата ветеринарният лекар извършва някои специфични манипулации и изследвания. Той поставя катетър. Всъщност тази манипулация има диагностично-лечебен характер. Стигайки до мястото на запушването, катетърът може да избута обратно запушалката в пикочния мехур. Чрез видеозон точно може да се определи локализацията на запушването.

Наличието на пикочни камъни трябва да се различи от възпалението на бъбреците, пикочния мехур или препуциума. Понякога точно на върха на пениса се установяват тумори. В диференциално диагностично отношение трябва да се имат предвид възпалението на бъбреците, пикочния мехур или препуциума.

Лекуването на уролитиазата е трудно. Ветеринарният лекар, може да предприеме различни хирургически интервенции, които обаче оставят трайни последствия, понякога водещи до нарушаване на потентността на животните. Разбира се това би било проблем за елитните и предназначени за разплод кочове и пръчове. В повечето случаи хирургическата намеса е икономически нецелесъобразна.

Ако общото състояние е много тежко, прогнозата е неблагоприятна и опитите за консервативно или оперативно лечение са неоправдани. Животните трябва да се умъртвят и ликвидират. Месото е негодно за консумация от човек защото е уремично и мирише неприятно.

Когато се говори за уролитиаза, за това какво трябва да направят фермерите и стопаните, на първо място се имат предвид профилактичните мероприятия, които в голяма степен предотвратяват образуването на пикочните камъни и гарантират правилно развитие на подрастващия организъм. Предназначените за угояване агнета трябва да се отбиват постепенно. За всички категорииживотни е необходимо да се осигурява необходимото количество вода за пиене, най-добре на воля. Често дори при пасищен режим и при отглеждане в дворове, водопоят е проблемен ! Това е особено актуално за летните месеци. Животните могат да се стимулират да пият повече вода, като в концентрираният фураж се добави 1% сол. Подходящо е и прибавянето на минимални количества карбамид. Съотношението между калция и фосфора в храната да бъде 2,5:1. Това се постига като се намалят богатите на фосфор фуражи, като триците например. Специфично срещу образуване на пикочни камъни, към храната се добавя амониев хлорид в количество 1% (1 чаена лъжичка в 6 кг. ярма). Той води до намаляване на рН на урината и от там преустановява образуването на фосфатни камъни. Да се има предвид обаче, че продължителното му приложение не е безобидно. Затова най-добре е да се дава 1 път седмично в концентрация 2% (2 супени лъжици в 10 кг. ярма).


Още за животните:
Източник:доц. д-р Пламен Георгиев