Полезна информация за овцете. Български местни породи овце.

Плевенска черноглава овца

Плевенската черноглава овца е най-разпространената аборигенна порода.

Създадена е в централната част на Северна България - в Плевенско, откъдето носи името си. Към нея са проявявали интерес стопани почти от цялата Дунавска равнина, от Софийско и от някои райони на Южна България. В резултат на народната селекция тя се смята за преходна форма между Цакел и Цигай. Смята се, че в нея има кръв от Източнофризийската.

Черноглавите са най-едрите местни овце в нашата страна. Те са високи, с дълго и със сухи форми тяло. Главата е гола, покрита с черни покривни косми. Ушите са големи, хоризонтално поставени. Коремът и краката не са покрити с рунна вълна, а с черни покривни косми. Само по задните крака има бели петна. Овцете майки тежат 50-60 кг, а кочовете - 80-100 кг. Вълната е смесена, полугруба. Срещат се обаче животни с близки до еднородната вълна. В руното им има пигментирани влакна. Вълнодобивът на овцете майки е 2,5-3,5 кг на кочовете - 4-4,5 кг. Плевенската черноглава овца е най-млечната от местните овце у нас. За лактационен период 180-200 дни дава средно 150-160 л мляко. Максималната млечност е 472 л.

Плодовитостта е висока - от 100 овце се получават 150-160 агнета.

Карнобатска овца

Карнобатската овца е най-старата местна порода в нашата страна. Високо ценена е заради меката и хубава вълна и вкусното месо. Разпространена е най-много в района на Карнобат, откъдето носи името си. Карнобатските овце са дребни, хармонично развити и компактни. Овцете майки тежат 30-32 кг, а кочовете - 50-60 кг. Характерна особеност са бързият растеж на агнетата до 2-месечна възраст и високите вкусови качества на месото им. По отношение на цвета на вълната кранобатските овце се делят на два типа - бели и пигментирани (с медночервен цвят на вълната). По отношение на качеството на вълната също има два типа - рудави и кабарляви. Рудавите имат почти еднородна мека вълна, а кабарлявите - смесена полугруба. Вълнодобивът на овцете майки е 2-3 кг, а на кочовете - 4-5 кг. Млечността е сравнително ниска - 70-75 л за 180 лактационни дни. Плодовитостта е ниска - от 100 овце се получават 105 агнета.

Старозагорска овца

Създадена е в района на Стара Загора , откъдето носи и името си. Тя също е дело на народната селекция. Животните са едри и дълги. Имат изпъкнала гола бяла глава и големи уши. Краката и коремът също не са обрасли с рунна вълна. Подобно на Черноглавата плевенска Старозагорската е от млечен тип. Овцете майки тежат 45-50 кг, а кочовете - 70-80 кг. Вълнодобивът е съответно 2,5-3 и 4,5-5 кг. Вълната е бяла смесена. Млечността за лактационен период е 120-130 л.

Старозагорската овца послужи за основа при създаването на Тракийската тънкорунна порода.

Каракачанска овца

Каракачанската овца е типична планинска грубовълнеста овца. Дело е на народната селекция. Разпространена е по целия Балкански полуостров. Носи името си от каракачаните, които са отглеждали животните при номадски условия (през лятото на планината, а през зимата в равнините). Отглеждат се главно пасищно.

Животните са дребни. Овцете майки тежат 30-35 кг, а кочовете - 50-60 кг. Вълнодобивът е съответно 1,5-2 и 3-4 кг. По отношение на цвета на вълната каракачанските овце се разделят на бели и пигментирани. Каракачанските овце дават по-груба и дълга вълна.

Характерно за тях е голямата издръжливост на суровите планински условия.

От другите местни породи - Свищовска, Шуменска медночервена, Южнобългарска бяла и др., са останали малко чистопородни животни, тъй като бяха кръстосвани при създаването на новите тънкорунни и полутънкорунни породи.