Щраус - Struthio camelusНе е известно откъде точно произлизат щраусите, напълно възможно е от Азия, където този вид се е появил преди повече от 55 милиона години. Преди повече от 10 милиона години щраусите са се срещали на територията от Европа до Монголия и в Африка. Първоначално щраусите са били много по-големи отколкото днес, после в процеса на еволюция станали по-малки и много по гъвкави. Опитомени са преди 6 хиляди години, за което свидетелстват скални рисунки.

Мъжките и женските екземпляри значително се различават едни от други по оперението им черно при мъжките и кафяво при женските, а също и по размерите на тялото. В размножителния период на клюна, периферията на очите и на кожата над стъпалото на мъжкия се появява червена окраска. Червената окраска е вследствие на хормоналната дейност на семенната торбичка.

А при женските щрауси половите хормони на яйчника са тези, които предотвратяват оцветяването на оперението им в черно. Ако се кастрират женските след време започват да се оцветяват в черно. Женският щраус притежава 2 яйчника, от които десният обаче е напълно закърнял и работи само левият. При снасянето на яйцата в идеалния случай женската може да снесе по едно яйце на 2 дни. Едно мътило съдържа 12-18 яйца – но ако от него се отнемат яйцата, женската е в състояние да снесе още. Женският щраус мъти през деня, а мъжкия – през нощта –това продължава средно – 42 дена. Когато за тях се полагат ежедневни грижи, щраусите свикват с хората и стават съвсем питомни.

Те са растителноядни, но не са съвсем вегетарианци. Понякога изяждат – гущерчета , бръмбари и пр. Трябва да поемат и малки камъчета за да смилат храната си. Разполагат с много добро зрение – различават движение на разстояние до 3,5 км. На късо разстояние също са добре виждащи – могат да фиксират обекти директно под човката си. Очите им са 4 пъти по-тежки от човешките. Имат горен и долен клепач, както и защитна ципа. Тя поддържа чистотата на окото. Развит е добре и слухът им – а обонянието и вкуса са закърнели като сетива при тях. Чрез изправяне или прибиране на перата си те регулират добре телесната си температура. Нямат жлеза на трътката, която да снабдява с мазнина оперението им. Щраусите могат да издържат длъго време без вода. Но не само това е сходството им с камилите – също като тях притежават дебел мазолест издатък на гърдите си. В Ориента наричат щрауса Камилска птица.

Определянето възрастта на щраусите е проблем - на двегодишна възраст детските пера са вече паднали отгърба, в основата на шията и на голяма част от корема все още стоят. При женската повечето бели пера на корема са сменени със сивокафяви. - на 3 годишна възраст всички бели пера са изчезнали и при двата пола. Някои от мъжките вече имат пурпурната окраска. - след 4 год. възраст няма видими признаци по които да се определи възрастта на животните. При мъжките е възможно определяне в известна степен по дължината на пениса им.

Важен елемент от живота на щраусите е кълването. Кълват по 2000-4000 пъти дневно, за да се нахранят, но когато им е скучно кълват каквото им попадне. Понякога се случва да погълнат някой опасен за здравето им предмет, или кълват другите щрауси, затова фермерите (щраусовъдите) трябва да им осигуряват развлечения. В природата живеят на хареми – един самец е водач на група от няколко женски. Ето защо щраусовъдите трябва да знаят, че щраусът дори когато е болен или наранен, не трябва да остава сам. Те не спадат към застрашените видове на планетата, наброяват около 1.5 милиона.


Източник: "BULOSTRICH"-ФЕРМА ЗА ЩРАУСИ