През месец май приключва засаждането и засяването на почти всички зеленчукови култури на открито.

 

 
Култура Сеитбена норма кг/дка Брой растения в дка
Бамя 2 – 3 6000 – 8000
Дини 0,3 – 0,45 800 – 1000
Краставици 0,3 – 0,45 1500 – 2000
Пъпеши 0,3 – 0,35 800 – 1000
Чубрица 0,08 8000 – 10000
Пипер късен засаждане
10000 – 14000
Патладжан засаждане 3000 – 3500
Тиквички 0,6 – 0,8 1200 – 1600
Където се налага трябва да се изградят и подпорните конструкции, извършва се подсаждане или прореждане на посевите. Основните грижи през месеца са насочени към унищожаване на плевелите, поддържането на оптимална почвена влажност, правилно и навременноторене ( почвено и листно). През май започва появането на икономически най-важните болести и неприятели.След като се установи наличието на болестите и неприятелите по отглежданите зеленчукови култури, земеделските производители, трябва да проведат своевременна и качествена растителна защита.

При доматите трябва да се обърне внимание на следните болести и неприятели:

  1. Картофена мана - профилактично, десетина дни след засаждането на открито се третира с Пероцин 75Б-0.3% Купроцин – 0.4% или друг регистриран фунгицид.
  2. Доматена листна въшка - при 10-15% повредени растения се третира с Карате2.5 ЕК-0.02% , Пиримор 25 ВГ- 0.1% или друг инсектицид.
  3. При разсадните домати - преди разсаждане използвайте един от следните хербициди: Зенкор 70ВГ- 70 гр/дка, Дуал Голд 960 ЕК- 120 мл/дка, Гоал 2Е- 100 мл/дка.
  4. При пипера от значение са маната и пиперовата листна въшка. Срещу маната, при първи петна през 10 дни се третира с Пероцин 75Б – 0,25% или Превикур 607 СЛ – 0,35%. Срещу листни въшки профилактично, през 15 дни се третира с Кронетон 50 ЕК- 0,1% и Карате 10 ЕК- 0,03%.
  5. Патладжан и картофи – основен неприятел е Колорадския бръмбар. При 5-6 бръмбара на 100 растения се третира с Банкол50 ВП- 0,05% , ЕвисектС- 0,03, Вазтак 10 ЕК- 0,012% или друг регистриран инсектицид. Тъй като при зеленчуковите култури има почти ежедневни беритби, много е важно да се спазва карантинния срок на препаратите.

Оранжерийно производство – домати и краставици (РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА)

Основни вредители за периода:

Оранжерийна белокрилка

Калифорнийски трипс

Листоминиращи мухи

Доматен миниращ молец

Паежинообразуващи акари

Кафяви листни петна (Алтернария)

Сиво гниене

Листна плесен

Мана по тиквови (Кубинска мана)

Брашнеста мана по краставици

Бактериен пригор гловати петна)

Фузарийно гниене

Оранжерийна белокрилка

В оранжериите неприятелят се размножава целогодишно. Възрастните и ларвите се хранят от долната страна на листата, като смучат сок. По листата и плодовете се появяват хлоротични напетнявания. При храненето се отделя лепкава течност „медена роса”, върху която се развиват сапрофитни гъбички.

Жълтите лепливи плоскости привличат неприятеля. Контролът срещу белокрилката изисква редовно обследване и навременно третиране с разрешените инсектициди, спазвайки карантинните срокове.

 

Калифорнийски трипс

По листата, листните дръжки, цветовете и плодовете се образуват сребристобели или ръждиви петънца с тъмнокафяви точици. При силно нападение те се сливат, обхващат цялата петура и тя изсъхва. От долната страна на листата се откриват малки, жълтеникави, бледозелени или кафеникави с удължено тяло насекоми. При доматите освен преките щети, трипсите са преносители и на вируса на доматената бронзовост.

Контролът срещу тях изисква редовно унищожаване на плевелната растителност. Обследване на площите и пръскане с разрешените продукти за растителна защита.

Листоминиращи мухи

Вредят ларвите, които се хранят с паренхима на листата и при силно нападение листата изсъхват. Женските мухи се хранят с растителен сок от горната повърхност на листата. В резултат на убожданията причиняват дребни, бледи точковидни петна, които по-късно покафеняват. Яйцата се полагат вътре в листата.

Нападението в оранжериите е в резултат на заразен растителен материал или проникване на мухите през вратите и проветрителите. Контрола на неприятелите е изключително труден, поради скритият начин на живот на ларвата. За предотвратяване на масовото им намножаване да се използват оранжеви лепливи уловки.

Доматен миниращ молец

Контрол върху плътността на доматеният миниращ молец включва няколко важни момента, от които основният е възможно най-ранно установяване на вредителя и предприемане на навременни мерки за контрол с него, докато плътността му е все още ниска. Най-сигурният и лесен начин за откриване на вредителя е използването на феромонови уловки. Извеждането на борбата трябва да започне веднага след установяването на първите уловени пеперуди. Контролирането на неприятеля в по-късните етапи е много трудно и най-често неуспешно.

При химичният контрол срещу молеца е много важно да се редуват разрешените продукти за растителна защита, според механизма на действие на активните им вещества. Използването на продукти с един и същ механизъм на действие и излишното завишаване на регистрираните дози на приложение, водят до развитие на устойчивост в неприятеля и намаляват ефекта от пръсканията.

До 31 октомври ще продължи приемът на документи в областните структури на ДФ „Земеделие” за компенсиране на разходите срещу вредителя по „Национална програма от мерки за контрол на Доматен миниращ молец Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera)”. Помощта се предоставя след представено предписание от Областна дирекция по безопасност на храните за необходимостта от извършване на действия по предотвратяване разпространението на неприятеля.

Държавната помощ се предоставя в натура посредством субсидирани услуги и не включва директни плащания на парични суми към земеделските производителите. Покриват се разходите за купуване на средства зарастителна защита (продукти за растителна защита, капани, феромони и биологичен агент).

Паяжинообразуващи акари

Акарите смучат сок от листата и на мястото на убождането се появяват малки, точковидни петънца. Броят на петънцата бързо се увеличава и листата придобиват мраморен вид. Силно повредените листа пожълтяват и по-късно окапват. При висока плътност акарите образуват колонии и изплитат паяжини по всички растителни части. Оптимални условия за развитието им са температури от 25-28°С и относителна влажност на въздуха 60-80%. Контрола с тези вредители трябва да започне още в разсадопроизводството. Необходимо е редовно да се обследват площите и да не се допуска засушаване.

Кафяви листни петна (Алтернария)

Алтернарията е изключитерно вредоносна болест за доматите отглеждани в полиетиленови оранжерии. Болестта се развива силно при висока въздушна влажност и наличие на капки вода по повърхността на растенията. В местата за производство на разсад и в полиетиленовите оранжерии, трябва да се осигури добър въздушен и воден режим, като задължително се избягва излишното преовлажняване. При установена зараза да се проведат от две до три третирания през 7-10 дни с регистрирани продукти за растителна защита.

Сиво гниене

Сивото гниене напада всички надземни органи. Развива се интензивно при повишена влажност на въздуха или при повърхностно навлажняване на растенията. Оптимални температури за развитието на патогена са 20-23°С. За да се ограничи болестта е необходимо поддържането на добър въздушен и воден режим в култивационните съоръжения. За да се осигури свободен достъп на въздух, най-долните листа на растенията, трябва да се отстраняват. Да се избягва поливане непосредствено след колтучене.

Листна плесен

Силно вредоносна болест при оранжерийното отглеждане на домати. Напада всички надземни части на растенията. Болестта се благоприятства от висока относителна влажност на въздуха и сравнително високите температури над 20°С. При такива условия инфекцията се осъществява за няколко часа. Задължително е да се поддържа добър въздушен и воден режим. При поява на признаците да се третира двукратно през 7-10 дни.

Мана по тиквови (Кубинска мана)

По листата се появяват жълти петна ограничени от нерватурата. При влажност на въздуха над 80% по долната им повърхност се образува рехав виолетово-сив налеп. Подходящите условия провокират бързо сливане на петната и листата прегарят. За успешният контрол на болестта допринася: проветряване на съоръженията и подгряване на оранжериите в ранните часове на деня, за да не се получава конденз по листата. При установяване на първи признаци да се извършат пръскания със системни фунгициди през 7 дни.

Брашнеста мана по краставици

При по-високи температури и по-ниска влажност на въздуха по листата, стъблата и плодовете се образуват малки петна с неправилна форма, като посипани с бял брашнест налеп. По-късно петната се сливат и листата изсъхват. Фотосинтезиращата повърхност силно намалява и това се отразява върху добива. При установено нападение да се проведе пръскане с регистрираните средства за контрол на брашнеста мана по краставиците.

Бактериен пригор гловати петна)

Болестта обикновено има икономическо значение при краставици отглеждани на открито, но все по-често започна да се наблюдава и при оранжерийни условия. По листата се образуват мазни петна ограничени от нерватурата. За разлика от кубинската мана при висока влажност на въздуха не се образува налеп, а жълтеникави капчици. Нападнатите тъкани некротират и опадват. При поява на първи признаци да се отстранят нападнатите листа и да се проведе пръскане с медсъдържащи продукти за растителна защита.

Фузарийно гниене

Болестта е една от най-често срещаните по краставиците в оранжерии. В основата на стъблото се наблюдава загнила тъмнокафява тъкан. При висока влажност загнилите тъкани се покриват с едва забележим налеп. Фузарийното гниене се развива при високи температури и почвено засушаване. Патогена през вегетацията се разпространява чрез почвата и болните растения. Заразяват се по-слаби растения в резултат на грешки в режима на отглеждане. За контрол на заболяването е необходимо да се събират и унищожават растителните остатъци.

КАРТОФИ

Основни вредители за периода:

Колорадски бръмбар

Картофен молец

Картофена мана

Кафяви листни петна (Алтернария)

Пръстеновидно гниене

Колорадски бръмбар

У нас неприятелят е повсеместно разпространен. Подходящи за изхранването му са картофите, патладжанът и доматите. Най-голяма е икономическата щета за ранните сортове картофи, защото краткият вегетационен период не позволява на повредените растения да възстановят унищожената листна маса. Начало на поява на възрастното е установено в районите на Видин, Кърджали, Петрич, Пловдив и Смолян. Констатирано е и начало на яйцеснасяне в областите Видин и Кърджали.

На малки площи и при ниска плътност възрастните могат да бъдат събирани ръчно и унищожавани. Химичен контрол се провежда при праг на икономическа вредност:

  • 10% заселени гнезда при поникване до 10-15 см височина на растенията;
  • 5 бр. възрастни на 100 растения при 15-25 см височина на растенията;
  • 10 бр. яйчни купчинки на 10 растения при 15-25 см височина на растенията;

Прагът на икономическа вредност за ларвите е:

  • 150 бр. ларви на 100 растения при 15-25 см височина на растенията;
  • 10% нападнати растения във фенофаза „бутонизация”;

Картофен молец

За успешният контрол на неприятеля в посевите с картофи, огромно значение имат агротехническите мерки:

  • Клубените да се заравят по-дълбоко в почвата по възможност на дълбочина 15-18 см.
  • Редовна обработка на почвата през вегетацията.
  • Последното загърляне да осигури поне 4-5 см. почва над клубените.
  • Подържане на оптимална влажност на почвата – да не се образуват пукнатини.

Картофена мана

Болестта се проявява през втората половина от вегетацията на картофите след пълно израстване на растенията, в периода от фенофаза „закриване на редовете” до „бутонизация”. Правилното прогнозиране на картофената мана е много важно за нейният контрол. Оптимални условия за развитие на болестта се създават, ако два последователни дни температурата не пада под 10°С, относителната влажност е над 70% и има наличие на вода, роса или мъгла. При такива условия да се извърши предпазно пръскане с регистрираните продукти зарастителна защита с контактно действие. При намиране на петна от картофена мана третирането се повтаря след 7-10 дни с продукти зарастителна защита със системно действие. В рамките на една вегетация, един препарат или група от препарати с един и същи механизъм на действие, да не се прилагат повече от три пъти.

Кафяви листни петна (Алтернария)

По листата се образуват кафяви, закръгле­ни петна с концентрична структура. Те са разположени по кра­ищата на листата, но когато се слеят, обхващат целия лист. За разлика от петната на маната, тези на алтернарията са сухи, рязко очертани и трошливи. По стъблата петната са продълговати, кафяви и концентричните кръгове се забелязват по-трудно. Надзем­ната маса прегаря в различни раз­мери. Клубените на болните растения оста­ват бедни на скорбяла, дребни, меки и по-трудно се съхраняват. Патогена презимува в заразените растителни остатъци. Болестта се развива силно при оптимална температура 22-26°С, съпроводена с обилни ро­си и кратки превалявания. При наличие на такива условия да се извършват химични третирания през 7-10 дни с регистрирани продукти за растителна защита.

Пръстеновидно гниене Clavibacter michiganensis subsp sepedonicus

Патогенът не може да преживее в почвата през зимата. Основен начин за запазване и разпространение на болестта е използването на заразен посадъчен материал. След засаждане на болни клубени, бактерията се развива много бързо и прониква в стъблото и в листните дръжки на растенията чрез проводящите тъкани, обхваща цялата надземна част и корените, като се запазва в младите клубени.

Първите симптоми на болестта се появяват на полето, като бавно увяхване, добре забележимо след прецъфтяването. Болестта започва по долните листа, от всички страни на растението или само от едната страна на стъблото. Краищата на листата се завиват нагоре лъжичковидно, повърхността загубва своя блясък, от сиво-зелени листата стават жълти, а в по-късен етап настъпва некроза. Стъблата се напукват, обезцветяват се и при напречен разрез от тъканите изтича мазен ексудат.

Наблюденията на площите с картофи да започнат от фенофаза „цъфтеж” и да се следи за растения проявяващи признаци на пръстеновидно гниене. В случай на съмнение или симптоми на заболяването, да се уведомят Областните дирекции по безопасност на храните в лицето на инспекторите порастителна защита за вземане на проби.