Вчера Урсула фон дер Лаен представи пред депутатите от ЕП проекта за нова зелена сделка, като заяви, че моделът на изкопаемите горива е отживелица, пише БНР. Българската позиция е, че целите на пакта не трябва да пречат на социалното и икономическо развитие, като е нужен ясен ангажимент на европейско ниво към държавите членки с по-нисък БВП от средния за Съюза, към регионите и групите, които ще понесат най-голямата тежест на прехода. „Убедена съм, че старият модел на растеж, който се базира на изкопаеми горива и замърсяване, е отживелица и е несъвместим с нашата планета. Европейският Зелен пакт е нашата нова стратегия за растеж. Това е стратегия за растеж, която дава повече, отколкото взема“, каза Фон дер Лайен. По думите и се предвижда създаване на специален фонд за преход за най-уязвимите сектори

„Този преход също ще изисква време, подкрепа и солидарност. Затова още през следващата година ние ще предложим да се създаде фонд за справедлив преход, в който ще се набират публични и частни средства. Европейската инвестиционна банка ще бъде негов лост с амбицията да събере 100 млрд. евро под формата на инвестиции през следващите 7 години. Той ще бъде в помощ на тези сектори и региони, които трябва да наваксват“, разясни още тя.

Според Франс Тимерманс се планира ядрената енергия да е част от микса по зеления пакт, въпреки че не е устойчива, но не произвежда въглеродни емисии.

Кой как реагира на предложения зелен пакт

Три от централноевропейските страни се обявихасрещу плановете  на ЕК за постигане на нулеви парникови емисии до средата на века. Унгария е против поемане на ангажименти преди да се направят изчисления въз основа на настоящите задължения до 2030-а. Чехия иска ядрената енергетика да бъде включена като източник без парникови емисии, а Полша иска по-точни гаранции за финансиране на прехода.

Страните членки не постигнаха съгласие за класификацията на зелените проекти, които ще могат да се ползват от субсидии и данъчни облекчения.

Какви са основните положения от пакта, представени от агенция „Ройтерс”

Фон дер Лайен иска ЕС да намали въглеродните емисии с поне 50% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., при положение, че настоящата цел е 40 на сто. Тя може да я увеличи до 55%.

Еколобисти настояват за още по-амбициозните 60 или 70 процента до 2030 г., но критици заявяват, че нейните планове може да  осакатят европейските индустрии.

Климатичен закон: В момента има почти единодушна подкрепа сред страните членки ЕС да стане климатично неутрален – да не отделя парникови газове в атмосферата отвъд това, което може да бъде абсорбирано – до 2050 г. Фон дер Лайен е обещала да представи първия Европейски климатичен закон до март 2020 г.

Нови данъци: Комисията започва да работи незабавно над въглероден данък за замърсяващите чуждестранни фирми в опит да предпази бизнеса в ЕС, който да продължи да се стреми да бъде „еко“.

Фон дер Лайен казва, че новият данък, който ще бъде въведен през 2021 г., ще се съобрази с правилата на Световната търговска организация. Тя ще реформира и системата на ЕС за търговия с емисии, която облага с данък индустрии, така че да бъдат включени мореплаването, авиацията, трафика и строителният сектор.

Преходен фонд: Няколко от 28-те страни членки, предимно от Източна Европа, искат финансова помощ за преход от фосилни горива. Отговорът на ЕК е „справедлив преходен фонд“.Неговият размер ще зависи от изхода на преговорите за многогодишната финансова рамка (2021-2027 г.) и от кохезионните фондове на блока, но се очаква да бъде поне 35 млрд. евро плюс десетки милиарди допълнително субсидиране от други източници като Европейската инвестиционна банка.

Областта на земеделието и биоразнообразието: Фон дер Лайен обеща да освежи земеделието с политики като „От фермата до масата“, насочени към помощ за фермерите да произвеждат храна по по-устойчиви начини.