Високите декемврийски температури удължиха вегетацията на есенните посеви.

Вследствие наднормените температури част от късно поникналите зимни житни култури в Западна България,агростанците Кнежа, София, Кюстендил формираха 2-3 лист.

През януари агрометеорологичните условия ще се определят от температури около и над климатичните норми, които ще поддържат в покой есенните посеви и трайните насаждения.

Зимните житни култури ще встъпят в най-студения месец от годината в различно фенологичното състояние – следствие от продължителното есенно засушаване и закъснелите сеитби.

Значителна част от посевите ще зимуват във фаза трети лист.

Във фаза братене, подходящата фаза за зимуване, са голяма част от пшеничните посеви в:

• – Източна България;
• – Силистра;
• – Главиница;
• – Царев брод;
• – Долни Чифлик;
• – Ямбол;
• – Карнобат.

Неукрепнали, във фаза поникване и начално листообразуване са част от късно засетите, през ноември, зимни житни култури на места в Дунавската равнина,агростанциите Николаево, Павликени.

Минималните температури през месеца, в условия без снежна покривка и при по-продължително задържане, ще бъдат критични за зимните житни култури.

Най-вече критично ще бъде за тези, които не успяха да встъпят във фаза братене през есенната си вегетация.

Тези стойности за критични и за изостаналите в развитието си посеви със зимна рапица. Вследствие есенното засушаване не формираха розетка (от 7-8 листа) – фаза, в която растенията успешно зимуват.

Очакваните валежи през януари, около и под нормата, ще увеличават  почвените влагозапасите в 50cm и 100cm слой. В началото на зимата в по-голямата част от страната нивото на влагозапасите в еднометровия почвен слой  е необичайно ниско за сезона. На места в Западна България, агростанците Кнежа, Кюстендил и в част от източните райони,агростанциите Разград, Сливен, то е под 65% от пределната полска влагоемност (ППВ).

През януари по-подходящи условия за провеждане на зимни резитби в лозовите и овощните масиви ще има през втората половина от месеца.