Готови сме за национално покритие на противоградова защита.

Това каза в предаването „Тази сутрин“ по БТВ министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева. „Климатичните изменения дават своето отражение върху тези процеси. Всичко в тази посока го правим с диалог с неправителствения сектор земеделието и, за съжаление, той не винаги е успешен, както в случая с противоградовата защита“, каза тя.

„От 2016 година тръгнахме с идеята за национална противоградова защита във връзка с увеличаването на интензитета на тези събития, като Изпълнителна агенция с борба с градушките тръгна с проект в две посоки. В Южна България разширяване на обхвата със защита с противоградови ракети, като отворихме нови пунктове. Като рекапитулация защитената територия се увеличи с 5 милиона декара. В Северна България започна процедура от 2016 година до сега последователно без допълнително целево финансиране“, допълни още Танева.

„Очакваме и сме в края на процедурата за пускането в експлоатация на радар в Шумен за противоградова защита по самолетен способ и ако имахме в момента готовност за финансирането за оперативни разходи на тази система, ние сме готови за национално покритие, то на практика е изградено. След два месеца се очаква да получим разрешение да влезе това в експлоатация“, каза още министърът.

„Този метод е по-ефективен от гледна точка на това, че обработката на облака става съвсем в началото на зараждането, а не постфактум и не на място, което попада под обхвата на ракетната площадка. По тази логика тук може да имаме по-голям успех. Но искам да кажа, че всичко това можеше да функционира от тази година, ако със земеделските производители бяхме постигнали консенсус по законопроекта, който беше входиран 2018 за борба с климатичните изменения, известен като борба с градушките“, каза още тя.
„Там земеделските производители трябваше задължително да внасят вноски и да получават компенсации. Националната асоциация на зърнопроизводителите на практика обяви стачна готовност, ако това се приеме, отказаха да плащат и продължихме разговорите, включително и проучване на практиките в други страни.

След много разговори отново с тях ние обявихме проект, по който в момента се работи – създаването на взаимоспомагателен фонд за обезщетение за климатични събития към разплащателна агенция. Това беше основна претенция на зърнопроизводителите в България, те отказаха да плащат за такава такса за всички земи, които ползват – доброволни вноски. По програмата за развитие на селските райони и ЕС предоставя средства за управление на риска. Ние ги ползвахме досега и ги прехвърляхме, защото нямахме годен бенефициент. С този взаимоспомагателен фонд ние ще може да ги ползваме“, обясни Танева .

Тя заяви още,че напоителният сезон в цялата страна въпреки засухата е осигурен. По думите й нивата на язовирите е с много по-малък процент по-нисък в сравнение с миналата година. Истината е, че годината беше сушава, нормално е това, което се случва по отношение на по-малкия процент пълняемост на язовирите. Но към днешна дата “Напоителни системи” са в състояние да осигурят напоителния сезон, така както са го правили и до сега, при това без да променят условията за ползване на услугите си.
Танева прогнозира,че и тази година ще мине под знака на Африканската чума по свинете (АЧС). Ситуацията е контролирана, но не и овладяна. Вирусът има своето развитие. Той е в пик при популацията на дивата свиня“. Тя увери, че са взети всички мерки за ограничаване на заразата. “Има пропуски сред стопаните, но имаме правила как да минимизираме щетите. Вирусът се развива, дивата свиня ще се депопулира, за да се спре разпространението на болестта“, заяви министърът на земеделието.