Европа отдавна е дала възможност да защитим на местно ниво и в ЕС традиционни и регионални български храни, напитки и други продукти от растителен произход.

 Откакто сме държава - членка в общността обаче, не са много земеделските производители, които са предприели крачка да подадат документи за утвърждаване и вписване в европейския регистър. Към днешна дата 8 български храни са вписани в регистъра на географските означения. За сметка на това  вината и ракиите са 64. От страните от ЕС общо вписванията са 3573, като 1405 са на храните. С най-много регистрации в общността е Италия (312 за храни), следвана от Франция със 789 регистрации (257 за храни).

Производството и популяризирането на местни традиционни и регионални традиционни продукти е с висок потенциал за укрепване на земеделските дейности и местната икономика. Правото на ползване на общоевропейското означение за качество и произход дава видимост и нови възможности за производителите. Освен това те получават добавена стойност по отношение на цената на уникалните продукти, които предлагат на пазара. Друго предимство е, че географските означения на земеделски и хранителни продукти допринасят за производството както в страната, така и за развитието на туризма. Не на последно място - гарантира се единна закрила на наименованията като право на интелектуална собственост на територията на ЕС. 

От сайта на Министерство на земеделието могат да се видят кои продукти вече са защитени. Производителите на храни с незадължителния термин за качество „Планински продукт“ са 15. Те произвеждат пчелен мед, картофи, както и череши и сливи, но стопанствата им не са само в планински райони. Сред 15-те, които фигурират в регистъра на производителите, които прилагат „Планински продукт“, са и двама, които отглеждат домати и краставици в село Зверино, обл. Враца.

Под термина Защитеното географско указание (ЗГУ) са регистрирани „Горнооряковски суджук“ и „Българско розово масло”. „Горнооряковски суджук“ е в портфолиото на трима производители от Горна Оряховица, а „Българско розово масло” - използват 12 преработватели на маслодайна роза.

Към храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ), спадат „Филе Елена” (16 производители, между които пловдивското месопреработвателно предприятие „Димитър Маджаров“), Пастърма говежда (5 производители), Кайсерован врат Тракия, Роле Трапезица и Луканка Панагюрска.

Със Защитено наименование за произход е единствено Манов мед от Странджа.

През февруари тази година в ЕК е подадено заявление за регистрация на „Българско кисело мляко” в Европейския регистър на защитените наименования за произход (ЗНП) и защитените географски указания ЗГУ. До момента обаче родното кисело мляко не е вписано. По същото време е депозирано заявление и за вписване на  наименование за произход или географско указание на „Българско бяло саламурено сирене“. Въпреки че сме традиционалисти при производството на сирене, с регистрация пред нас на свои сирена са 8 европейски държави - Гърция, Чехия, Нидерландия, Франция, Румъния, Хърватия, Германия и Италия. 

За защитено географско указание чака „Лютеница Първомай“, а за Храна с традиционно специфичен характер - „Луканка Троянска“ и „Суджук Търновски“.

За разлика от храните, при вината и ракиите нямаме проблеми с най-високата степен на регистрация, сочи справка в регистъра на ЕК. 52 от тях имат Защитено наименование за произход (ЗНП), а две - Защитено географско указание (ЗГУ). При високоградусните напитки, основно ракиите, вписванията са 12 и са само за ЗГУ.

Родните вина с европейска защита на марката от изби в Южна България са тридесетина, или със седем повече, отколкото в Северна. Основно регистрациите на вината са направени през май 2007 г., няколко месеца след приемането на страната ни в Европейския съюз.

Първи са вината със Защитено географско указание (ЗГУ) - Тракийска низина и Дунавска равнина, вписани през април същата година. Последната българска регистрация на вино е била от август 2009 г. за района на Болярово за червено и розе.

Първата държава на Балканите, приета в ЕС - Гърция, има регистрирани 147 марки вина, като 33 от тях имат ЗНП. Освен това съседите имат и 15 марки за спиртни напитки със ЗГУ, като от тях 6 са за узо. Румъния е успяла да уреди вписването на 53 вина и 9 спиртни напитки.

165 защитени продукта в ЕС от трети страни 

165 от вписаните храни и напитки са от страни извън общността, като повечето - 92, са от бившия вече член на Евросъюза - Великобритания. Освен от Турция, има регистрации и от далечни страни, като Гвинея, Венецуела, Виетнам, Тайланд, Тринидад и Тобаго и още Армения, Бразилия, Камбоджа, Камерун, Колумбия, Доминиканската република, Гватемала, Гвиана, Исландия, Индия, Индонезия, Мексико, Монголия, Мароко, Перу, Южна Африка, Шри Ланка, САЩ. Венецуела например е вписала географско указание на своя ром. Виетнам пък през 2012 г. е регистрирал със ЗНП рибен екстракт от остров Фукуок. САЩ пък се отчитат с една регистрация на вино със ЗНП и на друга, подадена през октомври 2018 г., също за вино.