„Основно ядро в Стратегическия план е кооперирането на сектора. Само така можем да постигнем заложените растеж и добавена стойност.

По този начин ще гарантираме качество и взаимен контрол в организациите на производителите“. Това заяви заместник-министърът на земеделието Момчил Неков на 19-то заседание на Тематичната работна група, която обсъжда заложените интервенции в документа, чрез който ще се прилага европейската Обща селскостопанска политика (ОСП). И подчерта, че интервенциите в Плана са актуализирани на базата на коалиционното споразумение между четирите партии.

„Основна цел на българския Национален стратегически план е засилено присъствие на българските земеделски продукти на пазара у нас и ръст при експорта на преработена продукция.”, добави заместник министър Неков.

Той посочи още, че целта на Стратегическия план е да подпомага и младите фермери, чиито проекти да бъдат разписвани безплатно.

По думите му се планира да има подпомагане по цялата агрохранителна верига до пазара и по този начин да се увеличат производството и преработката.

„В момента сме в разговори с Министерството на финансите, за да бъде подсигурено достатъчно национално съфинансиране, за да изпълним визията си в сектор „Земеделие“, каза още заместник-министър Неков. По отношение на продукцията от трети страни той очерта като комплексна задача осигуряването на надежден контрол от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), НАП и Агенция „Митници“, така че всички играчи на пазара да са равнопоставени и секторът да бъде подкрепен по начин, който е съвместим с европейското законодателство.

Заместник-министърът на земеделието посочи още, че биопроизводството е приоритет, като в Националния план за възстановяване и устойчивост е заложено да има минимум 5% биологични площи.

Относно прилагането на гарантирани бюджети за общините в следващия програмен период от Националното сдружение на общините в Република България подкрепиха този подход на финансиране и предложиха допълнения в допустимите инвестиции. Според тях е добре да бъдат допустими вложенията във възобновяеми енергийни източници, за да се подкрепи енергийната независимост на общините.

От организацията считат още, че трябва да се включат инвестиции в културна и туристическа инфраструктура. Те посочват, че много общини, в които е развит туризмът, се нуждаят от средства за подобряване на инфраструктурата, а алтернативният еко, селски и планински туризъм остава основен фактор за местната икономика.

Становището на Министерството е, че голяма част от предложенията могат да бъдат включени, като преди това трябва да бъдат съобразени с вече заложените цели.

По време на работата на групата стана ясно, че конкретните бюджети за общини, както и по интервенциите, ще бъдат представени на следващо заседание. Експертите от министерството уточниха, че има разработена методика, която ще бъде оповестена, така че общините ще могат да планират проектите си за целия програмен период.

Част от дневния ред на заседанието бяха интервенциите за „Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаби инфраструктура в селските райони“, „Запазването на духовния и културния живот на населението в селските райони“, „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“, горския и лозаро-винарския сектор.