ГъбиУ нас сe срещат около 200 вида ядливи гъби, но не всички се ползват с еднаква популярност, било поради страх от отравяне, било поради специфичните им вкусови качества

Представяме ви най-събираните ядливи гъби в Еленския балкан, които се предлагат като деликатес на туристите.

Може да отнесете приятен спомен от събирането на гъби, но само, ако водите със себе си добър познавач или самият вие сте такъв.

Преди да идете на гъбобер ето някои съвети, които дават старите еленчани гъбари:

1. Никога не събирайте гъби, които не познавате или в които не сте сигурни. При най-малкото колебание, по-добре изхвърлете гъбата.

2. Само доброто познаване на гъбите ще ви предпази от отравяния. Най-добрият учител е опитът. Вземете със себе си добър познавач (най-добре това да са вашите домакини).

3. И най накрая: гъбите са ценна и неотменна част от характерните особености на Еленския балкан. Винаги носете със себе си ножче и отрязвайте гъбата така, че коренът да остава в пръстта. Така или иначе преди да ги сготвите ще го направите.

4. Не унищожавайте тези видове, които смятате за отровни и не събирайте повече, отколкото можете да изконсумирате.

5. Хищническото събиране на ядливите гъби и унищожаването на непознатите може да ни лиши от този ценен дар за дълги години

Пачи крак

Дъждовното лято през юли е благодатно време за бране на гъби. Това хоби е като руска рулетка и е само за познавачи. Но много туристи и любители на природата се изкушават да опитат от тези горски дарове. Една от ядливите гъби, които в момента е в изобилие е пачият крак. Тя лесно се различава заради специфичната форма, жълто-оранжевия цвят и аромата на праскова. Наистина прилича не само по цвят, но и по форма на пачи крак.

Шапката й е 5-10 см в диаметър, при най-младите екземпляри изпъкнала, по-късно става плоска до вдлъбната, фуниевидна, често разкъсана на неправилни дялове, бледожълта до жълто оранжева. Повърхността е гола, гладка или неправилно нагъната. Ръбът дебел, подвит навътре, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Пънчето е светложълто до матовожълто, понякога кухо (особено при застаряване). Винаги обаче в долната си част е изтънено, високо от 2 до 6 см.

Месото й е плътно, малко жилаво, белезникаво до жълто.Отдолу е покрита с редки жълти жилки, които се сливат с пънчето. То е цилиндрично, а в долната част изтънява.

Пачият крак расте върху почва най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента. Има превъзходни вкусови качества с много приятен плодов аромат (на кайсия). Употребява се не само в свежо състояние, но и сушена и консервирана.Отдолу е покрита с редки жълти жилки, които се сливат с пънчето.

Много близка на външен вид до тази ядлива гъба е лъжливият (златният) пачи крак (Cautharellus aurantiacus). При недобро познаване може да се сбърка и с отровната миризливка , която е по-тъмна на цвят, с добре развити пластинки, а не жилки и расте само върху широколистна дървесина.

Пачият крак е много вкусна гъба и може да се консервира за зимата. Има много рецепти за приготвянето й. Чудесно ястие става, ако я приготвите с телешко месо. Необходимите продукти са 400 г телешки пържоли, 400 г гъби пачи крак, 200 г сметана, телешки бульон, мазнина за пържене, сол. Месото се нарязва на две еднакви парчета с дебелина около 2 см, запържват се от двете страни със съвсем малко мазнина и се изваждат. В същия тиган се прибавя малко масло и се запържват добре измитите гъби, заливат се с чаша гореща вода и малко телешки бульон, подправени със сметана, сол и черен пипер. Добре е ако гъбите са пресни да се накиснат предварително за 10-15 минути във вода. Пържолите се поднасят залети с гъбения сос.

Има много рецепти за приготвянето на пачия крак, защото гъбите са неотменна част от традиционната българска кухня. А за да им се насладите без неприятни спомени, доверете се на познавачи и не поемайте рискове за здравето си.

Автор: Лилия Лозанова


Източник: http:/www.ecomedia.bg/